БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ КРИЗАТА И НАТО

Capture 219.08.2014

Месец след като върховният главнокомандващ въоръжени сили Росен Плевнелиев поиска във Варшава засилено присъствие на НАТО в Югоизточна Европа и Черно море и обеща догодина България да увеличи разходите си за отбрана до задължителните 2 на сто от БВП, подчинените му в София изпратиха разочароващо послание. Служебният военен министър Велизар Шаламанов и екипът му признаха, че поради липса на средства се налага да отложат изплащането на членската вноска на страната в алианса, обявиха че не са в състояние да се разплатят с Русия за ремонтирани двигатели на изтребители и съобщиха, че намалените военни разходи са достигнали санитарното ниво от 1.21 на сто от БВП, като  90 на сто от средствата отиват за заплати. Данните бяха огласени преди срещата на върха на НАТО в Уелс на 4 септември, където Шаламанов възнамерява да поиска от алианса помощ в ключови области като въздушната сигурност и киберотбраната, както и „насочване на повече учения и инфраструктура за подпомагане развитието на оперативната съвместимост на българска територия“.

Самоизолиране от алианса?

Признанието за финансови затруднения на армията при липсата на парламент  и на фона на събитията в Украйна говори за сериозното конституционно и съюзническо предизвикателство, пред което е изправен служебния кабинет. Според о.р.генерал д-р Стефан Димитров от Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“, огласените данни не са  изолиран сигнал към съюзниците на България от алианса. „През октомври досегашният военен министър Ангел Найденов не отиде на срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел, а страната беше представлявана от посланик. На друга среща след това вместо да участва лично, министърът  изпрати свой заместник. Това са ясни военно-дипломатически сигнали. Неизплащането на членския внос до средата на годината е  също знак за  отношение към алианса. На юбилейния международен форум патронажа на президента в София по повод 10-годишнината от членството на България в НАТО не се появи нито един представител на военното ведомство, което също е показателно! Свидетели сме на поредица от факти, които говорят за истинското отношение на предишния кабинет към НАТО. Да се самоизолираш от алианса, който ти осигурява защита в контекста на сегашната военно-политическа обстановка, е меко казано престъпно!Трябваше да дойде кризата в Украйна за да се разбере, че средствата за отбрана е нужно да се увеличат“, отбелязва ген. Димитров.

Пари в държавата има!

И докато военните говорят за увеличаване на разходите за отбрана заради усложнената на изток от Черно море, в гражданския сектор се чуват  съвсем различни мнения. Главният асистент в УНСС и бивш анализатор от Института за пазарна икономика Димитър Чобанов, например признава, че българската икономика има нужда от инвестиции, но не и държавата да влага пари в купуването на бойни самолети и кораби. „След като членуваме в НАТО очакванията са, че при нужда нашите партньори ще ни подкрепят, а и България няма намерение да воюва с когото и да било. Естествено борбата срещу тероризма и  защитата на границите са важни, но мисля, че въоръженията не са най-належащия разход точно в момента“, смята Чобанов. Според него при по-добро управление  и в сегашния бюджет могат да се намерят пари за покриване на вноската за НАТО и изплащането на парите за ремонтираните двигатели. Икономистът приема изказването на министър Шаламанов като „предпазно“ и оценява финансовата ситуацията в странат като не е толкова тежка. „Дори военното министерство да няма ресурси, със сигурност от други министерства могат да се пренасочат средства. В държавата има достатъчно пари. Въпросът е в приоритетите на правителството“, казва Димитър Чобанов.

Възвръщаемост на инвестициите в отбраната

Все пак откъде България може да набави средства за изпълнение на поетия от президента Плевнелиев ангажимент за достигане на изискваните от НАТО два процента от БВП за подобряване способностите на въоръжените си сили? Военният министър Велизар Шаламанов уверява, че в актуализираната визия „България в НАТО – 2020“, която предстои да бъде представена на срещата в Уелс, е залегнала програма за премахване на несвойствените дейности на МО, ускоряване на сътрудничеството с агенциите на НАТО и ЕС, както и  за активизиране на българската индустрия за участие в процеса на превъоръжаването. В интервю за печата министърът изрично подчерта, че „без гарантирането на сигурността и отбраната на България, която е част от сигурността и отбраната на ЕС и НАТО, не можем да разчитаме на икономическо развитие, на търговия, не можем да разчитаме на развитие на Европейския съюз и използване на помощта, която той ни предоставя“. Шаламанов посочи също, че „всеки лев, вложен в отбраната, многократно се връща през възможности, които България получава в рамките на един проспериращ Европейски съюз“.

Портфейлът или националната сигурност?

Генерал д-р Стефан Димитров е убеден, че пари за армията могат да се намерят едва когато бъдат прекратени кражбите там. Друг източник на средства според него, може да бъде спиране източването от държавния бюджет на милиарди левове за т.нар.“мегапроекти“. „Ако това източване не бъде прекратено, пари за армията няма да има“, казва генералът и добавя: „Най-лошото е, че в България никой не поема отговорност. Нямаме осъден политик, нямаме пратени зад решетките „експерти“, давали грешни становища, липсват въдворени за „пропуснати ползи“ и „нанесени вреди“. А пример, че военния бюджет често се изразходва нецелесъобразно, е купената преди няколко години машина за сглобяеми укрития на самолети, от която няма никаква полза. Някой пъхна в джоба си комисионните от сделката за 12 милиона долара, след което се оказа, че укритията са с по-тесен размер  и бойните самолети не могат да влязат в тях“, коментира ген. Димитров.

Според Димитър Чобанов в сегашната обстановка е необходимо да се изчака стабилизирането на икономиката и увеличаването на стопанския растеж и след това да се мисли за нуждите на войската. „Политиците са тези, които ще решават кое е важно и кое не, но след като получат гласовете на избирателите. В момента българите  не са склонни да подкрепят такива разходи. Сега те мислят повече за портфейла си, отколкото за въоръжението на армията“, заключава икономистът.

Leave a Reply

Your email address will not be published.