ГАУК, БЪЛГАРИЯ И ЗНАЦИТЕ

Capture 23.06.2016

Непосредствено преди пристигането си в София президентът на ФРГ д-р Йоахим Гаук  изпрати от Букурещ, първа спирка от неговата балканска обиколка, три важни послания. Часове преди референдума във Великобритания за евентуалното излизане на страната от ЕС държавният глава на ФРГ  изрази подкрепата на Германия за оставането на британците в ЕС, потвърди ангажимента на своята страна към нейните източноевропейски партньорки от НАТО и, разтревожен от разрастването на десния популизъм на Стария континент, остро разкритикува разрастващите се движения, които „наричат себе си патриотични, макар че трябва да бъдат определяни като националистически“. „Да не забравяме злините, които национализмът донесе на Европа. Мирът и свободата не са само дар“, предупреди д-р Гаук.

Страст към разума

Експертката по българо-германски отношения Венета Момчева коментира за Дойче веле, че президентите Гаук и Плевнелиев се срещат в София в един решаващ за ЕС момент –  четвъртък, 23 юни, докато д-р Гаук дискутира със студенти в СУ „Св. Климент Охридски“ двустранните отношения между Германия и България,  британците ще гласуват дали страната им да остане в ЕС. „Кризата на доверието в Европа има и други координати, допълва Момчева.  Тъкмо „изложената на много опасна офанзива от негативни емоции Европа“ беше централна тема в политическите разговори и публичните  изяви в съседна Румъния на ревностния европеец Гаук. Германският президент е убеден, че е необходим ясен ангажимент към бъдещето на Европа и нейните ценности, и то изразен „със страст към разума“. Очаквам това послание да прозвучи и в България.“ прогнозира наблюдателката.

ЕС с „майстори и калфи“?

Федералният президент  изтъкна неизменната съюзническа вярност на Германия към партньорите в НАТО и ЕС по повод неотдавнашните изявления на  външния министър Щайнмайер за германската политика, НАТО и Русия. Според Гаук, германската дипломация полага усилия да държи отворени вратите за контакт с Москва и изявленията на германския първи дипломат не означават отказ от Минските споразумения.

Момчева обаче поставя и друг важен акцент в думите на федералния президент, а именно че ЕС не бива да  остава с  впечатлението, че в него са само  държави, които са „майстори и калфи“, а че всички страни-членки са с равни права и отговорности. „Можем да сме убедени, че президентът Гаук разбира голямата тежест за България като граница на ЕС в бежанската криза. Да не забравяме обаче и казаното от него по повод миграционния натиск, че „сърцето на Германия е широко, но възможностите не са безгранични“, допълва българската коментаторка.

Прочит на българската история

Друг познавач на българо-германските отношения е  Аспарух Панов, член на Българо-германския форум и между 1991-1994 г председател на парламентарната група за приятелство с германския Бундестаг. Според него личната инициатива на д-р Гаук да отдаде почит на гроба на класика на българската литература Иван Вазов, както и да посети Рилския манастир говорят, че държавният глава на Германия уважава паметниците на българската духовна култура, които очевидно познава от свои предишни посещения в страната. „По-важния знак обаче е друг  и той се състои в особеното значение, което германският президент отдава на прочита на историята“, отбелязва Аспарух Панов. Според него позицията на външния министър Щайнмайер за сигурността в Черно море е предизвикала нееднозначни реакции сред политическите партии в Германия, но най-важното е, че на срещата на върха на НАТО във Варшава през юли ще бъде изработена единна позиция по въпроса за сигурността на източната граница на Алианса. „Това ще се случи и тази позиция ще бъде подкрепена  от всички“, е убеден Аспарух Панов.

Български поглед в германското огледало

Според Венета Момчева предстоящия преглед на двустранното сътрудничество в София, обявено за приоритетно и стратегическо за България още след първата среща на президентите Плевнелиев и Гаук в Берлин през 2012 г., ще бъде по същество своеобразна равносметка и за  изпълнителната, законодателната и съдебната власт в страната. Фокус ще продължат да бъдат връзките с най-значимия търговско-икономически партньор на България. „През 2014 г. имаше отлив на германски инвестиции,  но през 2015 г. беше отчетен плюс от 175 милиона евро, което е знак за подновен интерес към страната. Федералното правителство отново предоставя  държавни гаранции за инвестициите у нас след решаването на казуса “Кльостерс-Цемеко”, но въпреки това остава и неоползотворен потенциал. Това заключение на Германо-българската индустриално търговска камара далеч не обезсмисля факта, че тя беше една от 10-те чуждестранни камари, подписали остро писмо до българските власти в началото на тази година с призив  за политическа воля за реформа на правосъдната система, с което да се повиши доверието към българското общество и бизнеса.  Междувременно очакваме и германски експерти за подпомагане на този процес“, коментира Венета Момчева.

Изплъзващата се памет за комунизма

В края на посещението си в София президентът на ФРГ Йоахим Гаук и българския му колега Росен Плевнелиев ще участват в обществена дискусия посветена на роците на миналото, паметта за комунизма и осмислянето на тоталитарните режими. „Когато двамата президенти, които се отказаха от надпреварата за втори мандат, чертаят перспективи, в духа на демокрацията е да има приемственост и усилия за нереализираните обществено значими идеи, каквито са показване на  истината за тоталитарния режим  в българските учебници и музеи, неосъществените Мемориал на жертвите на комунизма на остров Персин и Музей на българския XX век. В Германия и Европа този тип политическа  воля неизменно се свързва с името на Йоахим Гаук, първият федерален пълномощник за разкриване на досиетата на ЩАЗИ, федералният президент, за когото свободата и политическия морал далеч не са демодирани понятия”, подчертава Венета Момчева.

Битката, която предстои

Аспарух Панов припомня от своя страна казаното от Росен Плевнелиев неотдавна на остров Персин, че „битката за истината на  миналото тепърва трябва да се води“. Според Панов именно това пречи да се обединим около обща национална, а защо не и европейска кауза. „Тъкмо тук е и общото между тоталитарното минало на България и Германия, в която проблемите с адаптацията на бившата ГДР се оказаха огромни, те дори са видими и днес. Защото въпреки сериозната лустрация, незабавното и пълно отваряне на досиетата на ЩАЗИ, германската левица, съставена до значителна степен от бившите комунисти на ГДР, продължава  да издига за свои кандидати агенти и служители на някогашните тайни комунистически служби. Едва ли е случайно също, че ксенофобското проруско движение Пегида , както и популистката партия Алтернатива за Германия, получават най-сериозна подкрепа в източните части на Германия. Подобни процеси не са чужди и за България. Затова е наистина важно какви ще са общите послания на двамата президенти от София. Които ще са валидни и за двете приятелски държави“, казва Аспарух Панов.

Leave a Reply

Your email address will not be published.