БЪЛГАРСКИЯТ ТОТАЛИТАРИЗМ МЕЖДУ ЗАБРАВАТА И ПАМЕТТА

Tato-reduced 08.06.2016

В гимназиалните матури никога не е присъствала темата за комунистическия период в България, учебниците по история за средното училище свършват с времето до края на Първата световна война, гласуваният от парламента през 2000-та година Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен е най-строго пазената тайна в българското образование, ключови позиции в МОН все още се заемат от хора на бившата ДС, връзките между поколението, което помни тоталитарните издевателства и младите хора вече са скъсани, жълтата „пара-история“, която днес изобилства от конски опашки и черепи на владетели е тази, която формира представите на учениците, а не сериозната академична наука.

Тези и други остри оценки прозвучаха на състоялата се в София дискусия посветена на проблема с /не/изучаването на тоталитарните режими в днешното българско училище. В крайна сметка участниците предложиха на МОН документ, в който настояват учебните програми най-сетне да включат конкретни факти и събития, свързани с тоталитарния период на страната от 1944 до1989 г. Сред тях са деветосептемврийския преврат, окупацията на България от Червената армия, масовите убийства и процеси на т. нар „Народен съд“, концлагерите по съветски образец, въоръжената съпротива срещу режима, репресиите на ДС, трите фалита на НРБ и  абсурдното предложение на режима държавата да стане 16-та република на бившия СССР. „Младите хора в България имат нужда да се ситуират в днешния ден както по отношение на националната си история, така и по отношение на общите ценности в ЕС“, изтъкнаха като аргумент за предложенията си авторите на документа.

Левите „трансформъри“

На този фон възникна въпросът дали историческата памет на българина е избирателно изменчива или тя се формира конюнктурно от политическите режими?

Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП  Андрей Ковачев е убеден, че тоталитарното минало не само е забавило развитието на България, но то  я е изолирало за десетилетия от света и демократичната европейска цивилизация. „Парадоксалното е, че тази изолация се усеща и днес, четвърт век след т.нар. „промени“, осъществени от същия този комунистически режим със свалянето на Тодор Живков от власт, казва пред Дойче Веле Ковачев. След този акт не последва декомунизация, а дотогавашния тоталитарен елит на бърза ръка успя да се трансформира в икономически, финансов, медиен и академичен елит, който трябваше да бъде лицето на демократична и европейска България. Тъкмо затова тези хора и наследниците им просто няма как да пазят паметта или спомена за случилото се между 1944 и 1989 г“ – пояснява евродепутатът.

От своя страна проф. Евелина Келбечева, преподавателка по модерна история в Американския университет в България, се обявява категорично против използването на термина „памет“. Според нея в конкретния случай става въпрос за академично знание, и тъкмо то днес се оказва блокирано на най-високо държавно равнище. „Всичко, което се случва с поредния Закон за средното образование, с държавните образователни стандарти за програмите по история, с решаването кой трябва да пише учебниците по история и какви ще са посланията в тях, допира до въпроса за преподаването на съвременното академично познание, трупано за действително случилото се през комунистическия период, сега се намира в глуха улица. Да, всеки има право на лична памет, но ето, „паметта“ на нацистките офицери също е документирана и въпреки това тя не е основния разказ нито в Германия, нито където и да е в Европа“, полемизира пред Дойче Веле проф.Келбечева.

„Капището“ Правец

И все пак младите българи вероятно също се питат как така Правец, родното място на  диктатора Тодор Живков, където още приживе му бяха  издигнали паметник, до днес продължава да е „капище“ за поклонение на нереформираните български комунисти? Както и защо дори сегашната власт организира там отговорни външнополитически форуми, а всяка година този  богопомазан „град-еталон“ става домакин на великолепен музикален фестивал както  в германския Байройт, който естествено привлича многобройни български и чуждестранни гости? Или как да бъде дешифриран за младите  българи  публично поетия тези дни от  премиера Бойко Борисов ангажимент  да предложи на БСП да направят „нещо заедно, за да предотвратим разрухата“ в бившия Дом-паметник на БКП на Бузлуджа?

Глорификация на Тодор Живков?

Проф. Келбечева смята, че отговорите на тези въпроси  се крият в тоталната фалшификация на българската история. Тя припомня, че основната задача на посткомунистическите елити и на ДС, както  в миналото  така и днес, е да не позволяват да падне сянка върху илюзията за това колко прекрасен  е бил някогашния  режим. И по-конкретно, колко „велик“ държавник е  бил другарят Тодор Живков, в чест на когото днес продължава да се издържат къща-музей, бюст и паметник, дори и екскурзовод по европейски програми, който да развежда посетителите из неговия музей и приемната с подаръци. А тези „артефакти“ са дарявани от Кадафи, Кастро и Саддам Хюсеин за неговата приятелска и „най-велика дипломация“! „Проблемът е в това, че не само се финансират музеи за „глорификацията“ на Живков и на целия някогашен комунистически режим, но и че тези институции  и днес се радват на огромен интерес. Те продължават да бъдат свещени места за поклонение на българите, които са лишени от критичния и модерен прочит на тоталитарната история просто, защото отказват да го направят. За мен, признава проф.Келбечева,  обезпокоителното е друго. В същото време, когато за първи път български президент в лицето на Росен Плевнелиев реши да направи поклонение в концлагера в Белене, лидерката на БСП Корнелия Нинова със съпартийци се озова на поклонение в Правец. Това са недвусмислени послания, които идват от „уж“ реформираната и модерна лява партия! Какво обаче се оказва? В бившия комунистически концлагер край Ловеч  виси само една счупена паметна плоча, паметникът на остров Персин е неизвестен за публиката, в центъра на София единствено малък параклис напомня за жертвите на тоталитаризма, а лобното място на жертвите на Народния съд до ямата, където е техния общ гроб, е напълно неизвестно. След всичко това, което учениците никъде не могат да научат, чуваме призиви за възстановяване чинията на Бузлуджа!“, възмущава се проф. Келбечева.

БСП в положение на „шпагат“

Евродепутатът Андрей Ковачев  смята за недопустимо величаенето на режима на Живков от партия от  ПЕС, където членува и европейската социалдемокрация. Според него подобни действия биха прилягали само на една комунистическа партия. „БСП е в разкрачено положение – от една страна тя иска да е част от европейската социалдемокрация, но от друга не желае да загуби носталгичния си към времето на Тодор Живков електорат. Тъкмо затова са нужни обективен прочит на историята и честно преподаване на българската история от този период. Затова ако искаме да сме отговорни към българските поколения, трябва да им предадем фактите за всички трагични събития от тоталитарния период.  И най-вече знанието, че в България комунизмът е бил наложен в резултат на  огромни репресии, както и че българите също имаме своята история на  неподчинение  и съпротива срещу тоталитарния режим. Нещо, с което подобно на Чехия, Унгария и  други членки на бившия комунистически лагер, можем основателно  да се гордеем“, обобщава евродепутатът Андрей Ковачев.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *