„ЖЕЛЕЗНИЯТ КАНЦЛЕР“ И БЪЛГАРИЯ

Bismark 15.04.2015

Седем години след образуването на единната германска държава през 1871 година, дело на княз Ото фон Бисмарк, на картата на Европа се появява Третата българска държава. Председател на Берлинския конгрес от 1878 г. е германският „железен канцлер“, който отново изиграва своята ключова роля в европейската политика, този път при създаването на новото Княжество България. Девет дни след тържественото отбелязване на 200 – годишнината от рождението на „създателя на модерна Германия“ Ото фон Бисмарк в Берлин, БАН посвети специална научна сесия на неговата личност и ролята му за българското освобождение.

„Неудобната“ истина

През 1978 година в тоталитарна България е публикувано изследване на един млад тогава доктор на историческите науки, специализирал вече в Мюнхен и Бон. Името му е Константин Косев, а книгата носи заглавието „Бисмарк, Източният въпрос и Българското освобождение 1856-1878 г.“ . „Тиражът й беше минимален – едва 500 бройки и аз като автор не успях да взема дори два екземпляра за собствения си архив“, разказа пред ДВ академик Косев. Той допълни, че изследването му било посрещнато с учудване от историческата общност, след което последвала пълна тишина. „Такива бяха тогава времената“, припомни историкът. Неговият колега акадмик Георги Марков също разказа за наслояваното през тези години предубеждение, че Бисмарк бил представител на аристокрацията, на реакцията, на милитаризма. „Константин Косев доказа още тогава с факти и документи, че канцлерът няма вина за разпокъсването на Сан Стефанска България и за първи път открои неговата подкрепа за България на Берлинския конгрес“, поясни пред ДВ акад.Марков.

„Османската империя няма повече място в Европа“

В БАН акад. Косев отново припомни своите исторически изводи отпреди 37 години. „Установено е, че в плановете на фон Бисмарк империята на султаните е нежизнеспособна държава, която може да стане изкупителна жертва Русия в името на германските интереси и в съответствие с тази своя външнополитическа стратегия канцлерът е започнал да проявява все по-голяма благосклонност към национално-освободителните движения на Балканите, включително и българското“, каза историкът и допълни, че в това отношение особено му помага Априлското въстание в България през 1876 година. „Неслучайно Бисмарк го възприема като истински дар от небесата, а неговото потушаване му дава възможност веднага да присъедини своя глас към възмутената европейска общественост в защита на българите. Особено показателна е публичната му реч пред Райхстага на 5 декември 1876 година, която завършва с думите: “След извършените злодеяния на черкезите в България, за Османската империя повече няма място в Европа“.

Следва ласкавия прием на българските пратеници Драган Цанков и Марко Балабанов в Германия и думите на канцлера, който ги е уверил: „Аз съм убеден, че Русия няма да ви остави в беда и ако трябва, ще действа със сила, тя ще извади меча. А ние сме нейни приятели и ще я подкрепим.“ След разгрома на султана, в най-критичните моменти на Берлинския конгрес, фон Бисмарк отново се намесва и благодарение на неговата подкрепа Варна и Софийска област /санджак/ са присъединени към Княжество България, уредена е процедурата по избор на български княз и е уточнено времетраенето на руската окупация на страната, посочи акад. Константин Косев.

Заветите на „железния канцлер“

Историкът акад.Георги Марков от своя страна се спря върху двата завета на фон Бисмарк. Единият, „Внимавайте с руснаците, бавно запрягат, но бързо карат!“, се основава на историческия опит на Германия от 7-годишната война през 1762г. и Наполеоновите войни през 1813-та, когато руската армия за втори път стига до Берлин. Вторият завет, „Никога война на два фронта“, е пренебрегнат, по думите на акад. Марков, пагубно както от кайзер Вилхелм втори, така и от фюрера Хитлер. „Със следването на тези завети българският цар Борис трети, който е бил голям почитател на Бисмарк, може да се обясни факта, че той не скъсва отношенията си с Москва и не изпраща български войски на Източния фронт“, посочи историкът. Той цитира думите на българския монарх, казани на една от срещите му с Йоахим фон Рибентроп, външния министър на Третия райх. Нацистът попитал царя дали може да формулира с едно изречение своята политика през тези години. „Винаги с Германия и никога против Русия“, отговорил монархът. „В условията на тази жестока Втора световна война цар Борис трети действително успя – в нея участва един български санитарен влак и нищо друго. Това изигра своята роля в края на войната и беше зачетено“, обобщи акад. Георги Марков.

За „българския Бисмарк“

Наричайки Бисмарк „богът на разумния компромис, на средното участие“ друг известен историк, проф. Андрей Пантев, формулира основния завет на канцлера към българската драма: „Без максимализъм!“. Според него ролята на фон Бисмарк за европейската политика на Балканите трябва да бъде подложена на хладен анализ с всички отрицателни и положителни страни без амплитудни отклонения и крайни изхвърляния. „Да, Бисмарк има главната заслуга Варна да остане извън пределите на Източна Румелия, което до голяма степен обезмисля самото съществуване на Източна Румелия. В същото време не можем наречем Бисмарк „освободител на България“, смята проф. Пантев. „Той не позволи на княз Александър Батемберг да продължи управлението си и наричаше неговото пребиваване в България „батембергиада“. Дори повече – наричаше кандидатурата на Фердинанд като „толкова смешна, колкото самия кандидат“. Той не позволи брак на българския княз с една от дъщерите на кралица Виктория, защото в него имаше политическа мотивация, адрес и възможност за реставрация“, анализира историкът и продължи с цитат: „Бисмарк казва :“На Балканите трябва да гори огън, за да може Германия да стопля ръцете си“. Иначе е безразличен, презрителен към съдбата на „конекрадците/ или овцекрадците/ край Долния Дунав“. Това е крайният извод. Днес се ласкаем да говорим за „българския Лувър“ и да твърдим, че Стамболов бил „българския Бисмарк“, това обаче не говори високо за нашето самочувствие. Не можем да се учим само от собствената си история, а трябва да знаем и историята на другите. Може и със закъснение, но рано или късно ние българите отдаваме заслуженото на всеки“, каза в заключение проф.Андрей Пантев.

На научната сесия в БАН беше официално обявено, че по решение на столичната община един софийски площад вече ще се нарича „Княз Ото фон Бисмарк“.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *