ГЛАСОВЕ ОТ СОФИЯ: РАЗШИРЯВАНЕТО Е НАЙ-УСПЕШНАТА ПОЛИТИКА НА ЕС!

6a00d8341bfb1653ef01630087897c970d-pi 25.07.2015

Макар и парадоксално на пръв поглед, но България действително може да се окаже в центъра на бъдещото европейско разширяване. Като черноморска страна тя се намира върху „неблагодарния кръстопът“, както вече го определиха мнозина политолози, между ЕС и Русия, където нейни презморски съседи са държавите от Източното партньорство – Армения, Азърбайджан, Беларус, Грузия и Украйна. Като европейска представителка на Балканите, обаче тя граничи и с кандидатките за европейско членство от Западните Балкани и Турция. Неслучайно на международната кръгла маса, състояла се в края на миналата седмица в София и посветена на темата „Какво следва за съседите на Европа“, върховната представителка на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини отбеляза, че българската столица е „идеалното място“ за подобен разговор, тъй като „това е региона, в който може да се прилага трансформативното влияние на ЕС“ върху кандидатките за следващия кръг на разширяването.

Написване на европейското домашно

Сигурен ли е, обаче този процес, който в края на икономическата криза и най-вече след гръмкия финансов провал на Гърция, беше негласно отложен за след най-малко още 5 години?

„В момента Германия има сериозен проблем с бежанците не само от Южната част на Сахара, но също и от Западните Балкани. Става дума най-вече от Сърбия и Косово, откъдето идват 41 на сто от всички бежанци – те подават молби за бежански статут и тези молби се отхвърлят 100 процентово“, каза пред ДВ д-р Марко Арндт, един от организаторите на форума и ръководител на регионалното бюро на фондация „Конрад Адеанауер“ в София. Той поясни, че от Балканите пристигат не само цели семейства, но и много млади мъже. „Ние изпитваме много проблеми около тяхното настаняване и поради това смятам, че в момента мнозина германци нямат желание да приемат идеята страни от Западните Балкани да членуват в ЕС. Трябва да се обърне по-голямо внимание на това какво мисли населението на държавите от ЕС за присъединяването на нови страни. Затова непосредствените перспективи за включването на кандидатките от Западните балкани не са много реалистични за следващите пет години. В началото на юли федералната канцлерка Ангела Меркел посети кандидатките от региона. Германия и ЕС желаят те да станат членки на ЕС, но за това трябва първо да си напишат домашното по над 30-те преговорни глави, а това ще трае години“, коментира д-р Марко Арндт.

Ръководителят на германската фондация „Конрад Аденауер“ смята, че основната тема на европейската външна политика сега е свързана с кризата в Украйна, спазването на санкциите срещу Русия и стремежа всичките 28 европейски страни да говорят в един глас. Вторият по важност проблем е Гърция. „Това сега е важното за Брюксел и по-точно как съюзът ще се представи като истински политически играч. Всички останали въпроси около неговото разширяване са на втори план“, смята д-р Арндт.

Ангажираност и мотивация

Доста по-оптимистични по темата за разширяването са българските представители. Външният министър Даниел Митов е убеден, че ЕС няма да бъде цялостен и завършен без съседите и приятелите на България. Според него на тях им предстои дълъг, труден и понякога болезнен преход, по който България вече е минала, но движението към целта не трябва да спира. „Ясно е, че по своя път някои кандидатки трябва да бъдат мотивирани и дори възнаградени. Процесът трябва да бъде поддържан, присъствието на ЕК и на нашите държави-членки в региона трябва да е по-голямо, нужна е повече помощ когато става въпрос за експертни познания и умения, за общи проекти. Не по-малко важни обаче са добросъседските отношения и те трябва да се възприемат не само като двустранна ангажираност, но и като въпрос от европейска значимост“, е категоричен Митов.

