БЪЛГАРСКИЯТ КОМУНИЗЪМ И ЗАБРАВАТА

                    

IMG_698612.02.14 Въпросът за престъпленията на комунистическия режим в България получи ново развитие след като партия ГЕРБ се ангажира да внесе в парламента законодателни промени в Наказателния кодекс, подготвени от бившия депутат и дългогодишен представител в ПАСЕ Лъчезар Тошев. Става въпрос за давността на престъпленията на комунизма чрез допълнения в главата „Престъпления срещу човечеството”, за които не се прилага давност. „Законопроектът е особено актуален, след като в края на 2010 г. Държавен вестник обнародва две конвенции на ООН – едната е за неприлагане на давност за престъпления срещу човечеството, другата е за геноцид, която също третира въпроса за давността”, поясни в медиите Лъчезар Тошев и припомни, че законопроектът не е успял да мине през миналия парламентарен мандат, въпреки че е бил внасян няколко пъти. Преди броени дни движение „22 септември“, което е за сътрудничество с бившиге управляващи от ГЕРБ, направи също подобно предложение.

Всички в „кюпа“ на вината?

Какви  рискове за разделеното българско общество крие подобен ход?  Проф. Искра Баева от СУ“Св.Климент Охридски“ отговори на ДВ също с въпрос –  дали не е време да се декриминализират престъпленията срещу българските граждани извършени и до 1944 година? „Смятам, че всякакви престъпления спрямо човечеството следва да могат да бъдат разследвани независимо от давността, но за целта по въпроса трябва да се подходи цялостно“, е мнението на историчката. Според нея всяко определение само от едната посока – от  комунисти, неонацисти, профашисти или фашисти, например, внася твърде много политически елементи в НК, който би трябвало да бъде общовалиден юридически, а не политически документ.

„Въпросът има не само исторически или юридически измерения, а по-скоро допира и до социалната психология, пропагандата и до изключително добре охранявана идеологическа линия, която мотивира действията на съвременните прекръстени комунисти в социалисти“, контрира проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България. Според нея през последните 25 години се е очертавала ясно определена линия на тяхното поведение спрямо собственото им минало и  погледнато в общия мащаб на това какво сегашното българско общество знае за комунизма, те са успяли да си свършат работата –  не са позволили истинското знание за тоталитарния режим в България да стане достояние на цялото общество. Попречено е чрез всички възможни методи – медийни запушвания, липса на истински дебат, монопол върху част от преподаването в най-големите български университети, замазване на остротата на проблемите. „Ако младите поколения имаха не само достъп до това знание, ако то беше част от стратегията на прехода, тогава съм сигурна, че обществото щеше да реагира по съвсем различен начин на сегашното си състояние“, е категорична проф. Келбечева.

Деполитизираният НК

На 5 май 2000 г. със Закон комунистическият режим в България беше обявен за престъпен, а  през 2004 г. със своя  декларация Народното събрание осъди и заклейми престъпленията на комунизма. „Да, това са нагласи в обществото, които имат право, все пак са и  решения на парламента“, е съгласна проф. Баева. В същото време тя смята, че  там, където се навлиза в изследването на тези периоди / историята на България през 20-ти век е изпълнена с подобни периоди!/ историческата оценка би трябвало да бъде освободена от предубеждения и предварителни политически заявления. „Наказателният кодекс е елемент от законодателството и от съдебната система, а тя, според мен, не би трябвало да съдържа политически пристрастия“, посочва преподавателката по нова история в СУ.

Противоположно становище застъпва историчката от АУБ проф.Келбечева. Според нея едно е да се разследва организирано въоръжено движение в страната, което се стреми  да свали един все пак легитимен режим преди 9 септември 1944-та,  друго е  по същия начин да бъдат преследвани „горяните“ от един по принцип нелегитимен комунистически режим в България. „Нелегитимен също е Народният съд спрямо действащата тогава Търновска конституция, абсолютно нелегитимни са комунистическите концлагери, съдебният фарс, който беше организиран с невъзможността да бъдат осъдени Мирчо Спасов и другите оживяли убийци от комунистическите лагери на смъртта. Същото се отнася до гнусното убийство на Надя Дункин, минало като „битов инцидент“ точно две седмици преди тя да свидетелства по делото за женските концлагери. Така наблюдаваме натрупване на юридически престъпления, които не само не са изчистени, но и се трупат с поредния спор дали убийствата веднага след 9 септември 1944 г. не били „оправдано възмездие срещу фашистите в България“.  Налице са тежки юридически нонсенси, които следва да бъдат премахнати и смятам, че това трябваше да се направи от самото начало на промените с отварянето на архивите и лустрация“, е категорична проф. Келбечева.

Обективен ли е историческият обектив?

 

Съществува ли обективен прочит на историята за периода на комунистическия режим и защо редица изследователи и политици твърдят, че това минало с редица свои проявления днес е все още част от българското настояще?  Проф.Искра Баева  е убедена, че цялото минало на България е част от българското настояще. Според нея в това се съдържа социалната функция на историята –  да се огледаме в миналото за да си отговорим на въпроси, които ни интересуват днес. „Абсолютна обективност в историята не е възможна, тъй като историята е субективна дейност, тя се повтаря от хора, пише се от хора и така е сило субективна. Обективизмът се постига, когато има най-различни изследвания от различни гледни точки и когато те бъдат съпоставени едно с друго. „Няма и не може да има абсолютно обективна преценка, която някой да декретира като „истинската обективна история“. Смятам, че това сме го имали в миналото и вредните му последици са видими и днес“, казва проф. Искра Баева

Проф.Евелина Келбечева вижда друга теория  в твърдението,  че някои режими се проявяват не по-малко силно и след падането си. „Да, защото всъщност наследниците на комунистическата олигархия сега продължават ни  управляват по модел, зададен още от някогашния Съветски съюз. Страните, които решиха законово въпроса с миналото си са много по-добре като социално-психологически феномен и са по-проспериращи интелектуално и социално отколкото тези, които непрекъснато изкривяват, мамят, фалшифицират, подменят и се страхуват от собственото си минало“, смята историчката от АУБ. „След Пражката декларация от 2008-ма, с която европейските държави обявиха тоталитарните режими за престъпни, след двата документа на българското НС, защо е нужно да търсим отново някакво легитимиране на искането за осъждане на престъпленията на комунизма? След като  за нацистките престъпници няма давност и все още наказват оживялите от тях,  смятам че  и в България е настъпил последния момент, в който престъпниците от комунистическия режим, които са знаели какво вършат и са го правили и след годините на сталинизма, трябва да понесат своето наказание. Макар и в последния момент, това все още е възможно!“ е категорична проф.Евелина Келбечева от АУБ.

Leave a Reply

Your email address will not be published.