01.02.2017 г.

Неотдавна ректор на медицински университет се похвали пред медиите, че системата на медицинското образование в България е толкова добра, че можела да се сравни единствено с „Бръшляновата лига“ в САЩ. В тази лига, както е известно, са включени осем елитни американски университета, известни с отличното си академично качество и високите критерии за прием. Според български медии за едно място във висше медицинско училище годишно кандидатстват по 8-10 човека, а съотношението на приетите спрямо кандидатствалите чуждестранни младежи е 1:3.  Въпреки всичко дипломираните млади лекари и специализанти масово напускат родината си за  да работят в чужбина. В раздел „здравеопазване“  на зимния  доклад за макроикономическите дисбаланси в България, ЕК констатира, че „всяка година, според Българския лекарски съюз, броят на лекарите, които емигрират, възлиза на почти 90 на сто от завършилите медицина“. В изводите  си Брюксел отбелязва също, че макар броят лекарите спрямо размера на населението в България да е все още е по-висок в сравнение с  ЕС, „тяхното напускане на страната и застаряването им вече причинява недостиг както в някои медицински специалности, така и присъствието им в редица региони на страната.“ В документа е отбелязано  също, че „недостигът на медицински сестри /чийто брой е половината от средния в ЕС/ представлява значителен проблем, особено в светлината на емиграционните тенденции“.

Инкубатор за експортни лекари

Според председателя на Българския лекарски съюз /БЛС/ д-р Венцислав Грозев  данните на ЕК по принцип са верни, но с уточнението, че  в бройката лекари, напуснали България през последните години,  влизат не само току-що завършили колеги, но  и значителна част  медици  с придобита вече специалност. Пред  Дойче Веле д-р Грозев пояснява, че от местните медицински университети годишно излизат около 650 дипломирани лекари, от които 450  напускат страната. „ Тази бройка включва и  специалисти, и тъкмо в това е сериозния проблем. Става въпрос за подготвени медици, защитили вече своята специалност, изградени като добри терапевти, които  обаче се реализират извън България. Това наистина поражда тревога!“, посочва председателят на БЛС. И прогнозира, че ако  тенденцията се запази, през следващите няколко години българското здравеопазване ще се изправи пред огромен риск. Не по-розово е положението с другите кадри в системата.  Председателката на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи  Милка Василева също подкрепя изводите на ЕК , но с допълнението, че  кадрово българското здравеопазване вече се намира в критично състояние. Причината  –  недостатъчен брой медицински сестри, акушерки и други специалисти в областта на здравните грижи. „Проблемът е много сериозен, тъй като броя на лечебните заведения в страната  непрекъснато се увеличава, а основната група медицински персонал, който работи в тях реално намалява“, пояснява пред Дойче Веле  Милка Василева. Тя отчита, че  спадащия интерес към медицинската професия е не само българско, но и европейско явление. „Тъкмо поради това много български медицински сестри и акушерки имат шанса да намерят работа в чужбина и те успяват да се възползват от тази възможност. Към нашата професия липсва  интерес поради нейния  нисък  социален статус и недостатъчен авторитет в обществото“, признава Милка Стоянова. Тя отбелязва, че квалификацията, която получават  българските медицински сестри, акушерки, рентгенови  и  медицински лаборанти е на високо равнище  и те получават  образователната степен бакалавър. „Тяхното медицинско образование отговаря изцяло на Европейската директива 55 от 2013 г. за признаване на професионалните квалификации, което означава, че тези кадри  лесно и бързо могат да намерят работа във всяка европейска държава. И те, всъщност  го правят“, отчита Василева.

Застаряващите български медици

Д-р Венцислав Грозев от БЛС нарича пълен „нонсенс“ високия академичен престиж на българските медицински университети и изтичането на подготвени млади лекари в чужбина. „Не мога да разбера нито държавата, нито Министерството на здравеопазването, нито Националната здравно осигурителна каса / НЗОК/, която е единствения платец за медицински дейности. Къде гледат те и какво мислят за в бъдеще просто не знам!“, признава д-р Грозев. Той смята, че висшето медицинско образование в България е на съвсем прилично равнище и дава доста добра подготовка на завършилите медицина. Ако обаче не променим  условията и не създадем предпоставки в течение на времето тези хора да останат в България, проблемът пред нас през следващите 5.6 години ще бъде страхотен. Нека се има предвид, че средната възраст на лекарите в България се движи някъде 55-57 години. Подобни са опасенията на Милка Василева от Асоциацията на професионалистите по здравни грижи. Тя също отбелязва, че средната възраст на медицинските сестри в България е 53 години,  а на акушерките е 51 години. „Това е сериозен проблем поради факта, че ако не се увеличи броят на студентите от специалностите по Здравни грижи и не се направи всичко възможно за тяхното мотивиране да останат в България, ситуацията може да стане изключително сериозна.

„Спешна помощ“ за здравните кадри

Все пак какви спешни мерки могат да задържат медиците в България? „Нужен е комплекс от действия, но подобряването на заплащането на сестрите и акушерките е задача номер едно, казва Василева. Има сериозна нужда  и от промени в законодателството за точното регламентиране на професията на специалистите по здравни грижи, както и подкрепа за постоянната им квалификация  по отношение на екипната работа и етичните проблеми, които съществуват в медицинската практика“, отчита  председателката на здравната асоциация. Д-р Венцислав Грозев от своя страна е категоричен, че незабавно следва да се коригира наредбата за получаване на специализация на младите лекари, както и да се осигури финансово техния труд. „Така младите колеги ще знаят, че през  своята професионална кариера те ще бъдат обезпечени материално. Така те ще могат да съсредоточат вниманието си основно върху лекуването на своите пациенти. Същото важи и за другите медицински кадри – медицината все пак е екипна дейност!“, припомня д-р Грозев.

Масово завръщане след Брекзит ? Забравете!

Милка Василева от Асоциацията на професионалистите по здравни грижи  посочва, че най-много български медицински сестри сега се намират във Великобритания, първата масова дестинация за тях.  Следват  Испания, Италия, Германия и немски говорещата част на Швейцария. „След Брекзит обратно в България вероятно ще се върнат единици от тях, но за масово връщане далеч не можем да говорим. Все пак всички те вече са се установили в Англия, тяхната квалификация е призната там, уважавани са и получават високи възнаграждения“, признава Василева. Д-р Грозев от БЛС не може да каже как ще реагират българските лекари след напускането на ЕС от Великобритания, но посочва Германия като най-предпочитаната за работа държава, следвана от Франция и други страни от ЕС. „Дали колегите ни някога ще се върнат да работят  обратно в родината или ще потърсят поприще в други страни на ЕС и по света е тяхно лично решение. За нас остава само да се надяваме“, признава председателя на БЛС д-р Венцислав Грозев.