“ЗАЕКО“ СТАНИШЕВ, БЯГАЙ!

Serge Stanishev 24.06.2014

Лидерът на БСП Сергей Станишев поиска предсрочно да напусне като депутат Народното събрание, но обяви, че остава лидер на БСП. Вероятно председателят на ПЕС / той е и такъв!/ е преценил, че второто място в листата на БСП за депутати в ЕП е „имунитетния“ спасителен пояс,  който ще му помогне да доплава до спокойни европейски води след политическия и финансов ураган, помел държавата през последните дни . Същата държава,  на която някога той беше министър-председател, а сега успя да съсипе още в зародиш подкрепяното от неговата партия правителство със заклинателните си думи от 14 юни 2013:  „Ако не изберем Пеевски за председател на ДАНС, правителството пада!“

В зомбирано от далечното комунистическо минало тв-предаване, тези дни бившият шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС Димитър Иванов прочете присъдата, че „Позитания“ не се интересува от състоянието на партията, която ръководи.  Признавайки, че Сергей Станишев „със страшна хватка е завладял всички постове там“, Иванов нанесе терминален удар срещу сегашния водач на БСП с признанието, че го е страх какво би казал бащата на Сергей за него днес, тъй като „…и другарите на Димитър Станишев твърдят, че са отписали Сергей и не му вярват“. Да припомним – два дни преди оставката на кабинета на Бойко Борисов през февруари миналата година, същият Димитър Иванов в компанията на вече покойния шеф на Шесто управление на ДС Цвятко Цветков обявиха по телевизорите, че управленския мандат на ГЕРБ вече е приключил и Борисов трябва незабавно да си подаде оставката. Той, естествено я подаде, но…все пак остана в България.

Днес доскорошният „любимец“ на БСП „Серж“ Станишев, човекът който успя да инкасира 10 изборни загуби на ръководената от него нереформирана бивша компартия, побягва за Брюксел с намерение дистанционно да управлява поверената му партия.  Побягва както неговите по-далечни предшественици Георги Димитров и Васил Коларов през 1923 година се изметоха в Съветския съюз за да избягнат възмездието след подпаления от тях кръвопролитен пожар, без, обаче да престават оттам да дърпат партийните конци в страната. И за да се върнат тутакси след Втората световна война в България за да поставят началото на половинвековния комунистически режим в страната.

Голямата разлика между тогава и сега е, че Брюксел днес няма нищо общо с Москва на Сталин и Коминтерна от 30-те години на миналия век. Просто европеещият се български „социалистически“ беглец при попълзновенията си за висок пост в ЕС ще бъде оценяван от Европа не толкова по комунистическия си произход, колкото по поразиите, нанесени под неговото „вещо“ партийно и политическо ръководство върху най-бедната членка на общността. Станишев едва ли ще се размине с  международните корупционни скандали, в които е замесвана  постоянно неговата съпруга Моника, както и с политическите нечистотии, които тепърва предстои да изплуват от криминалната тиня, който ще остане след управлението на кабинета „Орешарски“.

Така „заекът“ Станишев де факто побягна. Не както героя на Джон Ъпдайк, а като човек изучил, осмислил и приложил на дело „великите“ съвети, дадени от другаря Тодор Живков пред актива на профсъюзите по времето   на т.нар.“перестройка“: „Как ше решиш проблема? Може да решава тоа, който има пари, бе! Щом немаш пари, какво ще решиш ти, бе? Ти немаш право да решаваш! Как ще се измъкнеш тогава, как?“

Как, ли? Отговорът на Станишев е: „ С обикновено бягство от страната“. Както, впрочем, ловко постъпиха  и братята Галеви, преди година…

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.