ЕВРОПЕЙСКАТА ПЕПЕЛЯШКА

Нееднозначното тълкуване в местното политическо пространство на мониторинговия годишен доклад на ЕК по правосъдие и вътрешен ред неизбежно допря и до въпроса как днес България изглежда в очите на Европа и света и променят  ли се представите на партньорите й за нея?
Дори да се абстрахираме от партийно обагрените оценки за изводите в доклада на ЕК, трудно може да се пренебрегне усещането, че управляващата вече година партия ГЕРБ отново се изправи пред медийното огледало за да се  нарадва по детски на окуражителното европейско потупване по рамото, съдържащо се във фразата за наличие на  „силна политическа воля”. Правосъдната министърка Маргарита Попова, чието ведомство е най-обемно критикуваното в документа, възторжено заяви, че през последната година в България се е случило нещо, което „европейските партньори очаквали три година и половина” и разтълкува посланието от Брюксел като „възвърнато доверие към страната”, което лъхало „от всяка страница” на тазгодишния доклад. Премиерът Борисов също спомена целта на правителството – „да върне доверието на ЕК” и обеща тържествено за приемането на незабавен „екшън план” от парламент и правителство за изпълнение на направените препоръки.

Огледалото на Брюксел

Впрочем, ако трябва да се използува категорията „доверие” на ЕС към България, то условно беше демонстрирано един единствен път – при приключването на присъединителните преговори и последавалото пълноправно членство в началото на 2007-ма. Оттогава насам, вече четвърта година, страната генерира повече проблеми, отколкото решава, и обикновено е сочена, заедно със северната си съседка Румъния, за лош европейски пример. Вярно, гръцкото финансово торнадо засега като че заобикаля територията на иначе най-бедната, най-недоволната и сред най-корумпираните държави, европейска членка, но този факт нито помага на нейния имидж, нито повишава доверието на инвеститори и партньори.
Това трудно може да се случи по простата причина, че доверието е само част от цялостното отношение към една държава, а то, отношението, по правило, зависи най-вече от изграждането на нейния положителен образ, което изисква време, визия и огромни средства. А и трите в момента са в тежък национален дефицит.

Принудителна кома

Смачкано от финансовата и икономическа криза, българското стопанство се очаква да стъпи на краката си най-рано през следващите две или три години, което драматично свива графиците на сегашния управленски мандат, в които няма никакво време за ПР-глезотии.  За каква визия на държавата може да се говори, когато предстои тотално закриване на нейните културни институти, когато най-масовите посланици на местната култура в Европа и по света – театърът, класическата музика, киното, изобразителните и пластични изкуства, са въвеждани в принудителна кома, само за да не харчат средства? Колко са парите, отделяни за ненавижданите от властта наука и образование, които също придават цивилизовани черти на съвременната национална физиономия в чужбина, когато местните учени вече дори нямат сили да се жалват от недоимък и тормоз, а университетите вече планираха 4-месечна зимна ваканция поради липса на средства за отопление на студентите?
Да, горе, от самолета, иначе намаляващите чуждестранни гости виждат останалите все още зелени гори на страната, но когато преминат с автомобил по като че изровените от бомбардировки български пътища или когато в бетонната джунгла на някогашните планински и черноморски курорти зърнат на какво дередже българите са докарали своята природа, със сигурност ще отнесат в родината си образа, който никоя цивилизована държава не би искала да има по света.
Така  е възможно още дълго, а може би  и завинаги България да си остане европейската Пепеляшка, която ще наблюдават  и съжаляват отвън. А тя ще продължава да очаква своя принц докато остарее съвсем.

Leave a Reply

Your email address will not be published.