В ОКОТО НА МЕДИЙНАТА БУРЯ

През последните дни в медийната атмосфера в България прехвърчат мълнии и гръмотевици. Някои заговориха за война между големите вестникарски групировки „Медийна група България” и „Нова българска медийна група холдинг” , други – за пореден икономически сблъсък. Георги Папакочев потърси  мнението на медийните наблюдатели Иво Инджов и Георги Савчев:
Поредната медийна буря можеше да се прогнозира, тъй като сблъсци между групировки на българския вестникарския пазар се наблюдават отдавна, отбелязва Иво Инджов и пояснява, че битката всъщност е за близост до властта. С нейна помощ собствениците и лицата зад вестникарските компании могат да реализират корпоративните си интереси, които далеч не са свързани със създаването на качествено медийно съдържание и с развитието на независима журналистика. В момента прожекторите са насочени само върху случващото се с издателите на „Труд” и „24 часа”, но в същото време съществува не по-малко сериозен проблем и с другата „Нова българска медийна група холдинг”. Твърди се, че зад нея стои Корпоративна търговска банка в която са вложени  голяма част от парите на държавните фирми, припомня Инджов. Разразяването на вестникарската буря  е било единствено въпрос на време, според Георги Савчев.  До парламентарните избори догодина управляващите от ГЕРБ явно се стремят да „путинизират” българските медии за да си осигурят на своя страна колкото може повече печатни и електронни медии. Вторичният ефект от сблъсъка на групировките е и зараждащият се конфликт между отделни техни журналисти – вече сме свидетели на  необичайно остри лични престрелки между колеги, допълва Савчев.
Кой попада в капана на скандалите?
Според Иво Инджов това са собствениците на групировките, защото се домогват до протекции от властта. Там е и самата власт само година преди парламентарните избори. Най-потърпевша, обаче, е българската журналистика, която продължава немощно и безучастно да гледа случващото се около нея. През 90-те, когато германската група ВАЦ навлизаше в България, местни издатели и журналисти протестираха срещу монополизирането на вестникарския пазар. При управлението на социалиста Жан Виденов възникна движението „Свободно слово”, което се обявяваше срещу натиска върху държавните електронни медии. През последните години, когато икономическия фактор стана водещ и издателите започнаха да използуват печатните медии основно за корпоративни цели, българската журналистика като цяло онемя! И затова съм убеден, че тъкмо тя е в окото на бурята, посочва Иво Инджов.
Георги Савчев нарежда сред потърпевшите от скандалите и читателската аудитория. От страх да се поместват добри журналистически разследвания и политически анализи, по челните страници на вестниците често се публикуват откровени нелепици. Най-пресни доказателства са отразяването на екологичните протести на Орлов мост в София и разследването на германския „Тагесцайтунг” за миналото  на сегашния български премиер, което  не беше представено от почти нито един български вестник или електронна медиа с изключение на някои сайтове по интернет.
Разпни го!
Освен съдът и прокуратурата, този път в разпрата се включиха и партиите. Каква е опасността? Подозрително е, че партийните формации – на управляващи и опозизция – се намесват едва щом гръмне даден скандал, смята Иво Инджов.  Когато интересите им не са засегнати те обикновено мълчат, но когато се усетят потърпевши, веднага търсят прокурорска намеса. Така не става, е убеден експертът, нужна е отговорна медийна политика както на изпълнителната власт, така и от страна на политическите сили. Всичко на което днес сме свидетели – раздвижването на прокуратурата и обществените реакции – подсказва, че „циреят” изглежда е започнал да се пука. Което е и потвърждение на констатациите на международни организации  като  „Фриидъм хаус” и „Репортери без граници”.  Георги Савчев допълва, че  тенденцията голям брой традиционни медии да се превръщат в мегафони на властта е видима,  а от друга страна намесата на политически партии и  прокуратура съвсем  не означава, че съдържанието на тези медии се подобрява. То се влошава все повече и е далеч от качествената журналистика, особено в печата, е убеден наблюдателят.
Когато гръм удари
В интернет страхът като че е по-малък и ако това повлияе на журналистическия професионализъм ще е добре. Ситуацията в България  напомня на Русия – главните и може би най-балансирани източници на информация се получават тъкмо чрез интернет и това се обяснява с  липсата на силна обществена телевизия и радио, посочва Георги Савчев.
Българската медийна среда би могла да бъде озонирана само ако гражданите се вдигнат на „медиен бунт”, допуска Иво Инджов. Такъв протест се поражда когато  хората спират да вярват на утвърдени медии, занимаващи се с проправителствена пропаганда. В България условията за подобна проява не са узрели, но в интернет могат да се развиват качествени медийни проекти и тъкмо там  експертът вижда бъдещето на качествената прес-журналистика. Той е убеден, че ако вестниците „емигрират” в он-лайн пространството, те ще се спасят  и финансово, тъй като ще спестяват разходите за книжното си тяло и по неговото разпространение.

Leave a Reply

Your email address will not be published.