25.03.2015

За първи път български изследователи въведоха ново определение за мизерията в страната, наричайки я „дълбока бедност“. В последното си проучване Икономисти от Института за пазарна икономика установиха, че в риск от този вид бедност, при която хората живеят с под 40 на сто дохода на средното домакинство, се намират близо 700 хиляди българи, сред които 200 хиляди деца и 300 хиляди безработни и икономически неактивни граждани. Това означава, че всеки десети българин е застрашен да удари дъното на сиромашията. Авторите на изследването са установили също, че ако един безработен все пак си намери работа, той ще получава средно само с 18 на сто по-висок доход, отколкото ако остане на социални помощи. Това съвсем не мотивира прехода от безработица към заетост и по-скоро превръща безработните в алтернатива на заетостта.

Живот на помощи

През януари вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин обяви, че в цели райони на страната хората разчитат единствено на социални помощи. „Те нямат стимул да работят, защото нетната минимална заплата е много ниска и до началото на 1915-та беше дори под прага на бедността. Това не стимулира безработните да си търсят работа“, потвърди тенденията социалният министър. От друга страна съвместно изследване на фондация „Фридрих Еберт“ и Института за икономика и международни отношения от края на миналата година установи, че „въпреки помощта от фондовете на Европейския съюз, социалната и икономическа политика в България не води до желания резултат по отношение на съществено намаляване на бедността и неравенството“, както и че „не е постигнат устойчив растеж на икономиката, стимулиране на заетостта, увеличаване на доходите и насърчаване на социалната интеграция“.

Гарантирано маргинализиране

„По някои други квалификации на ЕС ние сме още по-бедни, отколкото посочват изследователите на ИПИ, каза пред ДВ икономистът от УНСС проф. Ганчо Ганчев. Много добре е известно, че хората с минимални пенсии, безработните, ромското население, което се издържа главно от детските надбавки – всички те живеят в изключителна нищета и никак не съм сигурен, че термина „дълбока бедност“ отразява истинските размери на трагедията. А тя е пряка последица от водената дясна политика за управление на доходите – плоско данъчно облагане, нисък дял на преразпределение на бюджета и още редица други фактори“, смята професорът от УНСС.

Програмният директор в Институт „Отворено общество“ Боян Захариев от своя страна поясни, че дълбинната степен на нищета не се състои само в липсата на пари, а при нея се случват и някои други неща. „Когато човек е беден той обикновено е безработен и никой не му внася никакви осигуровки. Това означава, че един ден в бъдеще той няма да има пенсия, но още сега той ще бъде лишен от достъп до здравеопазването, защото не си е платил здравните осигуровки. За да се лекува, той би трябвало да извади от джоба си солидна сума за лекар, а ако се разболее сериозно, тъй като няма да може да си позволи лечението, ще е принуден да остави болестта да се развива, докато заболяването стане хронично, а лечението много трудно. Въпросният човек е закрепостен на едно място, тъй като няма пари да пътува – дори да има работа за него на по-отдалечено място, той не може да пътува дотам, както и да наеме жилище наблизо. Децата, които живеят в домакинството на такъв човек, не могат да ползуват неизбежните частни разходи за образовение – за учебници, тетрадки, облекло, обувки през зимата и поради това обикновено отпадат от училище. Така маргинализирането на тази категория хора е почти гарантирано“, отбелязва изследователят Боян Захариев.

Деца на природата

Има ли в България постоянна прослойка от хора, за които мизерията се е превърнала в рутинен начин на живот, нещо като екзистенциална даденост?

Проф.Ганчо Ганчев е категоричен, че подобни групи вече има и причината за появата им е в много ниското равнище на образование: „Когато сте с нулева образованост и дори не можете да четете, вие не сте в състояние да вземете рационални решения, като примерно, да стигнете до извода, че трябва да направите някакви усилия за да излезете от състоянието на бедност, в което се намирате. От друга страна ако цял живот сте били беден и родителите ви са били бедни, вие нямате други перспективи, освен да се приспособите към същия начин на живот, просто нямате друг избор. За да очакваме тези хора да имат рационално поведение, да имат работа за да печелят повече, те трябва да притежават някакво натрупване на човешки капитал, най-вече под формата на адекватно образование. Без този минимум инвестиции е безсмислено обществото да очаква нещо повече от тях“, казва икономистът.

Мизерия в периферията

„Според Евростат България е рекордьорка в ЕС по броя на младежи, които не учат, не работят, не ходят на курсове за квалификация, припомня Боян Захариев. Проблемът съществува в цялата страна с изключение на големите градове с развити икономически „хъбове“ в централните си части. Той засяга и други възрастови групи, но парадоксалното за младежите е, че от тях се очаква все пак да имат някакво желание за дейност, за живот, стремеж към развитие“. Изследователят от „Отворено общество“ търси причините за това явление в ниските доходи, тъй като младите имат други очаквания за живота, както и в липсата на необлагаем минимум за най-ниските доходи. И най-сиромашкото заплащане сега се облага със задължителния плосък данък от 10 процента, което още повече „удря“ заплащането при по-неизгодните нископлатени позиции. Други, по-дълбоки причини Захариев вижда в ниското образование, както и липсата на икономически перспективи извън по-големите градове.

Изходът

„Не демографската криза води до бедност, а обратно – бедността води до намаляване на раждаемостта“, твърди проф.Ганчев, опровергавайки широкоразпространеното твърдение в публичното пространство днес. Според него между смъртността и отделяните за здравеопазване пари съществува пряка връзка, защото същината на кризата е, че раждаемостта е по-ниска от смъртността. „Ако се инвестират повече средства в здравеопазване и в стимулиране на икономическия растеж, можем да излезем от демографската криза. Това обаче предполага друг икономически климат“, е убеден икономистът от УНСС.

Според Боян Захариев българската бедност е кодирана в онова, което не са централните части на големите градове – липса на социални и здравни услуги, на добро образование. „Всичко там създава усещане за упадък – като навлезе малко повече в провинцията човек усеща този упадък с кожата си – разбити улици, стари сгради, обща занемареност. На този фон е логично да има хора, които нямат желание да се занимават с нищо. А озоваването на международния „терминал 2“ на летището всъщност изисква активност, поемане на риск от онези, които напускат страната. Докато за много хора това е неизбежен изход, за България и нейната икономика тяхното отсъствие не е изход. Като общество трябва да открием нещо друго като вариант, което все още ни убягва. Надявам се това да се случи преди да е станало много късно“, обобщава ситуацията Боян Захариев от Институт „Отворено общество“.