Вицепремиерката Меглена Кунева и бивша главна преговаряща на България за ЕС не допуска, че през следващите няколко години разширяването ще спре, тъй като то е „абсолютна необходимост“. Според нея освен общи проекти в енергетиката и добросъседство, също е нужно сътрудничество в науката, културата, внедряването на постижения. „Необходимо е да се провери истинската ангажираност, изграденото доверие между ЕС и кандидатките. В противен случай стартът няма да е добър“, съветва Кунева.

Заедно до постигане на целта

Доверието и надеждността са важни и за европейската външна министърка Федерика Могерини. „Всички разбираме, че ЕС няма да е завършен без включването на Западните Балкани и Турция и затова Европа може да спечели от един техен стабилен регион. За общественото мнение в тези страни е ясно, че печелившата ситуация ще бъде не само да се заедно да се движим напред, но и да стигнем до края на нашия път. Ако не бъде решен въпроса с взаимното доверие, процесът на разширяването ще загине. Това ме плаши и затова с моите колеги често дискутираме как ЕС да продължи успешно този процес. „Наративът“ днес не трябва да бъде 5 годишно замразяване на разширяването, а какво да правим заедно, ден след ден, стъпка след стъпка. Това е процес на изграждане на самия ЕС, той е труден за двете страни и изисква много сигурност и надеждност“ каза европейската дипломатка номер едно.

Европейското Черноморско трасе

Руският политолог проф.д-р Андрей Макаричев, преподавател в Университета Тарту в Естония, е притеснен от пасивността на България и Румъния в европеизирането на общия Черноморски район. Той прави сравнение с активността на Балтийските държави, които са много по-динамични в този процес около своите граници. „Знам, че някои среди в Грузия днес обсъждат промяна на националната „марка“ на тяхната страна от „Кавказка“ на „Черноморска държава“. Когато чух за това ново национално „брандиране“, попитах защо им е нужно то? И отговорът беше, че Черно море и страните около него ги приближават до Европа. Южен Кавказ е по-периферен и ориенталски район поради което в грузинското общество вече назрява разбирането, че Черно море е трасе, което скъсява пътя до Европа. Със съдействието на членките на ЕС  България и Румъния ще може да се заздравят проевропейските нагласи в този регион, най-вече в Грузия и Украйна“, коментира за ДВ проф.Макаричев.

Кой е руският „Троянски кон“ в Брюксел?

Все пак посланикът на Москва в ЕС Владимир Чижов беше определил ролята на България като „Троянския кон на Русия в Брюксел“? Това схващане преодоляно ли е вече в Кремъл?

„В ЕС сега има друг „Троянски кон“ на Москва и той е Унгария.За мен това е съвсем очевидно, казва руският политолог. Колкото до България, тя може успешно да балансира между про – руските си симпатии, основани на историческото усещане за сигурност и защита от една страна и от друга – със своята лоялност и ангажименти към ЕС и НАТО. Доколкото ми е известно у вас има лични симпатизанти на Путин и това е партията „Атака“, която е част от паневропейската група негови „съмишленици“. Тяхното поведение, доколкото ми е известно, няма влияние върху външнополитическите решения на българското правителство и това наистина е чудесно“, посочва иронично руският политолог проф. Андрей Макаричев.

One thought on “ГЛАСОВЕ ОТ СОФИЯ: РАЗШИРЯВАНЕТО Е НАЙ-УСПЕШНАТА ПОЛИТИКА НА ЕС!

  1. metal t shirts

    The downside is it’s relatively more expensive to produce the print so this process is designed for small
    productions. Luxury something come with generally downed in view of
    like during transnational market, regrettably Eastern Medicine
    brings proved to be a good radiant area for merchants, up to from area’s financial systems,
    in addition to the buyers’ with regard to food, were not badly stricken. At Tokyo Toy Store you can choose
    from many types of toys like books and stationery, designer
    vinyl toys, gloomy plush bears, headphonies, mini figures and also tshirts, sale items and
    other stuff.

Leave a Reply

Your email address will not be published.