Две социологически изследвания тези дни по парадоксален начин илюстрираха все по-засилващите се противоречия в българското общество. В едното се констатира, че почти 80 на сто от българите подкрепяли проучванията за добив на шистов газ, а в другото – че за 40 на сто от гражданите на страната политиката на управляващата партия била успешна. Дали, обаче, тези резултати са достоверни?
Две десетилетия в България постоянно се говори за криза на доверието в държавата и нейните институции. Днес недоверието е доказан факт, отчитан както от европейските, така и от националните сондажи на обществените настроения. Дори местните националисти наричат родината си дистанцирано „тази държава”, а сакраменталната фраза на Алековия герой „И едните, и другите са маскари” отдавна е придобила обобщаващата форма „Всички са маскари”. На практика най-бедните европейци изпитват недоверие не е само в избраните от самите тях правителства или държавните органи, но и във всяка легитимирана от държавата власт. В края на миналата година, например, рейтингът на Народното събрание удари санитарно ниската точка на популярност събирайки за своята дейност едва 5 процентна обществена подкрепа, което постави под въпрос цялостната легитимност на законодателния орган.
Да, ама не!
Парадокси се наблюдават и днес. След като през уикенда хиляди протестиращи в 12 града категорично казаха „не” на проучванията и добива на шистов газ в България, в началото на седмицата се появи изследване, което по поръчка на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма трябваше да убеди хората, че тяхната „тревожност” по проблема била породена от „сериозен информационен дефицит”, както и че добива на такъв газ щял да създаде нови високоплатени работни места, да намали цените на „синьото гориво” и да засили енергийната независимост на страната. Естествено изследването за положителните нагласи на почти 80 на сто от анкетираните не само не убеди никого, но засили още повече недоверието към властите. Като капак на цялата манипулация управляващите обявиха, че все пак са готови да въведат мораториум върху проучванията, довели до протеста на десетки хиляди българи.
Нашата полиция ни пази?
Притеснени от нарастващото социално напрежение и батаците в правоохранителната система, ГЕРБ поръчаха и друго експресно социологическо изследване, което констатира, че почти 40 на сто от българите споделяли „удволетвореност” от дейността на правителството. Дори повече, анкетираните посочили като един от двамата най-популярни министри в кабинета не друг, а вътрешния министър Цветан Цветанов, човекът, който предстои да отговаря на поредната лавина от неудобни въпроси, този път свързани с разследването на убийството на непълнолетното момиче от Перник. И ако засега по темата все още се чува само леко пъшкане през залепените с правителственото тиксо уста на централните медии, вулканичните трусове на недоверие към МВР в интернет вече стават осезаеми, а силно недолюбвания от властите Български хелзинкски комитет дори набра кураж официално да оспори обърканите версии и неубедителните внушения на полицията около случая.
За хората и кучетата
А за какво доверие в институциите въобще може да се говори на фона на серията смъртни случаи с новородени и родилки в края на миналата година, които здравните власти обявиха като нормални; на заливащите пазара фалшиви храни и стоки менте, обяснявани от земеделското министерство като „досадни изключения”; на очевидния кадрови хаос в съдебната власт, на редовните изстъпления в недофинансираните училища и университети, на повсеместното разложение в партийните централи, които вместо да се занимават с политика и икономика в кризата, се интересуват само от своите държавни субсидии? Тъкмо липсата на доверие насажда в българина и онази постоянна неприязън, която постепенно разпокъсва обществото, носи все повече злини и скъсява демократичната перспектива на страната.
Същата неприязън, която караше тези дни гладна възрастна жена да мърмори под нос наведена в боклукчийската кофа: „За няколко телешки пържолки аз по-бързо щях да им намеря убитото момиче, ама на, дадоха ги на кучето!”