ЖИВОТ В ПОВЕЧЕ

Психолози твърдят, че най-критичните сезони за самоубийците са пролетта и есента. В България, която според Евробарометър, води първенството в ЕС по успешни опити за отнемане на собствения живот, суицидалната поточна линия работи целогодишно.
Прясно доказателство за неуморната дейност на българските самоубийци са серията разтърсващи случаи от това лято, сезонът, през който в песента на Гершуин се твърди, че „се живее лесно”. В началото на ваканционния август трима бизнесмени от различни населени места сложиха край на живота си заради дългове, вероятно значителни. След тях 55-годишен мъж с разклатени нерви реши спектакълно да си замине от този свят, планирайки да вземе със себе си и компания, като засили автомобила си срещу пътнически автобус на шосето до Сливница. За късмет пътниците успяха навреме да избягат от горящото возило. Само за едно денонощие в края на същия месец в София бяха регистрирани пет опита за самоубийство, три от които се оказаха с фатален край. После млад столичен Дон Жуан разстреля на пътя своя съперник, след което се гръмна сам, а през тази септемврийска седмица местните медии с разтърсващи подробности осветлиха отчаяното престъпление на 46-годишен охранител от малко градче на Североизточна България, който след като уби болнавото си 13-годишно момиченце, простреля жена си и побърза сам да си тегли куршума. Иначе бил много кротък и работлив човек, но затънал в тежки дългове за насъщния.
Керванът на смъртта
Тези дни българският държавен статистически институт изнесе данни, че през последните десет години близо 12 хиляди българи са причинили умишлено своята гибел, че най-много самоубийства са осъществени през 2000-та година /при излизането от тежката икономическа криза тогава!/, че конфликтите в семейството, психичните проблеми и младежките тежнения са сред основните причини за драмите, както и направи показателната констатация, че 75 на сто от самобийствата се извършват от българи и само 14 на сто – от роми. Показателна не за това, че ромите са с по-стабилна психика и по-добра екзистенциална мотивация от своите немургави съграждани, колкото че те практически не участват по никакъв начин в икономическия живот/доколкото го има в страната!/ и оттам ударите на кризата върху тях са косвени.
„Дон Педро лъже щедро на едро…”
Когато тълкуват суицидалните статистики, местните специалисти като правило са много предпазливи, особено по отношение влиянието на кризата върху решението да отнемеш собствения си живот. Те говорят за общо чувство на безизходица, всекидневен стрес и несигурнист, липса на перспектива, но… спират до причините за тези състояния на хората. Друг техен аргумент са психичните разстройства, но каква също е причината за повечето от тях? Колцина си задават въпроса защо след като българина хронически е на дъното по икономически показатели, удря дъното и по психичното си здраве, по усещането за субективно благополучие и удволетвореност от живота? И защо той е принуден постоянно да прикрива болката си без възможност да намери изход от житейските проблеми, да бъде постоянно жертва и губещ в сравнение с всички общества, които медиите щедро  му дават за еталон и модел?
На този етап, както обикновено, се намесват политиците, особено в разгара на поредната кампания за поредните избори. Сега, в навечерието на президентския и местен вот те вече започнаха да се възползуват от пълната обърканост, проблеми и грижи на хората с хвърляните, както казва поетът Валери Петров  „щедро на едро” обещания, чието неизпълнение впоследствие неизбежно ще доведе до нова дезинтеграция на обществото, на още по-голяма социална безпомощност и нестабилност в мисленето и поведението на неговите членове. А това със сигурност ще увеличи броят на онези, за които животът ще продължи да се превръща във все по-тежко бреме. И които сами решават да се простят с него.

Leave a Reply

Your email address will not be published.