БЪЛГАРИЯ – МЕКАТА НА ТЕЛЕФОННИТЕ ИЗМАМИ

Capture 24.08.16

Защо българинът се възхищава от „ало-престъпниците“ и същевременно ги позлатява? „Малоумни“ ли са местните хора и кое ги превръща в плячка на измамниците? Мнения на д-р Георги Петрунов от УНСС и Харалан Александров, социален антрополог:

Тези дни възрастна столичанка се оказа поредното  попадение в „десетката“ за телефонните измамници. Заблудена ловко, че се налага да подпомогне, /забележете !/полицейска операция, пенсионерката доброволно се разделила с 30 хиляди лева и всичките си златни ценности. Според данни на полицията, общата стойност на средствата, които жертвите лековерно са предали на телефонните измамници в последно време надхвърля милиони левове. Дори повече, предположенията са, че над половината от „ало-престъпленията“ остават необявени поради недоверие към вероятността извършителите да бъдат разкрити и осъдени, страх от отмъщение поради заплахи, подценяване на проблема, страхове, че самите пострадали са прекрачили закона, силна тревога и объркване от причинения стрес или от срам поради проявената наивност.

Родината на телефонните престъпници

В специално изследване посветено на т.нар. „ало-измами“, резултатите от което бяха огласени през юли тази година, Върховната касационна прокуратура /ВКП/ направи  извода, че макар престъплението да е „типично за България“, то вече демонстрира и международен елемент с използването за измами в България на  сим-карти на румънски и гръцки оператори, както  и откровени опити измамите да бъдат разпрострени и в чужбина. След което, обаче, държавното обвинение формулира и друг забележителен извод:  „Поради непознаването на това престъпление в чужбина, липсват възможности да се заимства чужд опит за противодействието му“. Тези констатации на държавното обвинение всъщност ясно подсказват, че измамническата дейност по телефона има основно местен генезис и  в същото време, обаче,  пораждат някои въпроси. Като например, защо този вид престъпления са „типични“ за България и точно българите се оказват най-податливите индивиди за подобни криминални практики?

„Услужливите“ корупционни нагласи

Един от участниците в изследването на ВКП, д-р Георги Петрунов от катедра „Икономическа социология“ на УНСС припомня, че най-голямата част от жертвите на телефонни измами са на възраст между 71 и 80 г, най-малките са под 18 г. и  най-много от тези хора живеят на територията на София. От друга страна 93 на сто от измамниците са мъже между 18 и 35 години, повечето от които обитават малки населени места на страната. „Това показва, че потърпевшите са социализирани в общество и са се развивали в култура, различна от културата на извършителите на този тип престъпления. Между тези два образа има доста разлики. При извършителите, които са предимно от етническите малцинства, се наблюдава неуважение към закона, към правовия ред. Докато пострадалите са възрастни граждани, които дори не допускат, че подобен тип измами въобще е възможно да се случат“, пояснява социологът. Петрунов допълва, че сред българското общество съществува представата, че ширещата се корупция е единствения начин за достъп до определени лекарски, бюрократични и дори полицейски услуги при пътни произшествия. „Изследвания сочат, че месечно в България се осъществяват над 150 хиляди корупционни сделки,  което е огромен брой. Много семейства и техни близки са се сблъсквали с явлението даването на скъпи подаръци или пари в брой срещу ползване на медицински, административни и някакви други услуги и  това формира съответните нагласи. Характерно също е, че европейците, които имат по-сериозната финансова култура използват ползват финансовите институции, докато възрастните българи предпочита да държат своите пари и ценности в къщи. Това позволява жертвата бързо да предаде парите си на измамниците без да има време да обмисли ситуацията или да се свърже със своите близки“, казва Георги Петрунов от УНСС.

Аплодисменти за измамниците

Социалният антрополог доц. д-р Харалан Александров от своя страна предлага друг разказ. По време на проучвания в района на Разград той е констатирал, че жителите на местно село са били завистливо и масово развълнувани от успехите на известен ромски клан, който се занимавал с телефонни измами в чужбина. „Усетих елемент на неприкрит възторг от това какви пари измамниците успели да смъкнат от някакви нещастни хора, на които местни булки обещавали брак. А това е доста по- различно от онези, които плашат по телефона възрастните, че децата им са в болницата след катастрофа, да речем“, уточнява Александров.

Според него, обаче, истинските въпроси са дали хората наистина са „малоумни“ и какво, всъщност, ги превръща в лесни жертви на телефонните  измамници?

Население с тревожна изостаналост

Макар да не е правил конкретни изследвания по тази тема, Харалан Александров разказа друг идентичен случай, на който се е натъкнал преди 15-тина години при изследване на трафика на хора. „Работната версия на проучването ни тогава беше, че момичетата от бедни семейства в периферията на страната просто не са информирани за онова, което ги очаква, след като скочат в „Мерцедеса“ на някакъв трафикант, който им обещава да ги направи „звезди“ в Западна Европа. Оказа се тъкмо обратното! Те са били отлично осведомени за това от жълтите медии, пълни с истории за лошите мъже, които отвличат невинни девици. Това обаче,  по никакъв начин не ги възпираше да влизат доброволно в капана!“, е констатирал социалният антрополог. Той изказва хипотезата, че макар въпросните момичета да са запознати със сюжетите на злодея, който краде младата булка, в умовете им „този филм не се пресича с филма за Пепеляшка“, която е отвеждана към окончателното щастие. Харалан Александров обобщава: „Излиза, че при подобни случаи знанието не води до  промяна на поведението. Това е типичен „mental arrest“, което на езика на психологията означава блокиране на емоционалното и когнитивно поведение на ранен етап от цикъла на развитие. Затова такива явления са много притеснителни, тъй като показват, че България е обитавана от хора с тревожна изостаналост. Това е само моя хипотеза, която без конкретни изследвания не мога да потвърдя, но тя ми се струва доста важна“, признава социалният антрополог Харалан Александров.

А на изборите тази есен?

В крайна сметка изниква и друг любопитен въпрос, породен от оценките на двамата експерти : след като българинът e така податлив на телефонните внушения безкритично да се сбогува със своите пари и ценности, как неговото лековерие ще реагира на политическата, партийната и изборна пропаганда, която му предстои още тази есен, да  речем? Отговорът е любопитен, особено на в контекста на  предстоящите президентски избори.

Leave a Reply

Your email address will not be published.