БЪЛГАРИЯ, НАТО И РУСКИТЕ „САМОВАРИ“

 Capture15.11.14

На Международната конференция по сигурността в София през седмицата външният министър Даниел Митов предупреди за опасността от започването на нова Студена война в резултат на агресията на руската федерация в Украйна с думите:България като член на ЕС и НАТО, трябва да развие ясно разбиране за политическите процеси, а икономическата, енергийната и друга обвързаност на страната ни не следва да препятства взимането на важни стратегически решения“.

На същия форум в първото си официално публично изказване новият военен министър Николай Ненчев призна, че в резултат на кризата Черноморския район се превръща в пресечна точка на много интереси, а „страните от Балканите и Югоизточна Европа ще бъдат подложени на още по-голям натиск“.

На специална лекция изнесена в столичния Военен клуб върховният главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа ген.Филип Бриидлъв коментира данните за колони от руска военна техника, които през последните дни са навлезли в Украйна с думите“ “Сили, пари, подкрепа, доставки, оръжия преминават през тази граница, когато си поискат и това не е добро положение. Трябва да се върнем към положението, при което тази международна граница се спазва и това ще ни помогне да овладеем проблема с реснабдяването на Източна Украйна”.

Всички въпросни обвинения категорично се отхвърлят от Москва, въпреки изявлението на руския военен министър Сергей Шойгу, че „Русия възнамерява да разшири военното си присъствие в целия свят, като вече е поискала разрешения за използуване от военнния й флот на пристанища в Латинска Америка, Азия и навсякъде по света за попълване на запасите си и техническо поддържане на корабите“. В името на глобалния мир, вероятно.

Тулският самовар

Цялата тази страховита картина удивително започва да напомня на един популярен  виц от съветско време, който младите хора едва ли знаят. В него се разказваше за доверчиво-наивен  другар, който работел на струг в голяма руска фабрика за самовари. У дома обаче, семейството му нямало самовар. И когато на чаша водка приятели го питали защо не си направи тази полезна вещ с частите, които сам изработва, той отговарял: „Колкото пъти съм опитвал да ги сглобя, все картечница се получава“.

Навремето шегата беше много актуална, защото тогавашният Съветски съюз  тръбеше навсякъде, че се „бори“ за мир, а въщност  се въоръжаваше до зъби. Помните ли задължителното купуване на профсъюзни пощенски марки, парите от които бяха предназначени за подпомагане на потиснатата работническа класа в Третия свят? А злите езици  и „вражеските радиостанции“ още тогава обясняваха, че събраните средства отиват за производството и доставката на  споменатите вече  „самовари“…

Кубинските комбайни

През тези години Кремъл приложи  и един друг свой трик. В началото на 60-те разположи в Куба площадки с ядрени ракети с надеждата, че с тяхна помощ успее миролюбиво „не само да достигне, но и да надмине“ в битката за социализма своя  най-върл враг САЩ. Поне така  твърдеше по митгингите иначе семпличкият Генсек на КПСС Никита Хрушчов. Вместо това, въпросният „кубински“ трик принуди президента Кенеди да заповяда морска блокада на „Острова на Свободата“, както наричаха тогава Куба, а светът се размина на косъм от ядрената война. Най-забавното, обаче беше друго. Въпреки недвусмислените снимки на съветските ракетни бази от въздуха,  Кремъл не спираше да убеждава „прогресивната международна общественост“, че всъщност е доставял на кубинските си приятели машини за селското стопанство. Затова  беше истинско щастие, че другарят от вица е работел в завод за „самовари“, а не в някакъв по- отговорен, и не се е опитвал да сглобява много по-опасни машинки, като „комбайни“, да речем.

Уви, тогава трябваше да мине доста време за да могат западните политици да разберат правилата на кремълския покер. Допълнително време им отне  и да открият как да наложат собствени правила в него. Промяната дойде с влизането на безкомпромисния холивудски актьор Роналд Рейгън в Белия дом. Съвсем като на филм, чисто по ковбойски той обяви, че Съветския съюз е „империя на злото“ и …уцели точно в десятката. Истина е, че при редактирането на знаменитата реч съветниците му  задраскали въпросната фраза. Рейгън, обаче, си я харесвал и я казал, на висок глас при това! С което зарадвал не само  любителите на ковбойски филми тип „уестърн“, но и  целия социалистически лагер, както и „поробените“ от капитализма народи.

Кой е по-най?

Няколко години по-късно „империята на злото“ се разпадна. На пръв поглед от самосебе си, но всъщност от друго.  От гледна точка на свободата, обаче, тогава това беше чудесна новина! Странното обаче беше, че кремълската пропаганда също започна да твърди, че най-голямата жертва на комунизма са били самите руснаци. Във всеобщата  радост това не се разбра много добре и на Запад кънтяха гласовете, че победата над комунизма е  извоювана, демокрацията е победила почти навсякъде и хората от бившия соцлагер вече могат да заживеят спокойно, охолно и щастливо.

Четвърт век оттогава в реката Москва изтече много вода. Всъщност толкова много, че когато днес Кремъл изпраща в Украйна своите „хуманитарни“ конвои с минерална вода, агрегати и други някакви неща,  човек неволно се пита дали тези „други неща“ не са същите „самовари“ от вица? Или  „комбайни“ за богатите житни полета?

Така или иначе в Източната част на Украйна и сега продължават „производствените аварии“, които пълнят гробищата със загинали цивилни и военни хора, а  ракетите „за борба срещу градушките“ понякога удрят  и  пътнически самолети. Какво да се прави – толкова смешно, че чак да ти се доплаче.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.