ГЕРМАНСКИЯТ МОДЕЛ В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ

Upside down man 2012 22.11.2014

„Акцент в работата на Министерството на образованието и науката ще бъде професионалното или т.нар.“дуално образование“ – това обеща новият просветен министър проф. Тодор Танев по повод намеренията на кабинета да ускори образователната реформа чрез поредния нов Закон за училищното образование. Въпросното „обучение чрез работа“ фигурира и в гласуваните това лято допълнения в приетия през далечната 1999 година  Закон за професионалното образование. Участниците в дискусия, организирана в София от фондация Конрад Аденауер и Центъра за европейски изследвания „Вилфрид Мартенс“ и  посветена на социалната политика за растеж, се обединиха около спешната необходимост от квалифициране на работната сила в страната. По думите на бившия социален министър Иван Нейков група специалисти от Националната агенция за професионално образование и обучение от години продължава да се бори „с зъби и нокти“ да бъде признат модела за добиване на знания по неформален начин, които да бъдат официално признати за професионална квалификация.

Образователният инат

В България за германската „дуална система“ се говори още от влизането й в ЕС. В анкета на Германо-Българската индустриално-търговска камара за бизнесклимата през 2007г. германските инвеститори изрично изтъкват трудното намиране на квалифицирани служители и дори посочват причината за това – системата на германското „дуално” професионално образование, осигуряваща преплитане на теоретично и практическо обучение, почти не се прилага в България. Оттогава всяка година камарата припомня под една или друга форма на сменящите се правителства за необходимостта от такъв вид подготовка. Представители на германския бизнес в страната също постоянно настояват за прилагането й, но напразно. За професионалното образование от германски тип не спират да повтарят и синдикатите. По повод рязкото увеличаване на младежката безработица през последната  година, която в България, според Евростат, е достигнала 30 на сто, наскоро КНСБ отново удари камбаната за  въвеждане на германския професионално-образователен опит, а Българската стопанска камара за илюстрация констатира, че едва 20 на сто от българите работят това, което са учили във ВУЗ.

Защо, защо, защо?

„Не съм запознат подробно как е протичал процеса през годините у вас, но фондация „Конрад Аденауер“ организира няколко семинара свързани с проблемите около „дуалното образование“, каза специално пред  ДВ директорът на фондацията д-р Марко Арндт. Дори повече – един от Държавните секретари в германското министерство на икономиката на Германия /вероятно Райнер Зонтовски? – б.м./ прояви сериозен интерес към прилагането на тази система в България. Не знам защо въвеждането й се бави, но съм убеден, че тя трябва да бъде възприета от вас във всички нейни теоритични и практически аспекти“, смята д-р Арндт.

Новият вицепремиер и  министър на труда и социалната политика, Ивайло Калфин  също няма обяснение защо системата не е въведана в България. Според него за целта следва да се направят промени в учебните планове, което да позволи на учениците от гимназиалния курс в професионалните училища да учат един ден в седмицата, а в останалите дни, с настойник, да работят в предприятията за да получат професия. „Важно е  и сертифицирането на професиите, защото няма смисъл да придобиеш професионална квалификация ако тя не ти дава предимство на пазара на труда. Това предполага промени в отношението на Занаятчийските камари, както и в Националната агенция за професионално образование и обучение/НАПОО/“, каза пред ДВ министър Калфин.

Техникум в Германия

В борбата с младежката безработица Италия и Испания изпращат групи младежи в Германия, за да преминат там съответните професионални курсове. Приложима ли е подобна практика и за младите българи?

„Защо не?“, отговаря с риторичен въпрос д-р Арндт и добавя, че за целта кандидатите трябва да говорят добре немски език. „Федералната агенция по труда рекламира постоянно в Испания, Гърция и Италия  различни курсове в Германия  и то не само за желаещи да получат квалификация, но и за безработни, които да попълнят липсващата работна сила в някои сфери на икономиката“, пояснява директорът на Фондация „Конрад Аденауер“. Социалният министър Калфин от своя страна припомня за програмата на Германското бюро по труда, с която през това лято в дуалната образователна система са включени  200 млади българи. „С финансиране на домакините през учебната 2015 година те ще изкарат в Германия  професионалната си подготовка. В програмата дори са включени и  курсове по немски език“, допълва социалният министър.

Заплащането и патриотизма

Ще се върнат ли обаче преминалите германска подготовка българи в своята родина за да работят в нея?

„Нито един от тях няма да се върне, е категоричен министър Калфин. Германската икономика има нужда от тези хора и както и условия да ги поеме.  Германия  е напълно в правото си да го стори. Смисълът е ние в България също да стартираме подобна образователна система. Тя ще окаже благоприятно влияние не само върху намаляването на младежката безработица, но и върху увеличаването на чуждестранните инвестиции“, очаква социалният министър.

Д-р Арндт също допуска вероятността някои младежи да останат в Германия, тъй като в заплащането на труда в двете държави съществува разлика. „От друга страна смятам, че повечето българи са истински патриоти, които обичат родината си и непременно ще се върнат в нея, но вече с придобитата в Германия квалификацация“, заключава оптимистично директорът на фондация „Конрад Аденауер“ в България.

Leave a Reply

Your email address will not be published.