БЪЛГАРСКИТЕ СТУДЕНТИ И ГЕРМАНСКИТЕ ПРАВИЛА

Какви са шансовете на завършващите българи на германския трудов пазар? Кой отсява броят на студентите в Германия? Можеш ли да си купиш докторска дисертация и на каква цена? Георги Папакочев разговаря с Христо Стоянов, доктор на социалните науки и преподавател по социология в Университета в Магдебург, който от дълги години живее и работи във Федералната република.

След обединението на Германия от 1871 година Ото фон Бисмарк обичал да казва, че с неуки и болни войници силна държава не се прави. Канцлерът първи институционализира социалната политика, която става фундамент на държавата, а след края на Втората световна война се превръща в основа на т.нар. ”социална пазарна икономика” в Германия – определение, залегнало и в конституцията на Федералната републиката. Този тип икономика засяга основно образованието, здравеопазването и пенсионната система, а тъкмо тези сфери са най-проблематични в България, казва в началото на нашия разговор преподавателат по социология в университета в Магдебург д-р Христо Стоянов .

Образованите емигранти

Преди две години в София канцлерката Ангела Меркел съобщи, че със своите 20 хиляди студенти България се нарежда единствено след Китай по брой на учещи млади хора в Германия. Защо българите пращат децата си да учат там ли? Очевидно е недоволството от образователната система, е убеден Христо Стоянов. А българите, които могат да си го позволят, явно правят нелош избор, макар че броят на студентите в Австрия, Холандия, Белгия, Франция, Великобритания и САЩ едва ли е по-различен. Не бих казал, че хуманитарните дисциплини са предпочитани от тях в Германия, а наблюденията ми показват, че твърде рядко някой от завършилите тези специалности работи по тях. Едва ли германският трудов пазар очаква българските абсолвенти, просто оставането в Германия би следвало по-скоро да се приема като бягство от българската действителност, смята социологът.

Нито рак, нито риба

Животът в Германия съвсем не е по-евтин от този в България, но значителна част от студентите имат възможност да си осигурят поне джобни пари чрез различни форми за студентски труд в обслужването и търговията. От друга страна изпращането на студенти да продължат следването си в чужбина, в това число и в Германия, е признание за постиженията им в България и стимул за по-талантливите, пояснява преподавателят в Магдебургския университет.

Сред студентите си Христо Стоянов има и свои сънародници. Когато избират моята дисциплина, вероятно им е интересно какво ще им каже един българин. Обаче онова, което те, а и аз изживяваме, са типичните мигрантски съмнения – нито в Германия си напълно свой, нито в родината вече си такъв. Получава се своеобразен „шпагат”, който всеки сам трябва да преработи в съзнанието си за да не се озове в категорията на раздвоените личноси, съветва социологът. Първите семестри в много от престижните специалности са своеобразен вид сито. Когато дъщеря ми започна да следва право в Кьолн, нейният „поток” беше от 250 студенти, а сега, преди семестриалното й завършване, останаха едва около 60 абсолвенти. По принцип в Германия не е проблем да се запишеш да следваш, но да издържиш на изискванията зависи най-вече от твоето трудолюбие, интелигентност,настойчивост, които в крайна сметка решават и въпроса за подбора, обобщава Христо Стоянов.

Българска и германска социология?

Прави впечатление, че онези, които записват социални науки в България нямат съвсем ясен критерий какви професионални шансове дава това следване, а от разговори с български колеги оставам с впечатлението, че тези специалности като правило произвеждат безработни на трудовия пазар. По-сериозните шансове за намиране на работа са на програмисти, инженери и технически специалисти. Извън академичната сфера завършилите социални науки много трудно си намират работа в България. По-неприятното, обаче е друго. От колеги в София, с които сме работили по различни съвместни проекти, съм чувал различни оценки. Социологията предполага да се даде интерпретация на определени факти от теоретична гледна точка. В България много се спекулира със събраните цифрови данни, които често се използуват за политически цели. Според класическото саморазбиране на тази наука това е недопустимо. В идеалния случай социологът трябва да регистрира, наблюдава и тълкува теоретично определени проблеми, но не и да внушава мнения. Чувал съм от преподаватели в София, че дават за пример на студентите си изследвания на местни ”социологически агенции” за да им демонстрират какво не е социология. А и съмненията ми, че в условията на криза някой може да търси сериозни социологически изследвания са големи, явно става въпрос за някакъв начин за оцеляване на колегите, констатира Христо Стоянов

Голямото плагиатство

В последно време в Германия гръмнаха доста скандали с плагиатство на докторски дисертации от страна на публични личности, а и високопоставена българска служителка си позволи да представи за диплома в родината си фалшификат от германски университет. Кой упражнява контрол във Федералната република? Обществото, академичната общност или друг? С помощта на специални компютърни програми, чрез форумите в интернет, а и от евентуални политически съперници, идват сигнали за плагиатство. Тъкмо тези сигнали водят до проверка на „чистотата” на съответната научна разработка, а при сегашните технически възможности това е твърде лесно, посочва преподавателят в Магдебургския университет. Колкото до Калина Илиева, университетът в Берлин би могъл да я подведе под отговорност за зловредно използуване на неговото име и авторитет. Другото би следвало да направи българското правосъдие. Колкото до случая с бившият германски военен министър едва ли вина следва да носи единствено той. Имам германски колеги, които са работили във фирма за писане на дисертации по поръчка, дори и аз съм получавал обяви за подобни услуги по интернет. Ако човек разполага достатъчно пари, освен подготовката на дисертацията, тези фирми могат да организират партита, пътувания и други „подаръци” за съответните рецензенти, с които деликатно да им бъде внушено благосклонно отношение към съответния кандидат. А неговата фамилия също би могла да направи дарение на съответния университет. Това са част от формите на скрита академична корупция. Още през 80-те години се чуваше, че изготвяне и организиране защитата на дисертационен труд по поръчка, се оценява на 100 хиляди германски марки. Сега, предполагам, разценките са същите, но в евро. А кандидатите за такива услуги в Германия не са малко. Повечето от тях са хора, чиято работа изисква някаква научна титла пред името, а те нямат време да положат този труд.

Специалисти според българския „джоб”

Каква е перспективата пред българското висше образование в условията на криза, демографски срив, бедност и масово напускане на младите на страната? Следването на запад е по-сложно, но дава по-добри шансове на европейския пазар на труда. От друга страна образованието, особено висшето, винаги е било ценност за българите. Затова в контекста на думите на Бисмарк, перспективата действително зависи от държавната политика в тази област, обобщава преподавателят по социология в Магдебургския университет Христо Стоянов.

Leave a Reply

Your email address will not be published.