ЕВРОПЕЙСКОТО КИХАНЕ И БЪЛГАРСКИЯТ ГРИП

През първия си работен ден след коледно-новогодишната ваканция  българският парламент отбеляза петата годишнина от членството на страната в ЕС с обявявне позицията на правителството в преговорите за нов фискален съюз в ЕС. Външният министър Николай Младенов обяви, че страната подкрепя финансовата дисциплина сред 27-те, но отвърля поемането на финансови ангажименти, които са непосилни за държавата. Това са предложенията за хармонизиране на данъчната основа в европейските държави, за данък върху финансовите транзакции и финансиране на механизма за преодоляване на кризата.

Руслан Стефанов, директор на икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията в София, смята, че България е в доста изгодна позиция по отношение влизането във фискалния пакт, тъй като в момента се нарежда сред онези държави, които поне официално имат пари и не са в състояние близко до банкрут. Неправилна позиция, според икономистът обаче е, да се твърди от една страна, че София подкрепя по-голямата европейска интеграция и в същото време да  е  против финансовата подкрепа за европейските инициативи. При всички случаи, като най-бедна държава в ЕС с най-малка по обем икономика България е разумно да не поема прекомерна тежест или да търси известно прехвърляне на подобни плащания в бъдещето, сиреч да последва примера на Естония, когато се подготвяше европейския механизъм за финансова стабилност.
Пари няма, действайте!
Стефанов обаче твърди,  че позицията на правителството по отношение на тези инициативи, е далеч от последователна. По нея съществува доста голямо „разноговорене” между премиерът, министърът на финансите и външният министър, което подсказва, че на този етап страната няма единна позиция. След като, все пак, България е постигнала известна фискална и макроикономическа стабилност, добре е кабинетът да настоява за въвеждането на подобни европейски механизми, тъй като те биха били в нейна изгода, още повече, че в една или друга степен държавата вече ги е въвела и работи по тях. Естествено България не би могла да поеме много голяма тежест – ако погледнем последните 20 години ще видим, че много от обществените услуги в страната са крайно недофинансирани – образование, здравеопазване – което говори, че има нужда от огромни инвестиции във всички тези сфери, смята икономистът от Центъра за изследване на демокрацията.
Германия и еврозоната
В случай, че растежът на германската икономика се забави през 2012-та година /тези дни Федералната статистическа служба на страната отчете свиване от 0.25 на сто през последното тримесечие на миналата година/, как това би се отразило на малка България?  Финансистът Емил Хърсев смята, че подобна тенденция би имала отражение върху бедната европейска членка, за която Германия е най-големият търговско икономически партньор в ЕС. Като припомня, че в конкретния случай става въпрос за предстояща през февруари статистическа корекция на данните за германската икономика, финансистът все пак отбелязва, че на фона на миналогодишния  растеж от 3 на сто, основният мотор на европейската икономика може би също ще има трудности с кризата в еврозоната през 2012 година.
Кой води икономическото хоро?
От своя страна Руслан Стефанов от ЦИД очаква евентуално намаляване темповете на германската икономика да се отрази не само върху двустранната търговия с България, но и върху нейната цялостна икономическа активност. Ако погледнем икономическия цикъл на България през последните години ще видим, че той следва плътно германския цикъл със забавяне от 3 до 4 месеца. „Така валидността на старата максима, че ако Германия кихне, ние можем да хванем грип, може да се приеме за сигурна”, смята икономистът.  От друга страна възможностите на България да противостои на една по-сериозна рецесия в Европа са твърде ограничени. Изсипаните в икономиката между 3 и 4 милиарда евро от последните две правителствата на страната не можаха да обърнат тенденцията на нейното свиване. Просто българската икономика е твърде малка и прекалено „отворена”, сиреч зависима от връзките си с ЕС, за да съществуват илюзии за някакъв резервен вътрешен ресурс, констатира Стефанов.
Между Лондон, Франкфурт и София
Макар и да отхвърлят идеята на Брюксел за данък върху финансовите транзакции ако той бъде въведен, България ще трябва да го спазва, смятат и двамата икономисти. Според Емил Хърсев няма никакви причини страната да прави изключение, а Руслан Стефанов е почти сигурен, че ако този данък бъде приет, банките в България, повечето от които са собственост на големите европейски „майки”, също ще бъдат задължени да плащат налога, дори когато извършват транзакции помежду си вътре в страната. Засега решаването на въпроса за този данък предстои и споровете около него се водят основно между двата най-големи европейски финансови центрове – Франкфурт  и Лондон.

Leave a Reply

Your email address will not be published.