ЕВРОПЕЙСКО РАЗДВИЖВАНЕ ЗА АНКАРА И СОФИЯ

Komandos 05.02.2013 Защо официална  София посрещна споразумението за реадмисия и бъдещото премахване на визите за турски граждани за ЕС с въздишка на облекчение?Доколко успехът на България е свързан с успеха на Турция и региона?

“Турция  не е страна от втора класа. Ние  искаме равноправно третиране  като всяка друга цивилизована страна” – с това съобщение в социалната мрежа Туитър преди две години турският външен министър Ахмет Давутоглу потвърди решението на своята страна да не подписва споразумение за връщане обратно на нелегалните имигранти достигнали Европа ако не бъдат премахнати европейските визови ограничения за турските граждани. Тази  сряда, заедно с еврокомисарите Сесилия Малстрьом и Щефан Фюле, шефът на турската дипломация обяви в Брюксел, че 4 декември се превръща в „исторически ден” за отношенията между ЕС и Турция след постигнатата договореност за подписване на споразумение за реадмисия и начало на техническите преговори за отпадане на европейските визи за турски граждани до три години.

Молитвите на Брюксел и Анкара

„За първи път когато говорим за визовия диалог и договора за реадмисия не произнасяме  „Инш ‘Аллах”, /по Божията воля/, а можем да кажем „Най-сетне”, отбеляза от своя страна комисарят по разширяването Щефан Фюле. В специална декларация на личната си  он-лайн страница,  комисарката по вътрешните работи Сесилия Малстрьом приветства постигнатите договорености, които, по думите й  „ще ускорят още повече диалога и сътрудничеството на ЕС с Турция в областта на вътрешните работи. Напредъкът в  либерализацията на визовия режим ще бъде ясен сигнал за турското население и властите, че ЕС стои зад ангажимента да бъде улеснено свободното придвижване на нашите граждани”, написа Сесилия Малстрьом.

Спасение дебне отвсякъде

Официална София посрещна „пробива” в дългогодишните преговори с Турция около реадмисията  с въздишка на истинско облекчение. От самото начало на т.нар.”бежанска криза” беше ясно, че постигането  на споразумението за връщане обратно на нелегално влезлите в България /и най-вече в Гърция/ имигранти може да ограничи значително бежанския поток и да облекчи  натиска върху и без друго тревожните български власти. За въпросната реадмисия през последните месеци не спираха да говорят вътрешния и външния министър, евродепутати от управляващите партии, експерти от правителствената Агенция за бежанците. Според данни на Главна дирекция „Гранична полиция” от началото на годината досега на българска територия са били задържани 11 300 нелегални имигранти, като над 99 на сто от тях са дошли от Турция. Неслучайно външният министър Вигенин побърза да заяви от Брюксел, където участва в двудневното заседание на НАТО, че договореното споразумение ще даде нови възможности за справяне с бежанския поток към България и припомни, че неговото ведомство е работило активно за да ускори процеса, като е поставяло въпроса нееднократно пред турската страна и пред Брюксел.  Попитан дали споразумението ще има ретроактивна сила, Вигенин е пояснил, че то едва ли ще се отнася до вече влезли от Турция имигранти и тези хора няма да бъдат връщани обратно. В замяна на това до края на годината се предвижда провеждане на договореното миналия месец в Анкара заседание на смесената българо-турска комисия по нерешените въпроси между двете държави, пред подписване е споразумението за съвместно наблюдение на границата, а за началото на 2014 година е планирана среща на двустранната смесена комисия по граничните въпроси между двете съседки.

Мараба, комшу!

Не по-малко важен за България е и въпроса с облекчаването на визовия режим за южните съседи и начините, по които свободното им придвижване ще се отрази на деловите отношения и туризма между двете страни. Още в началото на миналата година турски граждани с валидни шенгенски визи вече можеха да влизат свободно в България, като  след бъдещото премахване на европейските ограничения и последните затруднения за преминаване на границата ще отпаднат. При посещението си в Турция в края на 2012г. президентът Плевнелиев заяви, че България няма интерес от ограничения за визите и увери домакините си, че „успехът на България е свързан с успеха на Турция и на региона”. Не е за пренебрегване и факта, че едно бъдещо изместване на външната граница на ЕС на турска територия ще облекчи София от редица задължения разходи, както и ще увеличи шансовете на страната за Шенгенската зона.

Тромбите на крайния национализъм

Не така мислят обаче крайните български националисти. В парламентарно представената партия „Атака” смятат, че добросъседската политика на България спрямо Турция е „плод на външен натиск”, а отношенията между двете страни  били „еднопосочна улица, по която се движи единствено Турция”. Според другата националистическа формация ВМРО „идването на сирийците в България  е част от плана на Анкара за възстановяването на Османската империя, разработен от турския външен министър Ахмед Давудоглу” поради което границата с Турция трябва да бъде изцяло затворена.

Независимо от всичко предстоящото на 16 декември официално подписване на постигнатото споразумение за реадмисия, стартирането на паралелните преговори за облекчаване на визовия режим и в крайна сметка успешното приключване на преговорния процес за членството на Турция в ЕС  със сигурност ще намали до значителна степен децибелите на националистическите тромби не само в България, но и в Европа. Просто 76-милионния пазар край Босфора  и най-голямата врата на Европа към Близкия изток могат единствено  да бъде приобщавани. С полза и интерес за всички.

Leave a Reply

Your email address will not be published.