БЪЛГАРСКОТО „ПЛАШИЛО” НА ГЕРМАНСКИЯ ТРУДОВ ПАЗАР

Protest-Sofia-9-03031316.12.13 „Какво трябва да знаете за да работите успешно в Германия?” – това може да се разбере от новата брошура, изготвена съвместно от Германската конфедерация на профсъюзите /обединяваща  осем водещи синдиката в страната/ и българските КНСБ и КТ „Подкрепа”,  и представена на кръгла маса в София.

Българските граждани не са заплаха за германския трудов пазар след 1 януари 2014 г., когато Стария континент ще трябва да отвори окончателно трудовите си пазари за българи и румънци, твърдят от КНСБ. В свои проучвания техни експерти  се  позовават факта, че през септември  тази година българските работници на задължително социално осигуряване и минимално заплащане в Германия  са били 41 хиляди човека, като през последните години броят им се е покачвал непрекъснато. Макар че липсват данни за самонаетите лица, които се регистрират в отделните градове, техният брой също нараства постоянно. Най-много българи работят в Бавария, Хесен и Баден-Вюртенберг, като мнозинството от тях, според номенклатурата на ФРГ, се занимават с гастрономия, следвани от работещи в преработвателната промишленост и почистването на сгради, улици и транспортни средства.

Правителството:Кадърните вече емигрираха”

Не съм съгласен, че след 1 януари 2014г. висококвалифицирани специалисти ще потърсят реализация в Германия. Те вече са го направили, защото за тази категория работници пазара там отдавна е либерализиран, смята д-р Хасан Адемов, министър на труда и социалната политика. Условията за младите специалисти завършили германски университети са много благоприятни – те имат право да останат в Германия и да търсят работа цяла  година след дипломирането си. Следва да се отчетат по-доброто заплащане на труда както и факта, че тези млади хора са много добре запознати с условията на живот в германското общество и вече са интегрирани сравнително добре на пазара на труда в страната. Социалният министър  цитира прогноза на Федералната агенция по труда, според която след отпадане на ограниченията от 1 януари следващата година значителни въздействия върху германския пазар на труда не се очакват. Сега проблемите от достъп до работа на българските работници се изместват върху социалната им сигурност. В българското посолство в Берлин има служба по социалните и трудови въпроси на Министерството на социалната политика, която предлага всякакви консултации на заинтересовани български граждани в Германия, припомня д-р Адемов.

Давид и Голиат на трудовия пазар?

Неофициален  сценирай на български трудови и синдикални експирти предвижда, че през идната година нетната имиграция на български и румънски граждани във ФРГ ще се покачи от 100 на 180 хиляди човека, като хората в трудоспособна възраст ще са около 70 на сто от имигрантите от двете страни.  От това следва, че предлагането на работна сила ще е в размер от 70 до 120 хиляди човека. Българският дял, ако се проследи как през последните 6-7 години се е движил потока към Германия, е една четвърт от този българо-румънски поток, коментира специално за ДВ президентът на КНСБ Пламен Димитров.  Затова не повече от 25-30 хиляди българи ще потърсят работа във ФРГ през следващата година, което на фона на многомилионния трудов пазар в Германия не би могло да повлияе драматично или да изкриви каквито и да е нива на заплащане или да доведе до дъмпинг и други подобни явления.

Кой, кой, кой?

Състават на този „контингент” засега е неясен и можем само да гадаем какви хора ще влязат в него, отбелязва синдикалният лидер. Лично аз допускам, че преобладаващата част, ще бъдат високо и средно квалифицирани работници особено след като беше въведено задължителното изискване за ползуването на немски език. Опасенията за нискоквалифиирани работници и роми, които ще залеят германския пазар извън вълната, която  вече е факт/ а тя се  наблюдава в Берлин и на някои други места/, за мен не са основателни. Как, да речем, български роми ще се появят на германския трудов пазар ако не знаят езика, както не го знаят и сега? Те не са на този пазар днес,  няма да могат да бъдат пълноценни работници там и  след 1 януари, е уверен  Пламен Димитров.  А проблеми има и част от тях са породени от регионалните различия в градовете, където са концентрирани българските работници. В Берлин, например, почти 20 на сто от българските и румънските граждани получават гарантиран минимум и социално подпомагане, в Кьолн те са 15 на сто, докато в Берлин, Дуисбург, Дортмунд, Хановер, Мюнхен броят им е доста по-различен. Друга част проблеми се съдържат в услугите, които не се обхващат от официалната статистика – настаняването на бездомните граждани или разходите за лечение на хора без здравно осигуряване, а значителен брой  от тези граждани нямат и адресна регистрация в Германия.

Българино, ти имаш право!

Все пак държавите, които ще приемат български работници след 1 януари нямат проблем, проблеми имаме ние, е категоричен вицепрезидентат на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов.  Няколко десетки хиляди български работници не могат да създадат дисбаланси на германския пазар на труда, където се трудят няколко милиона работници дори не от ЕС, а от трети страни! КТ „Подкрепа” ще направи всичко по силите си  да защити правата тъкмо на българските работници в Германия. Затова ще продължим  да издаваме брошури, в които ще пише „Българино, ти имаш право!”, твърди Димитър Манолов.

На 1 януари 2014г.  България  няма  веднага да се изпразни от всичките си  граждани, но очакваме плавната тенденция на изтичане на квалифицирани работници от България към Западна Европа, особено във върховите сектори да се засили,  добавя Пламен Димитров от КНСБ.  Основната причина е заплащането най-вече за онези специалисти, които с труда, знанията и уменията си в  IT сектора, медицината, инженерните области са готови да замнинат за чужбина. Това е нашето основно притеснение и затова като профсъюз ще продължим да настояваме пред правителството договаряне на по-високи равнища на доходи през идната година за да може високо квалифицираните работници да останат в родината си, заключава синдикалният лидер Пламен Димитров.

Leave a Reply

Your email address will not be published.