21.09.2016

Напоследък  премиерът Бойко Борисов два пъти намекна, че България може да се отрече от своята приоритетна външнополитическа цел– влизането в Шенген. В края на август в сливенското село Мечкарево той подхвърли, че „ Шенген дори в момента не е изгоден за България“, макар темата да продължавала „да стои“. Миналия уикенд, този път в русенското село Басарбово, министър-председателят директно обясни, че „днес нашият интерес не е този“, сиреч влизането в свободното от граници европейско пространство и дори се закани да си го върне на ЕС за забавянето с аргумента:  „години наред си играехте с България малко игрички, сега ние зор нямаме за Шенген”.  Естествено Борисов благосклонно се съгласи, че „ако искат да ни приемат, ние с радост ще приемем“, но въпреки това остана скептичен по отношение на мигрантите: „Ако влезем /в Шенген, бел. автора/, на кого ще ги връщаме ?“. Любопитното в конкретния случай е, че изявлението на премиера беше диаметрално противоположно на казаното през същия ден от  държавния глава Росен Плевнелиев в радиоефира /радио „Дарик“/, че “членството на България в Шенген трябва да бъде поставено с цялата сила”, както и на становищата на някои експерти, че тъкмо сега е момента за реализиране на дълго мечтаното членство.

Граници, митници или и съд?

„Не съм изненадан, че премиерът често говори неща, различни от позициите на президента, вицепремиера, дори на външния си министър. Открай време българската външна политика има две основни проявления: едното, „по устав“, е евроатлантическото, а другото е „балансьорското, което обикновено звучи от устата на Борисов. Обикновено ресорните министри говорят по устав, а премиерът си позволява да изразява различна линия“, коментира за Дойче Веле изпълнителния директор на „Галъп интернешънъл“ Първан Симеонов.

В думите за „неизгодния Шенген“, обаче ,социологът този път открива три пласта.

Първият е, че малцина българи свързват Шенген с правосъдието. Проучване на „Галъп“ от първите месеци на 2015 година показва, че 70 на сто от анкетираните са свързвали зоната с граници и митници, а едва 4 на сто с правосъдие. „Малцина си дават сметка, че ролята на българските съдилища априори следва да бъде признавана от останалата част на Европа. А това е смущаващо, защото нашият съд не се ползва с доверие и затова отношението на някои европейски държави към България е разбираемо“, констатира Първан Симеонов.

Ново самочувствие ?

Втория пласт, който социологът от „Галъп“ откроява, е различното звучене на премиера Борисов. „Доскоро той не беше толкова смел да говори така. Безусловно има нова ситуация в Европа и тя е както в кризата на традиционните авторитети, така и в дезинтеграционните процеси в съюза. Това определя и новото самочувствие на Борисов, неговите нови претенции. Неслучайно той обяви, че България ще наложи вето, ако газопроводите през Турция ни заобиколят, нещо което не бяхме чували досега. В Брюксел той каза категорично:  дайте веднага 160 милиона евро за границите, макар да знаеше, че там се готвят да му ги дадат“, припомня Първан Симеонов.

И като трети пласт от думите на Борисов, социологът определя мигрантската криза и ограниченията, които тя можеше да наложи, ако България вече беше станала членка на Шенген.

Приоритетно в политическия Шенген

Подобни мнения изразиха и други експерти. Зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев , например поясни, че при липса на Шенгенска граница с Румъния  влизащите в България мигранти, в това число и 60-те хиляди чакащи в Гърция, ще могат да преминават през двете съседки безпрепятствено към Западна Европа. „ Това щеше да ни принуди да направим онова, което сториха редица европейски страни – да възстановим сухоземния контрол по вътрешните си граници. А това щеше да е леко шизофренно отношение от българска страна – да искаме да сме в Шенген, а да връщаме вътрешния граничен контрол“, каза Гунев в радиоинтервю.

Бившият военен министър Бойко Ноев от своя страна прогнозира, че предстоящите структурни промени след Брекзит тепърва ще доведат до създаването на зони вътре в ЕС и тъкмо поради това политическото членство на България в Шенген и еврозоната трябва да е приоритет. „Обратното ще ни остави в една лоша периферия. Затова трябва да се съобразяваме с техническите подробности около прилагането на Шенгенските споразумения и лесно да можем да затворим границата с Гърция както правим и сега. Политически обаче  не трябва да се отказваме от Шенген – сега е момента. Когато се формират новите европейски структури, ние да сме първите желаещи за членство“, каза Ноев пред БНР.

В търсене на смисъла

И все пак посланието на Борисов, че „сега Шенген не е изгоден за нас“ може да се тълкува и като натиск към Брюксел за по-скорошното решаване на проблема с приемането на България и Румъния. Какви са шансовете за успех на подобен ход?

Първан Симеонов е убеден, че политиците, най-много са настоявали за влизането в Шенген, след мигранската криза вече не говорят по тази тема, защото тя не носи ползи в дебата за вътрешна употреба. „В дебата за външна употреба логиката на Борисов също търпи преформулиране. Сега той търси ситуация, при която винаги да е печеливш /win-win situation/: „След като вие не искате, и ние не искаме. Ако обаче направим така, че вие да поискате, отново е добре“. Първан Симеонов смята обаче, че в момента ЕС се занимава повече с това как Шенген да стане „по-Шенген“ или, казано иначе,  да се превърне в единно отбраняемо пространство. „Това е проста идея, за която обаче Европа положи изключително сложни усилия. Затова не смятам, че Борисов влага в думите си особена стратегическа мисъл, не съм  и склонен да надценявам най-новите му  изказвания по въпроса. Твърде често Борисов има предвид точно това, което казва. А всички ние се втурваме да търсим някакъв втори план, нещо което в случая е неправилно. При тълкуване на политическия процес често сме склонни да влизаме в ролята на жреци и тълкуватели на това какво точно е искал да каже премиерът. А той просто казва това, което мисли и което му е на сърце.  „Свръхдеконструирането“ на неговите думи за да се открие някакъв смисъл, обикновено е излишно“, е убеден Първан Симеонов.