БЪЛГАРСКО ШОУ С ЕВРОПЕЙСКИ ДЕКОРИ

Може ли България да плати имигрантската цена за влизането си  в Шенген? Брюксел или София е център на българската вътрешната политика?Води ли се европейски дебат сред най-бедното население на Стария континент? Георги Папакочев разговаря с двама български европеисти:

След като защити в Букурещ Западните Балкани от намерението на Белгия, Люксембург, Франция, Германия, Австрия и Холандия спешно да върнат визовия режим за имигрантски настроените им граждани, премиерът Бойко Борисов призова „бившите социалистически страни” от ЕС по примера на България да свият дефицита си до 1.2 на сто и така да заприличат на скандинавските държави. Българският министър-председател обаче не спомена за неотдавнашните намеци на Великобритания също да въведе граничен контрол за българи и румънци, изчаквайки вероятно въпросът да  бъде дискутиран през идната седмица  на заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на ЕС в Люксембург. Какво, обаче, подсказват всички тези ограничителни сигнали от Стария континент?
Загуби ли се политиката по разширяването?
Според Светослав Терзиев,  медиен наблюдател по европейските въпроси, се наблюдава засилване на евроегоизма в големите страни. Паралелно с кризата и проблемите на еврото, със закъсването на редица държави в бюджетната сфера и затъването им в дългове, европейското внимание все повече се фокусира върху парите и все по-малко върху грижата за свободите в  ЕС, основна от които е свободното движение на хора. В ход е процес на затваряне на големите държави вътре в еврозоната така, че да са в състояние да отстранят онези досадни за тях фактори, които пречат за фискалната им консолидация. Един от тези фактори е притокът на работна сила от новоприети държави или от страни-кандидатки, каквито са държавите от Западните Балкани, коментира анализаторът. Свидетели сме на силен имиграционен натиск, който няма да се реши с членството на страните от Западните Балкани в ЕС, смята от своя страна директорката на българския Европейски институт Любов Панайотова.  Подобен натиск липсваше при големите разширявание на съюза през 2004 и 2007, когато България и Румъния влязоха в него. За съжаление времената за ЕС са изключително трудни, вече открито се говори за „две скорости” в него, а наскоро чухме и тезата за „двата стълба на Европа”, което е още по-притеснителен момент. Ако не се направи нещо в посока на солидарността, която беше гръбнака на досегашния  ЕС, а не само за поединичното спасяване, не мога да бъда оптимистка за европейското бъдеще на Западните Балкани. Показателно е също, че на официалния сайт на ЕК все още може да се прочете за политиката по разширяване, но другаде, в сайтове като като Юроактив, например, тази политика вече изчезна, посочва Любов Панайотова.
Шенген или Фата Моргана?
Издаваният в Брюксел вестник „Юропиън войс” съобщи, че въпросът за разширяването на Шенгенската зона с България и Румъния се отлага за 2013 година и няма да бъде дискутиран на предстоящото през идната седмица  заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на ЕС в Люксембург. От друга страна френският посланик в София Филип Отие каза в интервю, че „влизането на България в Шенген ще има своята цена” тъй като  страната може да се превърне в пункт за незаконно влизане в Европа. Какво, всъщност се е променило около разширяването на зоната?
България беше засипана от различни доклади, които доказваха техническата готовност на страната да бъде външна граница на Шенген, припомня директорката на Европейския институт. Сега обстановката с конфликтите в арабските страни и най-вече в Сирия става твърде чувствителна и, както призна вицепремиера Цветан Цветанов, „България вече започва да изпитва имиграционния натиск”. Въпросът е отново да се анализира готовността на страната да бъде външна граница, но вече по отношение на конфликтите в арабския свят, както и дали наистина  миграционния натиск оттам няма да повлияе по някакъв начин за влизането в Шенген. Просто са налице допълнителни условия около процеса на  присъединяването и е възможно те да го забавят, отбелязва Любов Панайотова. Шенгенската зона с нищо не променя възможността престъпни групировки да оперират презгранично, констатира от друга страна Светослав Терзиев. Те отдавна са проникнали в Европа и за тях няма граници. Шенгенската зона може да затрудни, но не и да ограничи пътуването на българи и румънци. Така Шенген по-скоро има символично значение за интегрирането на двете дунавски съседки в ЕС и тяхното възприемане като равноправни членки. Независимо дали ще има влизане в зоната или не, 2014 година ще настъпи и