„Това съоръжение изолира изцяло Европа от останалия свят, ако мога така да се изразя”, сподели пред медиите съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов по време на инспекцията на телената ограда край южната граница на България. След като подобна формулировка беше изразена в обкръжението на премиера Борисов и съпровождащата го високопоставена правителствена група, с голяма степен на вероятност може да се приеме, че освен лична, националистът Симеонов изразява и официална позиция на българското правителство, което все повече зависи подкрепата на неговата политическа формация.
Всъщност идеята за изолация не толкова на Европа, колкото на България от нейните южни съседки, е наивно, и най-вече разхитително, упражнение на властта. Благодарение на близо 140-километровото телено съоръжение, струващо на европейските и български данъкоплатци над 106 милиона лева, по думите на премиера Борисов и външния министър Митов, в края на май тази година продължава да цари спокойствие. Причината за това е договора между ЕС и Турция за връщане на незаконните бегълци. Вероятността от евентуална мигрантска вълна, която се очакваше да залее „злокобната“ и „непоносима“ България, според пропагандно внушаваните представи сред мигрантите, днес е почти пренебрежима. Гърция започна изтеглянето на десетките хиляди мигранти от Идомени в свои вътрешни и по-добре оборудвани лагери. Турция, която е прекалено ангажирана с вътрешнополитическата си консолидация за да прави обструкции по сключената миграционна сделка с Европа, не се е отказала от апетитната си цел е турските граждани на даден етап да получат безвизов достъп до Стария континент. При това положение България, която така или иначе ще остане още дълго извън Шенген поради независещи от мигрантската криза свои вътрешни проблеми, попада в ситуация, която не само ще усложни, но и ще смрази допълнително отношенията с нейните две южни съседки. Което, според съжденията на националиста Валери Симеонов означава, че далеч не Европа, а България ще бъде изолирана от така важните за нея търговско-икономически отношения с южните й съседки.
„Патриотичните“ намерения за национална изолация не спират дотук! Въпреки медийните пледоарии на местните националисти, че предложените от тях промени в Изборния кодекс с нищо не ограничават гласуването на българите в чужбина, това не е съвсем вярно. Промените рязко ограничават не толкова възможностите, колкото конституционно право на всички български граждани да упражнят правото си на глас извън територията на страната. Станалата крилата епистоларна реплика на съпредседателя на ПФ Валери Симеонов, че „Както на вас никой не ви пречи да уредите личния си живот както намерите за добре, така не ни се мотайте в краката, когато се опитваме да намерим решение на 25-годишни проблеми, сътворени от безродни политици и безродни капризничещи псевдо сънародници“, сама по себе е показателна за отношението ва патриотите към двумилионната българска диаспора в чужбина. Подобно отношение също демонстрира стремеж към изолация. И то не толкова за пълното елиминиране на въпросната диаспора, благодарение на чиито валутни вноски държавата все пак успява да върже своя сиромашки бюджет, колкото за опит обладаната от националистите държава, да внуши на всички, че тези българи по стар комунистически обичай трябва бъдат наричани „псевдо сънародници“ и „безродници“, подобно на комунистическите определения „невъзвращенци“ и „изменници на родината“ и в крайна сметка „предатели“.
Местните български националисти, наричащи себе си възторжено „патриоти“, по същество изолират и правителството, чието оцеляване все повече се крепи на тяхната подкрепа. Бламираното от тях вето на държавния глава Плевнелиев върху противоконституционните и, което е особено парадоксално, откровено антибългарски техни поправки в Избирателния закон, въобще не носи политически дивиденти на кабинета на ГЕРБ. А чисто политическото изнудване на патриотите за отстояване на техните „поети пред избирателите-националисти обещания“ демонстрира не само очертаващата се нестабилност, но и политическа безпътица на сегашното управление.
И още нещо важно за популистките националистически формации в Европа и България. „Алтернатива за Германия“, френският „Национален фронт“, австрийската „Партия на свободата“ – това са най-известните „патриотични“ формации на Стария континент, които днес предлагат, както твърдят мнозина социолози „мъдростта на отдавна отминалите времена“. Французойката Марин Льо Пен, например, говори с почти същата лексика, използвана преди няколко десетилетия от нейния сънародник и шеф на френските комунисти Жорж Марше. Което дава основание на редица западни коментатори да твърдят, че хората, подкрепящи крайно десните или леви националистически партии, са същите, които носталгично тъгуват по 50-те години на миналия век.
В днешния български вариант това говорене неизменно атакува съседите-врагове, етническите малцинства, европейския и евроатлантически избор на страната. И не на последно място, неговият популизъм е насочен към тоталното и фанатично митологизиране на българската история. Тези дни нещата парадоксално стигнаха дотам, че на отбелязването на 5-та годишнина от създаването на Националния фронт за спасение на България, националистите единодушно са утвърдили за свой химн марша „Шуми Марица“, който е с музика на популярната през 19 век простовата германска песен „Когато войниците маршируват през града“ / “Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren”/ и набързо пригоден към нея български текст на шуменски учител. Истински родолюбиво решение, нали!
Всичко това едва ли може да бъде нещо друго, освен допълнителна, този път „патриотична“, външна и вътрешна изолация на най-бедната, недоволна и проблематична държава в ЕС. Констатацията е повече от патетична. Предстоят, обаче, допълнителните последствия. Които едва ли ще бъдат окуражаващи.