ДС: ФУРАЖКИ, КАЛИМЯВКИ И ЧАЛМИ

В грозния групов портрет на 11-те владици от БПЦ, оказали се агенти на комунистическите тайни служби, попаднаха също мюфтиите Недим Генджев и Мустафа Алиш Хаджъ, петима души от Висшия мюсюлмански съвет както и  епископът на Софийско-Пловдивската епархия към католическата църква Георги Йовчев. Което доказва, че ДС е контролирала изкъсо не само православната църква, но и всички по-значими вероизповедания в България.

Михаил Иванов, експерт по етническите въпроси и вероизповеданията и съветник на президента Жельо Желев смята, че омразата към духовното, към религиозното от страна на атеистичните комунисти се корени в същността на самия комунизъм. Когато се говори за една тоталитарна доктрина основана на репресивна идеология, нейната цел е пълното обсебване на хората от самата доктрина.В този смисъл религията и вярващите  не са угодни на властта, поради което религиозните институции са подлагани на гонения. Известен е огромният натиск  оказван над  православната църква в първите години след септември 1944. Така че сегашната картина с досиетата не би трябвало да изненадва никого, пояснява Михаил Иванов.
Комунистическата „народно-демократична” църква
В строго поверителен доклад от юни 1949 година тогавашният помощник-министър на вътрешните работи генерал Йонко Панов прави следните предложения за създаване на „народно-демократична” църква, която да се впрегне в служба на народа: „На първо място трябва да се направят някои промени в Светия Синод. Да стане една минимална чистка във върховете, което ще стресне останалите митрополити, от някои от които ще може да се вземат ангажименти към ОФ власт и ще се насърчи прогресивното свещеничество. Да се заемат ключови позиции в църквата от доверени ОФ духовници и миряни. Такива ключови позиции са: главен секретар на Синода, началник на културно-просветното отделение, началник на църковно-стопанското отделение, директор на книгоиздателството, редактор на “Църковен вестник”, ректорите на семинариите и Богословския институт, игумените на Рилския, Бачковския и Троянския манастири”.
Резултатите от изпълнението на тази политика спрямо БПЦ днес стават видим факт.
Вържи попа да е мирно селото!
Оказва се, обаче, че тайните комунистически служби са се подсигурили двойно и в мюфтийството – предишният и сегашният главен мюфтия са агенти, дори Недим Генджев е бил кадрови офицер от ДС. Във  Висшия мюсюлмански съвет също изскочиха петима сътрудници на тайните служби. Това е било известно на българските мюсюлмани и все пак те са го толерирали до днес. Защо?  Експертът по вероизповеданията и етническите въпроси Михаил Иванов твърди, че ако бъде сравнено състоянието в мюсюлманското вероизповедание с висшия клир на БПЦ могат да се видят някои съществени разлики. След 10 ноември 1989 сред висшето духовенство на БПЦ не настъпват никакви реални промени и сега там се виждат същите лица, които промените завариха и всичките те, без патриарх Максим, се оказаха дългогодишни агенти на ДС и убедени помагачи на тогавашната власт. От своя страна мюсюлманското вероизповедание е подложено на тежки удари през 70-те и 80-те години. Михаил Иванов си спомня прочетеното в архивите за радикални съкращения на броя на духовните лица – от две или три хиляди те са сведени до 440 човека, а в папките на МВР може да се прочете тогавашното изказване на комунистическия вътрешен министър Димитър Стоянов: „Ние смачкахме православната църква, а в същото време нехаем за състоянието при мюсюлманите”.  Нарежданията след неговия доклад, одобрени лично от Тодор Живков, са били да се разреши да проповядват единствено на възрастните и недееспособни имами, а останалите да бъдат тотално вербувани като агенти на ДС. В документа е отбелязано също: „За пари няма да говорим, пари ще се дадат колкото трябва!”. И действително, всички тези мерки са били приложени безкомпромисно към цялато духовенство в мюсюлманското вероизповедание.
Твърд и последователен проводник на линията
След 10 ноември 1989 по различни причини при мюсюлманите настъпва доста по-голямо „преобръщане на пластовете”.  Колкото до одиозната фигура на Недим Генджев – при него нещата са пределно ясни, пояснява Михаил Иванов. Преценено е било, че главният мюфтия до 1988 година не е провеждал достатъчно последователно мероприятията по възродителния процес и затова той, като по-мек и недостатъчно „дисциплиниращ”, е заменен с офицера от ДС Недим Генджев, твърд и последователен проводник на комунистическата милиционерска линия. След промените в Главното мюфтийство се появяват млади и образовани хора, като зам.-главния мюфтия, които започват да осъществяват дейността си по един толерантен и разумен начин, коментира експертът.  Прави впечатление положението на Мустафа Хаджъ, който е вербуван от службите през октомври 1989 година. Просто той не е осъществявал като агент на ДС политиката на комунистическия режим по възродителния процес преди това. Ако трябва от днешна дата да погледнем назад, допълва Михаил Иванов, мюсюлманското вероизповедание в България продължава да има нужда от млади, образовани и добронамерени хора, за което са нужни сериозни грижи от страна на държавата.  През изминалите 22 години такова нещо не се забелязва. По-скоро има намеса на кръгове, превърнали територията на мюсюлманското вероизповедание в арена на собствени политически битки без да отчитат гласовете на мюсюлманите в страната, поради което процесът на обновление, на връщане към духовността при тях, върви относително бавно.
Агент „Петър” като пазител на сатанинската ДС
През септември 1952 година комунистическият режим организира два съдебни процеса срещу католически свещеници в България, обвинени в създаване на „нелегална контрареволюционна организация, агентура на папското и империалистическото разузнаване”.  Петима свещеници са осъдени на смърт, а други 40 получават присъди за различни срокове затвор. През 2002 година Светият престол беатифицира разстреляния от комунистите Никополски епископ Евгений Босилков, а екзекутираните свещеници Камен Вичев, Йозафат Шишков и Павел Джиджов от Софийско-Пловдивската католическа епархия бяха обявени от папа Йоан Павел Втори при посещението му в България за „блажени”. Днес  епископът на същата тази епархия Георги Йовчев се оказва, че е агент на комунистическата ДС с псевдоним „Петър”. Как отлично информираната външна служба на Ватикана е направила подобен пропуск?
Според Михаил Иванов, вербуването на Йовчев е мрачен „успех” на сатанинската ДС в България въпреки унищожените документи от досието му през пролетта на 1990 г.  В  други медийни коментари  се изтъква, че католическото вероизповедание в страната е понесло най-тежките удари и репресии след 1944 година, живи са още хора, които помнят репресиите срещу католическите свещеници.  Затова  важността на отношенията на Светия престол с българската държава предполага премахването на всяка сянка на съмнение в почтеността на неговите духовни служители в

Leave a Reply

Your email address will not be published.