БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ – ВАЖНОТО СЪСЕДСТВО

Davutoglu Turkish PM in Sofia 010314 26.08.2014

Ще се отразят ли промените на политическия върх в Турция върху отношенията с България? Кой определя българската външна политика спрямо Анкара?

Ден след встъпването си в длъжност на 28 август, турският президент Реджеп Таийп Ердоган  възложи мандат за съставяне на новото турско правителство. Със задачата беше натоварен проф. Ахмет Давутоглу, който беше избран за председател на управляващата Партия на справедливостта и развитието и утвърден за наследник на Ердоган на премиерския пост. Така тандемът „Ердоган – Давутоглу“ застава зад държавното кормило на южната съседка на  България с амбицията да осигури успех на партията си на парламентарните избори догодина, да консолидира мирния процес с кюрдите и да подготви приемането на нова турска конституция. Във външната си политика Турция също е изправена пред сложни предизвикателства. Известно е, че бурните събития в Близкия изток –  войните в Сирия и Ирак, предизвикали преливащи и в България бежански вълни  и  размириците на „Арабската пролет“  – доведоха  до разклащане политиката на „нулеви проблеми“ със съседите, която Анкара ревностно следваше досега

Всичко това поставя въпроса ще се отразят ли промените на върха в Анкара върху българо-турските отношения, които политиците от двете балкански държави  и днес продължават да окачествяват като „близки“, „приятелски“ и „добросъседски“?

Важното партньорство в НАТО

 Индиректен знак в тази светлина беше даден от президента Ердоган в нощта след изборната му победа. В първата си официална си реч той изброи имената на няколко близкоизточни и балкански града /Сараево и Скопие/, които, по думите му, заедно  с Турция също са „спечелили“ от вота. Според Андрей Ковачев, ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП и член на Комисията по външни работи и на подкомисията по сигурност и отбрана в ЕП, неспоменаването на София от Ердоган е индикация, че промяна в досегашната  политика на Анкара спрямо България едва ли може да се очаква. Същественото е, че Турция е  много важен партньор на България в НАТО, казва Ковачев и подчертава, че в югоизточната  си съседка  София би искала да види една предвидима сила на фона на събитията в Сирия и Ирак. „Светът очаква Турция да даде силен отпор на новите варвари от т.нар. „Ислямска държава“, разпростряли се върху територията на тези две държави“, коментира българския евродепутат.

Прекъснатият икономически диалог

Освен в НАТО, Турция може да бъде  и ключово важен икономически партньор на България. През февруари в София тогавашният все още външен министър проф. Давутоглу добронамерено очерта перспективите пред двете балкански съседки, като акцентира върху  изгодите от  взаимното икономическо сътрудничество. От българска страна бяха декларирани поети ангажименти, но конкретни резултати така и не се появха.

„През есента пред новото българско правителство в краткосрочен план ще стои задачата диалогът с Турция, практически прекъснат през последната година и половина, да бъде подновен“, отбелязва Весела Чернева, програмна директорка на Европейския съвет по външна политика и бивша говорителка на българското Външно министерство. Тя  припомня, че обичайните междуправителствени заседания на двете съседки не са свиквани, изграждането на толкова важната за България междусистемна газова връзка не върви, а основните съвместни българо-турски проекти  на практика са спряни. „Няма смисъл от диалог, който не произвежда резултати“, обобщава  Чернева и констатира, че България все още не е в състояние да извлече полза от огромния  икономически потенциал на съседна Турция. „За жалост  ние не развиваме нито транспортните, нито енергийните /не само газовата!/, нито икономическите връзки, а сме се  захванали със символични въпроси, като  вакъфските имоти, отоманското наследство и други подобни.  За тяхното ускоряване, обаче, трябва да има политическа воля. И ако не успяваме да извлечем полза в отношенията  с Турция, това е изцяло в нашата градина“, констатира Весела Чернева.

Псевдонационалистите като Раймонда Диен

Андрей Ковачев  припомня  за съществуването на българо-турска смесена комисия на ниво външни министерства, която има за задача да регулира  нерешени въпроси между двете съседки, каквито например,  са обезщетяването на тракийските бежанци, правата на българските изселници в Турция и техните осигуровки.  „Всички  тези  отворени проблеми  все още не са намерили решение в комисията“, отбелязва евродепутатът.

Кои вътрешни фактори все пак оказват влияние върху българската политика спрямо Турция? Според Ковачев това са някои псевдонационалистически организации, които се опитват да всяват страх сред част от българите, че членството на Турция в ЕС е предстоящо  и българите трябва като Раймонда Диен да легнем на релсите за да попречим на нейното приемане в съюза. „Това е безотговорен популизъм, защото пълноправното членство на Турция въобще не е в дневния ред нито на този , нито на следващия ЕП“, отчита българския евродепутат. „Да, договореностите с ЕС за реадмисия на трети лица и отпадането на визите за турски граждани един ден  ще влязат в сила и те са от полза за България, отварянето и затварянето на преговорни глави ще продължи, но на този етап никоя  от двете страни няма  желание актът на пълноправното членство да се случи. Не съм срещу бъдещото членство  на Турция в ЕС, но не смятам, че на този етап то е реално“, заключава евродепутатът Андрей Ковачев.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.