ЕТНОФОБИЯ ПО БЪЛГАРСКИ

Sofia Mosk 1114 23.11.2014

Назначаването на българинът от турски произход Орхан Исмаилов за заместник-министър на отбраната предизвика трусове във второто правителство на премиера Бойко Борисов след като националистическата формация „Патриотичен фронт“ почти ултимативно заплаши кабинета с оттегляне на своята ключова парламентарна подкрепа. Това се случи само ден след като в Румъния за президент на страната с впечатляващо мнозинство беше избран етническият германец Клаус Йоханес. Както в България освен държавен глава, по конституция румънският президент е и върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Каазно иначе, северните български съседи нямат и капка съмнение в националната лоялност на своя сънародник от германски произход, докато проверения от всички пециални служби  и с доказана професионална квалификация български гражданин Орхан Исмаилов за  местните националисти  е „турски агент“, а назначаването му във военното ведомство е „национално предателство“ и „гавра с българския народ“.

Чужденци начело на България?

Отвъд конкретния се открояват и други парадокси, свързани с необяснимата, на пръв поглед, етнофобия на днешния българин. Малко известно е, например, че след Освобождението от османско владичество един руски офицер от шведски произход, роден в днешна Финландия с името Йохан Казимир Ернрот, е последователно военен министър, министър-председател и министър на вътрешните работи на Княжество България. Той и руският генерал Леонид Соболев са единствените двама чужденци премиери в българската история. По-късно, през 1879 г, роденият в италианския град Верона германски принц Александър фон Батемберг става първия княз на новата българска държава, а след него австрийският благородник от фамилията Сакс-Кобург-Гота Фердинанд е обявен за цар на българите, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство. И всичко това е било посрещнато с възторг  и пълно одобрение от българите!  Години по-късно чешкият историк Константин Иречек става  министър на българското просвещение, а за възхода на неукрепналата държава продължават да помагат не само дошли отвън чужденци, но и малкото образовани представители на етносите в страната. На никой тогава обаче не му хрумва да ги нарича „чужди агенти“ и „национални предатели“. Както и никой не посмя да нарече по същия начин вездесъщите в българската политика съветски „братушки“ и техните български прислужници в годините на комунистическата „народна власт“.

Трудоваците и „националната сигурност“

И все пак има ли днешната българска етнофобия някакво обяснение? Председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев си спомня за любопитен разговор през 1991 г.с дипломати от българското външно министерство, участвали заедно в среща на ОССЕ в Женева по темата за националните малцинства. „Тогава ВНС дебатираше по новата българска конституция, която забранява партиите на етническа, расова или верска основа. Попитах ги – добре, но как да си обясним, че във Финландия има Шведска народна партия и нейната представителка Марта Рен е първата жена военен министър на страната? Отговориха: „Ако в България имаше шведска партия – може, но турска – не!“ Тази позиция обяснява трупаните с векове наслоения и негативни нагласи у нас – просто етническите турци са възприемани като заплаха за националната сигурност. Изселванията, принудителното им прогонване от страната, ако щете службата им в армията само като трудоваци  недвусмислено потвърждава това отношение“, коментира за ДВ Красимир Кънев.

„На тютюна“ – може!

Депутатът от Реформаторския блок и лидер на партията „Свобода и достойнство“ Корман Исмаилов тълкува явлението като инерция от времето на тоталитарната държава, на нейната идеология и манталитет. „Отрицателното отношение продължава да се прокарва от определени лица, влиятелни среди, медийни и политически кръгове, от хора от мрежите на бившата ДС, които все още разсъждават с категориите за „южния фланг“ на отбраната от годините на Студената война. Поставени в контекста на надигащият се национал-популизъм и ксенофобия в Европа, тези категории продължават да са валидни за тях. Затова силовите ведомства, където граждани от други етноси по правило не се допускат, са все още най-затворените системи в България. В тях и до днес битува схващането, че хората от малцинствата са „неблагонадеждни“, пояснява депутатът пред ДВ и продължава: „ В България ако си етнически турчин, който работи скромно „на тютюна“, ако си медицинска сестра или тракторист – тогава няма проблем. Ако обаче си постигнал някакво лично развитие и искаш да си в позиция за вземане на решения, тогава се превръщаш в заплаха. А това вече е проблем“.

