ЕВРОПА, БЪЛГАРИЯ И ДРУГИЯТ СВЯТ

IMG_5439 06.02.2015

„Първата прозрачна оценка за успеха на европейската външна политика“ – така германското седмично списание „Шпигел“ нарече петото издание на  годишния доклад „Европейски външнополитически бележник 2015“ на Европейския съвет за външна политика/ЕСВП/. „Бележникът“ е систематичен преглед на външнополитическата работа на 28-те членки на ЕС с останалата част на света през миналата година в 65 политически области, организирани основно върху темите Русия, САЩ, Китай, съседи на Европа, Близък изток  и управление при кризи.

Трудните санкции срещу Русия

Според Весела Чернева, една от авторките на изследването и  директорка на ЕСВП в София,  2014-та  е била непредвидима и изненадваща година за Европа във всяко отношение. „Дори разривът с Русия, който започна към края на 2013-та се разрази през 2014 –та с такава амплитуда, че успяха да се сбъднат дори най-мрачните очаквания на наблюдателите“, отбеляза изследователката при представянето на „Бележника“ в София.  Тя поясни, че политиката „разделяй и владей“, която руският президент Путин практикува спрямо ЕС от много години с по-близките си отношения само с някои страни членки, опитвайки се по този начин да дезавуира действията на Брюксел, в крайна сметка не е дала очаквания от него резултат. „Казано иначе, в момент на голяма криза ЕС успя да постигне  консолидиране и да се споразумее на най-високо равнище за налагането на санкции срещу Москва. А тези санкции до голяма степен са в ущърб на икономиките на страните от ЕС“, изтъкна Весела Чернева.

Грешката с Грузинската криза

Министърът на външните работи Даниел Митов интерпретира проблема с „изненадата от руската агресия“ от по-различен дискурс. Той припомни, че от падането на Берлинската стена досега Европа е създавала различни формати за сближаване с Русия, но градените с години отношения са били разрушени само за няколко месеца, при това не по вина на ЕС. „Бяхме ли в състояние да предвидим всичко това?“, попита риторично министър Митов и даде своя отговор: „Да, можехме. Още през 2008 година Грузинската криза трябваше да ни даде знак какво  можем да очакваме и съответно да започнем да променяме политиката си към Москва. И за този пропуск трябва да виним себе си, грешките трябва да се отчитат, знаят и да не се повтарят“, подчерта външния министър. Той допълни, че санкциите са единствения инструмент, с който разполага Европа в опитите си  да възпре определен тип агресия. „Никой не иска да воюва с никого, ЕС не желае това, но когато съществува конфликт и трябва да бъдат защитени европейските ценности, санкциите са единственото налично средство. Тяхното увеличаване или намаляване ще зависи от развитието на събитията около Украйна“, подчерта Даниел Митов.

Лидер за спиране на „Южен поток“

В резултат на външнополитическата си изолация през по-голямата част от 2014 г., в тазгодишния „Бележник“ България фигурира най-често в категорията на пасивните поддръжници на европейската политика. Единствената значима стъпка на страната през 2014 г. е замразяването на проекта „Южен поток“. И въпреки че спирането на този проект от българска страна беше резултат от  натиска на ЕК, за разлика от други страни-членки България е поддържала това трудно за нея решение. Затова страната получава „лидер“ в категорията диверсификация за намаляване на зависимостта от Русия.

 

„Моторът“  Германия

В „Бележника“ на ЕСВП е отделено специално място на все по-засилващия се външнополитически авторитет на Германия, която заема челно  място в класацията на страните „лидери“ на ЕС. В изследването специално са отбелязани позициите на президента Йоахим Гаук и военната министърка Урсула фон дер Лайен, изразени на конференцията по сигурността в Мюнхен в началото на 2014 година за необходимостта Германия да поеме повече външнополитически задължения, както и инициирания от външния министър Франк-Валтер Щайнмайер преглед на външната политика на страната.

Весела Чернева определи Германия като „моторът на европейските санкции срещу Моосква и основна водеща сила през 2014 година“. „Германия е страната, която винаги досега е смятала, че може по-скоро да плаща във външната политика, докато други формулират тезите в нея“, каза  Чернева. Тя обаче  подчерта, че сега Германия е поела всички очаквания и отговорности върху себе си, въпреки че понася най-много щети от санкциите. „В крайна сметка мнозина днес са убедени, че удържането на санкциите срещу Кремъл се дължи изключително на ролята на Федералната република и нейната канцлерка Ангела Меркел“, допълни Чернева.

Военни компенсации, но от кого?

Посланикът на Латвия в София Илгварс Клава, чиято страна е ротационна председателка на ЕС, също изрази респект към Германия заради нейното неотклонно спазване на принципите и нормите на европейското законодателство.  „Тъкмо тази позиция на Берлин  дразни онези сили в Русия, които следват политиката на агресия към Украйна“, каза посланикът. Той даде  и свое обяснение за появилите се тези дни искания за компенсации за трилиони евро за щетите от Втората световна война, които Москва възнамерявала да представи пред Германия. „Ако погледнем назад към историята, ще си припомним, че  войната  започна след сключването на пакта „Молотов-Рибентроп“, който раздели Европа на сфери на влияние. Този пакт съдържа и отговорностите на тогавашния Съветски съюз за началото на войната. Дори повече, освен от нацистка Германия,  Полша беше нападната и от Съветския съюз. Обект на агресия от страна на Москва станаха Латвия и другите балтийски държави. Така, след като някой желае да  иска  компенсации, много интересно ще бъде докъде в крайна сметка може се стигне при удволетворяването на такова искане.“, каза в заключение латвийския посланик в София Илгварс Клава.

Leave a Reply

Your email address will not be published.