ДС И ПОДМЕНЕНАТА ИСТОРИЯ

На своята интернет-страница „Държавна сигурност.com” разследващият журналист Христо Христов публикува нови разкрития около кражбата на Паисиевата „История славянобългарска” от манастира Зограф и замяната й с фалшификат. В започналата още през 1972 година тайна операция на ДС с кодовото название „Маратон” участват  министри от комунистическия режим /Ангел Цанев 1972г/, шефове тайните служби /ген.Васил Коцев 1982, ген.Владимир Тодоров 1983,1985г./, агенти на Първо главно управление на ДС /Агайн и Генев/, дипломат /Пехливанов/, двама митрополити на БПЦ и сътрудници на ДС /Натанаил и Кирил/, директор на НИМ и също агент на службите /Б.Димитров/. Защо, обаче, за комунистическата власт е било толкова важно да притежава оригинала на Паисиевата история?
Новооткритите документи на ДС показват не само как е извършена кражбата на История славянобългарска, но и как се е формирала държавно-партийната политика по отношение на българските ценности в чужбина, разказва Христо Христов. През 70-те години на миналия век  във фокуса на вниманието на тайните служби  е бил и манастира в Зограф. Със задачата се е занимавал тесен кръг от хора, групирани около тогавашната председателка на Комитета за изкуство и култура Людмила Живкова. Периодът съвпада и с подготовката за „монументалното” честване на 1300 годишнината от създаването на българската държава. От друга страна в началото на 70-те години комунистическото управление в България се усеща достатъчно укрепнало за да започне да „изнася” идеологическата борба извън границите на страната, като за целта е включено  активно и разузнаването чрез  Първо главно управление/ПГУ/ на ДС. И тъй като диригентската палка по линия на културата, която е част от пропагандната система на комунистическата партия, по това време е  в ръцете на дърщерята на Тодор Живков, около нея е формиран кръг в който влизат основни фигури на  разузнаването. Документите показват, че всеки „придобит”/ по терминологията на ДС/ оригинал или копие на исторически артефакт, е минавал през ръцете на другарката Живкова, която  е оглавявала тогава и малко известната „Междуведомстваната комисия за опазване на паметниците на културата зад граница” към на ЦК на БКП. Парадоксалното е, че ако десет века преди нея българските царе и  държавници са подкрепяли и осъществявали дарителска политика към манастира Зограф, при тодорживковия режим тя е заменена с „изземване” на ценности на манастира, пояснява разследващият журналист.
Връзката „Паисий – Георги Марков”
През май тази година директорът на НИМ Божидар Димитров,  агентурни псевдоними в ДС Кардам, Тервел и Телериг пише, че повод за кражбата на оригинила на Паисиевата история от ДС била опасността документът да бъде изнесен или унищожен от румънците.  Това било през 70-те години при режима на Чаушеску, който иначе беше голям приятел с Тодор Живков. Какво говорят, обаче,  документите по въпроса?
През 1997 година, когато президентът Петър Стоянов решава да върне оригиналния екземпляр в Зограф, където го е оставил самият отец Паисий, бившия шеф на разузнаването Бриго Аспарухов от своя страна твърдеше, че имало опасност книгата да бъде открадната от български емигранти, припомня Христо Христов. Божидар Димитров, който е сътрудник на същия отдел на ДС, реализирал  операцията „Маратон”, тогава е работил по съвсем друга линия и съдейки по новите документи, той няма обективна и точна представа за осъществяването на подмяната. Подобни приказки вероятно ще продължаваме да чуваме, но смятам, че  с новите доказателства подобен подход ще бъде преустановен, е категоричен Христо Христов.  Просто става въпрос за укривана повече от 25 години операция, чиято подготовка е започнала още през далечната 1972г.  Действително, към онзи момент игумен на Зограф е бил румънецът Дометий, избран между другото  и от българските монаси, но архивните документи сочат, че той  само формално е заемал тази длъжност. Реално манастирът е бил управляван от  по-възрастния български отец Натанаил, който според дипломатически доклади, сведения на поклонници и други данни, е държал ключа от библиотеката, а до оригинала на Паисиевата история в нея са били допускани само българи. Дори повече, през 1975 монашеския събор на Зограф сменя румънския игумен с българския отец Евтимий, а  операцията „Маратон” е реализирана  десет години по-късно, в края на 1985г.  Нейни ръководители са генералите Владимир Тодоров и вече покойния Васил Коцев, същите двама, които  бяха призовани да свидетелстват  по операцията свързана с убийството на писателя Георги Марков, припомня разследващият журналист.
Кой нарушава Закона за досиетата?
През последните дни български медии раздухаха и два случая, свързани с разкриване на принадлежност към ДС на дъщерята на банкера Атанас Буров  и на бащата на сегашния външен министър Николай Младенов, които не са сред живите. Законно и етично ли е  огласяването на подобна информация за покойници?
В Закона за досиетата има забрана за огласяване на починали лица, свързани с ДС и аз никога не бих си позволил подобно нещо, е категоричен Христо Христов.  Единствено  Комисията по досиетата е оторизираният държавен орган, който има право да информира за подобна принадлежност, другото се санкционира от НК. Мисля, че това е етично и правилно, тъй като се засягат хора, които лично не могат да се защитят. От друга страна, обаче, когато исторически личности, за които витае съмнение или има документални факти, и те,  поради въпросната забрана, не могат да бъдат посочени конкретно, в търсенето на истината обществото е правилно да научи техните имена. Естествено подобно решение трябва да бъде взето след обществен дебат, но има и друг свързан проблем пред изследователите днес – забраната за имената се простира и върху жертвите на ДС, които вече са починали, допълва т журналистът.
ДС на медийния екран
На този фон какво е обяснението за  медийната вакханалия през последните месеци около фигурата на Тодор Живков и семейството му и за засилващото се натрапчиво присъствие на осветени агенти на ДС в българския ефир?
Още преди три години, когато Комисията по досиетата освети досиетата на журналистите-агенти се видяха мащабите, в които тези фигури контролират „четвъртата власт”, пояснява журналистът. Те, обаче,  отдавна са загубили битката с времето и историята, защото режимът на който са служили е  в миналото. Имам усещането, че тези хора продължават да го изживяват дълбоко в  себе си опитвайки се да съхранят захаросания образ на тоталитарната власт. А нейни потърпевши днес се оказаха и  най-младите, които нямат представа за репресиите, за потискащия характер на комунистическия режим. Не бих казал, че сегашния период се отличава от други периоди на прехода със своята носталгия. Просто цялото общество продължава да носи вината, че не се раздели както трябва с миналото и с горчивите истини за него, а те продължават да извират като мътни мехури от архивите на ДС. Все пак с приемането на Закона за досиетата макар и закъсняла, беше направена положителна крачка напред, заключава  разследващият журналист Христо Христов.

Leave a Reply

Your email address will not be published.