ВЕЧНИТЕ АФЕРИ НА ДС

Защо агентите на някогашната ДС са в дъното на политическите и обществени скандали? Ще поемат ли управляващите в София рискът предизборно  да осветят „кредитните милионери” и медийните набаби от бившите тайни служби?

„Каквото и да ти говорят, знай че става дума за ДС” –  така перифразирана звучи популярна максима за парите цели две десетилетия  след демократичните промени в хронично най-бедната  и проблематична европейска държава. Просто при всеки пореден политически и/или обществен скандал неизменно лъсват сенките от комунистическите тайни служби, които традиционно са в основата на всяка по-значима интрига, престъпление и манипулация. Очевидно мъчителните усилия на демократичното общество  да се отърве от тези мрачни фигури не чрез лустрация, а чрез нищо незначещото публично осветяване, до днес не дават резултати. И практиката го доказва убедително.
Агентите в кампуса
Тези дни в публичното пространство набра сила скандалният тайфун около селективното разпределяне  на средства от Фонда за научни изследвания, в „окото” на който се озова един от водещите частни български университети. През миналата година Комисията по досиетата обяви, че самият основател на въпросното учебно заведение е бил доносник на Шесто главно управление на ДС още от 1978 г., а през това лято стана ясно, че и шестима преподаватели на ръководни постове са били негови колеги с агентурни досиета. Сред тях е „осведомителят” на политическата милиция с агентурен псевдоним „Стоянов”, ръководител на департамент в същия университет от 2000-та година, за когото медиите твърдят, че се е сдобил с академичното си звание по твърде съмнителен начин и което е още по-скандално,  като председател на  Фонда за научни изследвания е „помагал” на приближени нему учреждения да печелят добре финансирани проекти. Разнищването на далаверата прдестои, но отсега е видно, че в нея са забъркани като по правило вечните някогашни тайни служби.
Дай милион, милион ми дай!
Ако се съди по ангажиментите поети от Комисията по досиетата, още в началото на 2013 г. трябва да започне изваждането на светло на агентите сред т.нар.”кредитни милионери” след като парламента прие поправки, които премахна окончателно законовите пречки за това. На базата на списък на БНБ от 1997 година сега се проверяват почти 11 хиляди фирми, от където се очаква да изскочат фигурите на агентите на ДС и разузнавателните служби, посочени като длъжници по Закона за информация на необслужданите кредити. В същото време трима депутати от управляващата партия ГЕРБ прокараха на първо четене в парламента внесените от тях поправки в Закона за досиетата, които предвиждат за агентурно минало да бъдат проверявани членовете на управителните, контролни и надзорни органи на приватизираните по силата на отменения вече Закон за приватизация държавни и общински предприятия, както и на ръководствата на приватизационните фондове. Така след окончателното гласуване на поправките  и огласяване имената на агентите в тях най-сетне ще може да се изясни ролята на тайните служби в скандалните приватизационни процеси от началото на прехода.
Шепотът на медийните доносници
Дори повече. С подготвяните промени в закона ще може да се търси агентурно минало не само сред по-широк кръг висши служители от системата на МВР, а вероятно и сред бившите и сегашни началници на отдел „Военна информация” към  МО, както предложиха депутати от Синята коалиция. Поправките на закона превдвиждат и разширено агентурно осветяване на управителите на медии. По силата на сега действащия закон проверките на Комисията по досиетата обхващат единствено периода след декември 2006 година, като така остават скрити агентите сред медийните собственици и журналисти от  началото на прехода през 1989 г. до въпросната дата. Не че осветяването на поредната нова група сенки от журналистическата ДС-агентура ще промени с нещо българските медии, но то би дало  поне още едно обяснение за жалкото им днешно дередже.
Музей за модерната ДС?
На срещата си с германския президент Йоахим Гаук през юли в Берлин българският му колега Плевнелиев обяви, че е време ДС окончателно да бъде изпратена в музея. Как точно ще се случи това без лустрация и единствено чрез срамливото огласяване списъците на безчетните „бойци” на тихия комунистически фронт в България, е твърде неясно. Ако в неотложен порядък сегашното парламентарно мнозинство все пак приеме собствените си поправки в Закона за досиетата, това би дало положителен сигнал в подкрепа на поетия в Берлин ангажимент на Плевнелиев. Дали обаче управляващите ще поемат риска да си навлекат гнева на богатите агенти-милионери, които предизборно стават твърде щедри, както и на колегите им от ключово важните за вота медии, тепърва предстои да се види.
„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, твърди във филма си писателят Илия Троянов. Тази мисъл вероятно се върти в главите на доносниците на бившата ДС, на техните жертви  и на политиците днес. Просто изборът е голям и чак неприлично толерантен.

Leave a Reply

Your email address will not be published.