ИЗТРЕБИТЕЛИ НА ГОЛ ТУМБАК

На пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО във Варна, премиерът Бойко Борисов обяви, че е възможно България да закупи многоцелеви бойни изтребители заедно с Румъния, Хърватия и Турция.
За реални намерения или оптимистични мечти става въпрос?
Вероятно си спомняте гладните видения на героя на Чаплин в неговия филмов шедьовър „Треска за злато” – той сънуваше огромна тлъста кокошка, която само трябваше да бъде хваната и сготвена. Подобна асоциация предизвика и изявлението на премиера Бойко Борисов във Варна, че отдавна лелеяната мечта за подмяна на намиращите се в окаяно състояние български ВВС със съвременни машини от „нов тип” многоцелеви изтребител. След двегодишни сондажи на кабинета се оказа, че изборът на планираните 8 изтребителя ще бъде направен не след търговски конкурс, а ще е  „политически” проект, който предстои да бъде одобрен от парламента, тъй като стойността му ще възлиза на около 1 милиард лева. Казано иначе, българската държава се готви да сключи рамков договор не с фирма, а с определена държава, която да застане като политически гарант зад сделка с определена цена, въоръжение, оборудване, разплащане, подготовка на летци и механици, логистична подкрепа и т.н. Което надхвърля реалностите в един от най-конкурентните видове оръжеен бизнес в света и преминава в сферата на гладните съновидения на българското военно ведомство, още повече когато се планира сделката да бъде „орташка”, заедно с други държави.
Лети, отлита моя самолет…
Впрочем мечтанията започнаха с влизането на България в НАТО през 2004 година, когато стана безпощадно ясно, че бойната й авиация, съставена изцяло от съветски самолети  е безнадеждно остаряла и което е по-лошо – тя е напълно несъвместима със системите на новите съюзници от алианса. Осем години по-късно, след като три правителства се занимаваха с концепции, планове и перспективи за модернизиране на ВВС, най-бедната членка на ЕС и НАТО България разполага с 16 ремонтирани прескъпо изтребители МиГ 29, 14 щурмови руски самолета СУ-25, три транспортни самолета „Спартан” и 12 вертолета „Кугър”, които все още не са изплатени. Руските МиГ-ове и Су-та имат и разорително скъпа поддръжка – един час полет с тях струва над 50 хиляди лева, а за подготовката на всеки пилот отиват между 10 и 20 милиона лева. Което не пречи поради липса на перспективи и ниско заплащане много от летците да напускат армията и отиват в гражданското въздухоплаване.
Предизборни сънища
Според изискванията на НАТО българската авиация има три стратегически задачи – охрана и защита на въздушните граници на страната, на ЕС и на част от въздушното пространство на алианса. В рамките на последното и на Интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО, България е длъжна да участва  и в охранителната дейност наречена „Еър полисинг” заедно със съседките си от алианса Румъния, Турция и Гърция, но поради липса на съвместими опознавателни и комуникационни системи  и тази дейност съществува по-скоро на хартия, отколкото на практика.
Така плановете за покупка на осем  „дебели и тлъсти” многоцелеви изтребители се оказват поредния гладен сън за правителството, което трудно би отговорило в предизборния сезон в какво точно възнамерява да инвестира несъществуващите си милиарди в кризата – във военна техника, магистрали, спортни зали или в опит за някакво реанимиране на колабиралата икономика, в здравеопазването, образованието, а може би в тежките социални нужди на най-обосялото население в Европа. Впрочем, подобна дилема за сегашното управление едва ли ще се появи, тъй като  и най-приятните сънища имат край. За да започнат реалностите.

Leave a Reply

Your email address will not be published.