тогава, съгласно присъединителните договори, ограниченията ще трябва да паднат и граждани на България и Румъния свободно ще могат да търсят работа в Европа, включително и в 10-те страни, които все още се ползуват от 7 годишния  преходен период. Моите опасения са, че правилата започнаха да се променят в движение. С наближаването на 2014  е възможна промяна на правилото, което дава правото на бъгарските и румънски работници да си търсят работа в цяла Европа. Не е изключено големите държави да се договорят помежду си и в резултат на тяхното влияние се стигне до нови затруднения, независимо от ясния подписан договор, който регламентира какво трябва да е отношението към българите и румънците, допуска медийният наблюдател Терзиев.
Говорите ли  на „европейски”?
В България днес твърде малко се говори по европейските проблеми, допълва  Любов Панайотова. На организираната тези дни от Европейския институт конференция за новата финансова рамка на съюза, в която участваха външният министър Николай Младенов, който присъства на европейските съвети по тези теми и министър Томислав Дончев, който отговаря за кохезионната политика, бяха поставени много въпроси. Синдикати и работодатели, основни участници във форума отбелязаха, че за текущите проблеми с ЕС в България не се говори достатъчно, неясни са позициите на страната дори и за следващия финансов период от 7 години след 2014г. Според мен е нужен много по-активен дебат на правителствената администрация с неправителствения сектор и медиите, отбелязва директорката на Европейския институт.
В България по начало европейски дебат не се води, е категоричен Светослав Терзиев.  Видно е, че сред политическите сили няма спор по общите европейски въпроси, по-скоро те се приемат като нещо спуснато отгоре, с което трябва да се съобразяваме. Просто нашите политици чакат да чуят какво се говори в Брюксел и накъде ще задуха вятъра, а това поставя страната в твърде пасивно и неудобно положение. И в момента тече усилена дискусия за банковия съюз, за фискалния пакт, макар че темата, която директно засяга България е бъдещото хармонизиране на данъците. Ние смятаме, че ще запазим своята самостоятелност, но дори в проекта на Европейския съвет в Брюксел е записано ясно, че ще се върви към хармонизация на данъчните основи, нещо което по принцип България отхвърля. Ако страната не направи възражение, сиреч в официалния документ да се запише, че все пак си запазва правото сама да определи кога да се присъедини към тази хармонизация, а именно след влизане в еврозоната, тя ще даде знак, че е приела този ангажимент и че той става задължително и за нас, предупреждава  Терзиев.
Под шапитото на Брюксел
В дните на конгреса на ЕНП ненадейно в Букурещ едновременно с премиера Бойко Борисов в Букурещ се озова и шефа на ПЕС Сергей Станишев. Ден по-късно двамата вече се намираха в Брюксел. Изнася ли се българската вътрешна политика в Европа?
Наблюдаваме твърде необичайно българско политическо шоу с европейски декори,  в  което Станишев играе като лидер на ПЕС, а Борисов като говорител на ЕНП, обявявайки „решителна битка на ПЕС” на изборите догодина в България. Чухме изявлението му как ЕНП ще победи ПЕС на вота, сиреч как единия щял да победи другия. И двамата вече се представят пред българската си публика в европейско амплоа, коментира Светослав Терзиев. От друга страна досегашната пратеничка на ГЕРБ в ЕНП, познатата на всички Румяна Желева, беше предложена отново за вицепрезидентка на ЕНП, въпреки шумния й срамен за цялата нация нейн провал при избора на български еврокомисар. Очаквано кандидатурата й пак се провали, но шоуто, което дори не беше забавно, едва ли допринесе за повдигане европейския авторитет на страната, обобщава медийният наблюдател Терзиев.
От доста време българската политика наистина се е изнесла в чужбина и това, че ние в страната не го усещаме, е факт, добавя Любов Панайотова. След договора в Лисабон беше ясно, че дори националните парламенти, независимо от изборните резултати в дадена страна, предполагат по-тясна връзка с ЕП и с двете големи семейства в него – ЕНП и ПЕС. Лично аз бих желала да има повече европейски дискусии, пречупени през националната политика, за мястото на България и за това как страната вижда решаването на определени проблеми, независимо, че все още не е в еврозоната. Какви са нашите виждания, защо е изгодна за България една или другата позиция? Това следва да е основният дебат в обещството, но за съжаление той сега е съвсем различен, констатира в заключение директорката на Европейския институт Любов Панайотова.

Leave a Reply

Your email address will not be published.