В огледалото на етнофобията

Парадоксите с българската етнофобия не приключват дотук. Примери – колкото щеш! От една страна националистически формации настояват да бъдат прекратени кратките новини на турски език по БНТ, от друга местните телевизионни канали се надпреварват  с излъчването на безкрайни турски сериали. Всяка година стотици хиляди български туристи пълнят курортите на Турция, а в същото време парламентарно представена партия настоява по границата да се поставят ракетни системи, насочени срещу южната съседка.  И още – българите възторжено следяха по телевизията и аплодираха представянето на детското трио с чаровните  пианисти Хасан и Ибрахим в конкурса на Евровизия, а в същото време продължават да гледат навъсено децата на сирийските бежанци, които посещават българското училище.

Тъжно и смешно

„Много съм доволен и приятно изненадан от представянето на двете талантливи момчета от Шумен“, признава Красимир Кънев от БХК и добавя, че не е забелязал никакви злостни коментари по техен адрес. „Макар да не са били гладки, отношенията с българските турци и мюсюлмани през вековете са се градили на познанството, съседството, взаимната помощ.  Бежанците обаче носят със себе си нещо непознато, те идват от размирни райони и имат различни навици и обичаи. Чувам мнения, че техните децата дърпали надолу успеха в българското училище – това е наивно! Нима нашите ученици и студенти в чужбина са проблем за училищата там? А можем ли да кажем, че чуждестранните студенти, които плащат високи такси за да учат в България, също свалят нивото на висшето образование? Това са все абсурдни  и смешни неща, които вече трябва да сме преодоляли“, обобщава председателят на БХК Красимир Кънев.

One thought on “ЕТНОФОБИЯ ПО БЪЛГАРСКИ

  1. Hemy VARNALIUS I CORMORAN

    ДЕЙСТВИТЕЛНО – У НАС ПРЕЗ СТОЛЕТИЯ – СЕ НАСАЖДА ПАНИЧЕСКИ СТРАХ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕТНОСИТЕ – ТУРЦИ, ЕВРЕИ, ГЪРЦИ, РУМЪНЦИ, ЦИГАНИ – НАЙ-ВЕЧЕ ТУРЦИ. НА СТАРИ ГОДИНИ СЕ ПИТАМ – ЗАЩО ТОЗИ СТРАХ ОТ ТУРЦИЯ – КОЯТО ПО СЪЩЕСТВО ДЪРЖИ ДЖЕНТЪЛМЕНСКА ПОЛИТИКА КЪМ БЪЛГАРИЯ. И СИ ОБЯСНЯВАМ – ИМА НЕЩО ПСЕВДО-ХРИСТИЯН-АРМЕНСКО В ЦЯЛАТА ТАЗИ РАБОТА. НЯКАКЪВ ДЪЛБОК АЛЪШ-ВЕРИШ. НАША СИ Е ВИНАТА – ЧЕ НЕ ВЛАДЕЕМ ТУРСКИ ЕЗИК – ЕДВА СЕГА СЕ ДОКАЗВА ДОКОЛКО Е НЕОБХОДИМ – ЧЕ ЗАКРИХМЕ ТУРСКИ, ГРЪЦКИ, ЕВРЕЙСКИ И АРМЕНСКИ УЧИЛИЩА – КОМУ ПРЕЧЕХА!?! НИКОМУ ЕСТЕСТВЕНО. ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА ПОГАНСКОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВИДОВЕТЕ ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ И ЦЪРКВИ. АКО СЪВРЕМЕННА ТУРЦИЯ ПИТАЕШЕ НЯКАКВИ АПЕТИТИ КЪМ МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, КАТО НИЩО БИ ИЗПРЕВАРИЛА БРАТЯТА ПОВТОРНИ ОСВОБОДИТЕЛИ (05.09.1944.). НЕ ГО СТОРИ. В ЗАМЯНА НА ТОВА ПРЕЗ ПЕТТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ ИМАШЕ ДЕПОРТАЦИЯ НА ТУРЦИ ПРЕЗ ВАРНА ЗА ИСТАНБУЛ. НОЩУВАХА ПО УЛИЦИТЕ – ТОЧНО ПОД СЕГАШНИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ. НЕ ЗНАЯ ДАЛИ Е БИЛА НАСИЛСТВЕНА ИЛИ НЕ. НО ИМАШЕ. И, Т.К. СТАВА ДУМА ЗА НЯКАКВО СИ МИНИСТЕРСКО КРЕСЛО – ЛЕСНО Е ДА СЕ ДОСЕТИМ – ЗАЩО Е ЦЯЛАТА ТАЗИ ПИШМАН-ДАНДАНИЯ.

Leave a Reply

Your email address will not be published.