20.11.2013  Почти два милиона българи живеят под прага на бедността от 214 лева/ 109 евро/ на месец, половината от домакинствата или близо 4 милиона души, оцеляват с минималния си доход от 310 лева/ 158 евро/, половин милион граждани попадат в категорията „работещи бедни” със заплатата си до 400 лева/205 евро/. По публикувани наскоро данни на Евростат близо половината от българите са застрашени от бедност или социално изключване, а според най-широко използуваната мярка за благосъстояние – БВП на човек от населението – България е на последно място сред 28-те членки на ЕС. На специално организирана с помощта на фондация „Фридрих Еберт” дискусия в парламента председателят на НС Михаил Миков поставя борбата с бедността като „основен приоритет за 42-то Народно събрание”, а министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов говори за „активното използуване на европейските средства” за справяне с недоимъка. Президентът на КТ „Подкрепа” д-р Константин Тренчев възкликва в печата, че положението в провинцията е страшно, а „бедността и  безработицата са страховити”, а вторият голям синдикат КНСБ организира предупредителен протест с искания за промени в проектобюджета за следващата година.

Да се храниш с хорските страхове

Още от началото на годината върху вълната на гражданските протести бяха изведени отново проблемите на бедността и ниските доходи, поясни за ДВ президентът на КНСБ Пламен Димитров. През февруари основен акцент бяха мизерните доходи докато през лятото липсата на морал в политиката оформи основния облик на общественото недоволство. През цялото това време, обаче, управляващите и  много от новите лица в политиката се „хранеха” със страховете на българина – както опасенията от недоимък, така и с новия „страх” от бежанците, насаждайки ксенофобия и социал-популизъм чрез своето говорене и публични изяви. Много от политическите лидери се опитват да експлоатират страховете на българина  от безработицата, от бедността и глада, като  ги проектират в едни абсолютно невъзможни, в това число и политически, проекти и заявки. По този начин те  засилват  напрежението, правят все по-невъзможно завръщането към политическата нормалност и в крайна сметка доказват, че промяната е нужна, смята президента на КНСБ.

„Перестройка” и новото средновековие

През последния половин век българските политици въобще са престанали да мислят по проблемите за бедността на хората, е мнението на политолога проф.Тодор Танев от СУ”Св.Климент Охридски”. Българският „естаблишмънт”, тази  отчетливо доминантна група държаща в ръцете си властта и нейните лостове, е центриран единствено върху партиите и така той се отделя от хората, страхува се от тях и всячески ги презира. Ако беше иначе, нямаше да имаме тези възпроизвеждащи се всяко десетилетие проблеми с мизерията. България е бедна не само сега, тя циклично е била  в тежък недоимък  и в предишни години, сиреч става въпрос за систематичен процес. Нито една партия от сегашния политически елит не може да реши въпроса с бедността, защото това всъщност са партии на „перестройката”. А самата „перестройка” е симулация на преход, който никога не трябва да свършва, за да може определени „феодални” фамилии от миналото да узурпират икономическата и политическа власт и да я предават на своите поколения във фамилните рамки. Става дума за тотално ново средновековие, пояснява за ДВ  проф.Тодор Танев.

Безизходица, немотия и глад

В основния финансов механизъм на държавата – бюджета и свързаните с него данъчни закони – ние не виждаме намерение за нова, радикално различна от досегашната политика, за глътка въздух, която да се даде на най-засегнатите и на  „работещите бедни”, твърди профсъюзният лидер Пламен Димитров. А това е ужасно, особено през зимата, когато започват да идват сметките за тока и парното! Ако до окончателното глусавуне на бюджета  през следващите дни няма промяна и не се обърне внимание на енергетиката, на нейното съживяване и оздравяване /а тя върви бавно към своя финансов и фактически колапс!/, през януари, февруари и март хората по естествен начин ще стигнат до положение да не могат да си плащат сметките. Това неизбежно ще предизвика срив, който може да доведе отново до режим  на електроенергията, а той от своя страна да предизвика драматично силно социално недоволство. Тези бунтове може и да не са точно „хлебни”, но ще бъдат резултат от безизходицата, немотията и гладът, е категоричен президентът на КНСБ Пламен Димитров.