ВЪЗМОЖНИ РЕШЕНИЯ НА ДЕМОГРАФСКИЯ ПЪЗЕЛ

През този февруари правителството на ГЕРБ само за няколко минути изглежда откри крайното решение на демографските проблеми в страната. В приетата „на бегом” актуализация на националната стратегия за демографско развитие на населението до 2030 година е посочена основната цел – „осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, квалификация, особености и умения” и са определени приоритетите и направленията в нейното изпълнение. Основание за актуализацията са данните на държавната статистика от миналогодишното преброяване на българското население.
Българската махала?
А тези данни, както е известно, са разтърсващи. Поради санитарно ниската раждаемост /само през миналата година тя е спаднала с 8 на сто спрямо предходната 2010/, недопустимо високата детска смъртност /10 бебета на хиляда, което е два пъти повече от ЕС!/ и поголовната емиграция от страната, през следващите 18 години се очаква българите да се стопят до седем милиона човека. Дори при нулева емиграция през следващите десет години, поради малкото новородени населението ще продължи да намалява, като по прогноза на БАН през 2050 година то ще се свие до пет милиона души. Членът на международната социологическа асоциация проф. д-р Михаил Мирчев очаква тогава половината от оредялата национална група да е от българи, около 700 хиляди да са български турци, а останалите милион и половина да са роми.
Стари, но бедни и болни
Всичко това е само едната страна на демографската драма. Другата, не по-малко страховита, е лавинообразното остаряване на българите. Само за 6 години до 2010-та, средната възраст на жителите на най-бедната европейска държава от 39 е скочила на 42 години. Официалната статистика очаква в средата на 21век делът на възрастните да нарастне до 30 на сто, което ще има катастрофални последици за публичната сфера и финанси. В самия край на миналата година правителството на ГЕРБ беше принудено да преглътне един твърде нелицеприятен доклад за състоянието на здравето на гражданите. В него се констатираше, че макар средната продължителност на живота в страната да се е покачила до 73 години, българинът живее с 6 години по-кратко от средностатистическия европеец. Като причини за стабилната обща смъртност са посочени лошото здравеопазване и най-вече крайно бедния и нездравословен живот, който топи нацията. Както можеше да се очаква, във въпросния доклад липсваха каквито и да е мерки за промяна в ситуацията.
„Некои” други демографски  съображения
Със своята актуализация на демографската стратегия българското правителство очевидно демонстрира загриженост за качеството на поверения му човешки капитал. За  по-успешното изпълнение на поставената цел, обаче,  допълнително влияние биха могли да окажат и някои други, не съвсем традиционни, фактори. Тазгодишната сибирска зима, например, със сигурност ще стимулира чувствително редуцирането броя на издържащите се с по 50-70 евро пенсия възрастни българи, които поради обективната невъзможност да се отопляват, хранят и лекуват човешки с подобни доходи, ще разтоварят по естествен биологичен  път  и без това съсипаната пенсионно-осигурителна система. В случай, че студът  и мизерията не дадат задоволителни резултати, властта би могла да предприеме и допълнителни мерки, насочени към корекция на нарушения демографски баланс. На немощните пенсионери може да се  разреши, например, да пресичат навсякъде автомагистралите, а по натоварените с автомобили булеварди да преминават и на червен светофар. С подходящи реклами и беседи на здравната каса, българските сениори могат да бъдат окуражавани да консумират без ограничения колкото е възможно  повече мас, пача и и сланинени обрезки от държавния резерв, да ползуват за готвене всички марки евтини субпродукти / те и без това го правят от немай къде!/, да събират за храна всякакви видове диворастящи гъби и дори да лекуват болежките си с безплатно раздавани разнообразни генерични „лекарства” с безвреден плацебо ефект. Ако и това не доведе до осезателна корекция на демографската картина, тогава властите биха могли дискретно да се оттеглят от грижата по поддържане стените на десетките опасни язовири, прехвърляйки съдбата на възрастната популация от застрашените села изцяло върху милостта на пролетното снеготопене и издръжливостта на землените насипи и паянтови диги.
Дали ще се стигне до подобни драстични мерки за регулиране на българското народонаселение тепърва предстои да се разбере. Макар шокиращи на пръв поглед, те съвсем не са изключени на фона на все по-затягащата се криза и преди изборите догодина, когато управляващите все пак следва да отчетат някакъв успех в оттласкването от европейското и дори от балканското икономическо и демографско дъно. А точно как ще постигнат този свой успех си е тяхна управленска работа, нали?

Leave a Reply

Your email address will not be published.