В СТРАНАТА НА ЯЛОВИТЕ ИДЕИ

Могат ли екзотични хрумвания да кърпят бюджетните дупки на държавата? Кой е опитното мишле за българските  финансови експерименти? Как се влиза в народната памет?

Признанието на Гьоте, че „когато нямам нови идеи, значи съм болен” вероятно се  е превърнало в кредо и на финансовия министър Симеон Дянков. В радиоинтервю тези дни той страстно защити тезата за изключителната си управленска кондиция със следното, макар и пообъркано, изречение: „По-добре ли е просто да няма никакви идеи, да сме безинициативни като министри, да кажем, или депутати, и тогава всъщност ще имаме висок рейтинг, защото не предлагаш нищо, което хората вече да не са мислили и те ще са ти радостни, или е по-хубаво да предлагаш идеи, някои от тях могат и да се провалят с времето, или заради лобизъм, или може може би някои от тях не са и добри идеи, има и такива”. След което финансовият министър допълни, че така бил отрасъл,  че било по-добре да си „даваш идеите дори и да получаваш нисък рейтинг”, защото след години никой нямало да помни рейтинга, но „онова, което си оставил като политика” щяло да се запомни.
„Малоумието” като финансов инструмент
Количеството идеи-фойерверки на господин Дянков е наистина впечатляващо. В края на 2009 година, например, по искане на тогавашния президент Първанов  Института по икономика към БАН изготвя доклад за данъчни реформи, в който се предлага премахване на плоския данък от 10 и постепенно възстановяване на прогресивното данъчно облагане. Тогава финансовият министър определи идеята като „малоумна” и дори се чу, че имал намерение да намали плоския данък до 7 на сто.  Днес г-н Дянков вече твърди, че е „напълно отворен за мислене” по темата за дългосрочните ползи от плоския данък и че трябва все пак да се мисли за прогресивния данък. Тази идея вероятно го е обсебила дотам, че се наложи самият премиер Борисов да успокоява инвеститори и население, че едва ли би премахнал плоския данък дори при евентуален втори управленски мандат на неговата партия.
Данъчните фойерверки
През същата  първа година от управлението на ГЕРБ, кипящият от енергия финансов министър генерира друга впечатляваща идея – част от наброяващия тогава почти 4 милиарда евро фискален резерв на страната да бъде извадена от БНБ и вложен в частни търговски банки, а с парите от очакваните 6 на сто лихва щяла да се „закърпи дупката” в здравеопазването. Екстравагантната идея тутакси беше отхвърлена, още повече, че се оказа и доста баята, тъй като тристранната коалиция тайно била сложила от резерва в търговски банки. Разгневен от провала г-н Дянков реши да заклейми пред парламента задкулисната сделка с резерва, с което си навлече неприятности с прокуратурата и тя го заподозря в огласяване на поверителна информация. В края на  същата „славна” 2009  пред предприемачи във Варна, вицепремиерът подхвърли за първи път и идеята за изнасянето на три министерства и няколко държавни агенции извън столицата. Сега, броени месеци преди изборите поради липса на средства, екзотичните планове на Дянков претърпяха временен крах, като единствено неколцина служители от дирекция „Туризъм” на  икономическото министерство изкараха лошия късмет да бъдат преселени в Пловдив.
В търсене на българското Елдорадо?
През  2011 година  от парламентарната трибуна министър Дянков лансира друга своя идея –   преките данъци в страната да се променят само след национален референдум, както се правело в Швейцария и   Латинска Америка. Така България щяла да стане държавата с най-добра финансова дисциплина в Европа. Естествено още тогава поривът на финансист „номер едно” беше охладен след като правни експерти му обясниха, че според действащото законодателство с референдум не могат да се решават въпроси с размера на данъците. Въпреки това, обаче,  сред населението остана надеждата, че някой в правителството все пак може би е готов да се съобразява с мнението на хората. Всуе! Със задълбочаването на кризата и в усилията да бъде вързан някак си бюджета за 2013 година,  фискалните идеи на г-н Дянков започнаха да стават повече от  тревожни. След обявените от синдикатите евфимистично като „екзотични” и съответно забравени/ поне засега!/ негови намерения за облагането с данък на пенсиите и различното минимално заплащане според региона, финансовият министър заговори за данък върху печалбите от сделките на българската фондова борса /парадоксално, но тя все още съществува!/ и върху  спечеленото от хазартни игри, както и за екзистенциалния за бюджетните постъпления данък върху лихвите на депозитите на физическите лица, сиреч на населението.
Идеи или експерименти?
Известно е, че в световния пазар на идеите също има сива зона на имитации и заемки. Под една или друга форма развитите държави отдавна са открили данъчния  материк, към който сега възторжено се опитва да насочи българската лодка  новоизбрания през май тази година председател на Надзорния съвет на Европейската банка за възстановяване и развитие Симеон Дянков. За съжаление идеите, които финансовият министър на ГЕРБ  мечтае да остави след себе си като политика, са нито нови, нито особено оригинални.
Затова в случая по-коректно би следвало да се говори за данъчно-финансови експерименти с едно малобройно, много бедно и твърде наивно, както се оказва, население. Което е дори и европейско.

Leave a Reply

Your email address will not be published.