„Днес България е изправена пред нови геополитически предизвикателства и нейният европейски и евроатлантически избор във външната политика трябва да се защити. Кризите, които ни заобикалят, отново и отново ни поставят в ситуация да препотвърждаваме принадлежността си към ЕС и НАТО“. Тези констатации на служебния външен министър Даниел Митов, направени след седем години членство в Европейската общност и десет – в Северноатлантическия алианс, всъщност дадоха началото на разговора за перспективите пред българската външна политика, организиран от Института за дясна политика и клуб „Конрад Аденауер“ в София. Участниците, политици и експерти, дискутираха промените в системата на международните отношения през последните години и трудностите на България да се справя с тях.
Дегенерация на държавната тъкан
Като основен проблем пред българската външна политика политологът Огнян Минчев посочи институционалната и политическа деградация на държавата, която през последните години все по-слабо защитава националния интерес и основните приоритети, заложени в нейната конституция и закони. „През последните две години наблюдаваме процес на застрашителна дегенерация на бълграската институционална и държавна тъкан, вземане на държавата на „ръчно управление“ от определени корпоративни и олигархични интереси. Тези хора вече не са „задкулисни“, тъй като излязоха открито на сцената и демонстративно дърпат конците на политическите марионетки, осъществяващи техните интереси“, изтъкна политологът. Според него липсата на собствена стратегическа идентичност пречи на страната да осъществява успешна външна политика. „Наблюдаваме как държавата и обществото се тресат от вътрешни конфликти, които често са проекция на външни интереси, конфликти ,които поставят непрестанно под въпрос стратегическата идентичност на държавата и нейния национален интерес“, отбеляза Огнян Минчев.
Специализация в НАТО
Соломон Паси, министър на външните работи в правителството на НДСВ от своя страна констатира, че след влизането в ЕС на 1 януари 2007 година България е изгубила посоката на външната си политика, като я е превърнала в свой избледняващ приоритет. „А тъкмо приоритети липсват на България както в рамките на НАТО, така и в ЕС“, каза Паси. Той посочи, че в рамките на Алианса страната може да се специализира в авиацията, разузнаването или военната медицина, например. „България не може да има универсални войници, да бъде добра във всяка военна сфера, но тя спокойно може да развива българо-американските си бази като специализирана натовска инфраструктура, да предлага своя натрупан военен опит от съвместните операции с алианса, да предоставя своето „въздушно пространство“, което също е форма на участие в общи международни операции“, отбеляза Соломон Паси.
Замразеният „модус вивенди“
Европеистът Владимир Шопов очерта някои отрицателни тенденции в членството на България в ЕС. Те са в устойчивата маргинализация на страната в рамките на общността, където тя вече е с „несъществуващ политически капитал“. Това, според политолога, води до стесняване на способностите й за политическо и секторно предприемачество. Друга тенденция са поредицата провалени очаквания на Европа към България по отношение нейнта полезност на Западните Балкани и Черноморския регион, а този факт силно ограничава възможността на държавата да бъде активен субект в ЕС. Опасна е и тенденцията за „деевропеизация“ на България, насочена както към пречупване на досегашния евроконсенсус в обществото, така и към създаването на социално-икономически факти, целящи да отблъснат от Европа цели сегменти на българската политическа система. „В икномиката това може да се види в усилената концентрация на собственост и чрез съвсем съзнателния опит на предишния кабинет за изтласкване на западни инвеститори извън страната. На ниво дипломация и политика вече видяхме начина, по който се процедираше с проекта „Южен поток“, изтъкна Шопов. Той констатира, че вместо да се управлява, българското членство в ЕС днес се администрира, а неговият „модус вивенди“ е почти изцяло замръзнал в годините на преговорния процес. „ В България, например, сега се говори единствено за селско стопанство, за субсидии, но по дефиниция не се правят усилия страната да бъде активна в онези европейски политики, които не просто носят облика на икономиката на 21-век, а имат и непосредствени социални последствия за структурата на българското общество“, отбеляза Владимир Шопов.
София, Москва, Анкара
Огнян Минчев акцентира също върху необходимостта България да развива внимателна външна политика, балансирана между трите основни центъра на сила и власт около себе си – оста Брюксел – Вашингтон, Москва и Анкара. В сегашния период съществува нарастващо напрежение както по оста Запад-Москва, така и по оста Запад-Анкара, отбеляза Минчев и каза: „България трябва да избегне емоционалния порочен кръг на своята политика спрямо Москва. Русофилите, русофилството, влиянието на Русия по всички известни канали върху българската държава и политика, са известни. Затова следва да бъдат формулирани ясни позиции на прагматизъм, интерес, разбиране към общите зони на интереси с Русия и ние да защитаваме своята зона на стратегически и политически интереси с желание за взаимна изгода там, където тя е възможна“. От друга страна Минчев е убеден, че в отношенията между България и Турция трябва да има яснота и „зоните на премълчаване“ в тези отношения следва постепенно да изчезнат. „Комплексът от „възродителния процес“ трябва да бъде заличен не поради историческата отговорност за наличието на това събитие в българската история, а от гледна точка на неговите проекции върху сегашната българска политика и българо-турските отношения. „Възродителният процес“ е окончателно и невъзрватимо минало“, обобщи Отнян Минчев допълвайки, че Балканите и Черно море са региони, в които България притежава потенциалната позиция на значим фактор.
Балкански Вишеград?
В дискусията Соломон Паси прояви обичайната си външнополитическа изобретателност. Той отново лансира своята идея за създаването на „Вишеград на Балканите“, който да бъде конструиран по подобие на основаната през 1991 година Вишеградска група с участието на Полша, Чехия, Словакия и Унгария. „Балканският „Вишеград“ трябва да се превърне в регионален клуб, в който да се споделят способности, а не да се лобира за по-нататъшни членства на някои страни. Това е идея, която може да създаде нова динамика в региона, а България да се превърне един от инициаторите на движението“, обяви Соломон Паси.