ДС- ПЪЗЕЛЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД

.

Тези дни българският парламент прие няколко важни промени промени в Закона за досиетата на ДС. Според тях граждани, чиито присъди са отменени по съдебен ред или са реабилитирани по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, вече ще могат да бъдат членове на Комисията по досиетата. Досега имаше ограничение в комисията да работят хора, които са били осъдени независимо от настъпилата реабилитация.

Законовата поправка беше внесена от депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев и според него парламентът е взел справедливо решение спрямо хората, пострадали от репресиите на тоталитарната държава. Конкретен пример за това е случаят с известния дисидент и дългогодишен емигрант Георги Константинов, който през 2006 година беше предложен за член на Комисията по досиетата от СДС, но тогава властите осуетиха кандидатурата му с мотива, че някога е бил терорист. „Терористичната” дейност на Константинов се състои в това, че се опитал през март 1953 година да взриви паметника на Сталин в столичната Борисова градина, наричана тогава „Парк на свободата”. Три дни след арестуването му, Сталин умира. След 10 години прекарани в комунистическия затвор, Константинов е амнистиран през 1962, тутакси успява да избяга на запад, до 1991 г. живее във Франция и на следващата година е напълно съдебно реабилитиран в България.

Колко дълга е националната памет?

Този конкретен случай дава основание на депутата Лъчезар Тошев да настоява българското общество да получи възможност да разбере всичко, което се е случвало в годините на тоталитарния режим. Комисията по досиетата осъществява дейността си по закон и прави своите публикации, но тя, според синия депутат, не може да замести така нужния за България Институт за национална памет. След гласуването на най-новите поправки в Закона за досиетата, депутат от БСП е разпространил сред народните представители документ, в който се предлага създаването на такъв институт да се случи след 2017 година, което според Лъчезар Тошев е несериозно. Необходимо е тази институтция да бъде създадена колкото е възможно по-скоро и парламентът следва да приеме без отлагане внесения от мен в края на миналата година Законопроект за Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ, настоява синият опозиционен депутат.

ДС в един кюп

Защо най-новите промени в Закона за досиетата са важни все пак? Заради предстоящят избор на нов състав на Комисията по досиетата или защото премахват една несправедливост?

Според Христо Христов, разследващ журналист на престъпленията на тайните тоталитарни служби, поправките са правилна стъпка от страна на парламента, която възстановява справедливостта. Надявам се, че народните представители ще премахнат бързо и дребната законова пречка пред очакваното разкриване имената на кредитните длъжници, известни и като „кредитни милионери” за да може новия състав на комисията да обяви и техните имена. Но аз не бих направил разлика между категориите сътрудници на ДС, които Законът за досиетата включва, подчертава журналистът. Безспорно кредитните длъжници са важна част от тези категории, но те не са по-важни от имената на агентите в ръководствата на ВУЗ, които Комисията по досиетата вече започна да обявява, нито от шефовете на различните вероизповедания, както и на вече осветените агенти в съдебната, изпълнителната, законодателната власт, в медиите. Така че на нас, българите, тепърва ни предстои да получим и поставим на място поредните части от пъзела на посттоталитарния преход, заключава разследващият журналист Христо Христов.

Leave a Reply

Your email address will not be published.