БЪЛГАРИЯ И НЕУДОБНИТЕ ДОКЛАДИ

При присъединяването на България към ЕС преди пет години за първи път в практиката на общността беше въведена особена система за наблюдение върху проблемите свързани със съдебната и правоохранителната система в страната. Носещ смилаемото заглавие „Механизъм за сътрудничество и проверка”, мониторинговият контрол  трябваше да помага на  новата балканска еврочленка да преодолее „определени недостатъци” в областта на съдебната реформа, борбата срещу корупцията и организираната престъпност, а резултатите от действията или бездействията на българските правителства, наричани евфимистично „напредък” в областите правосъдие и вътрешен ред, оттогава се огласяват в специален междинен и годишен доклад на ЕК. В началото на февруари ще бъде публикуван поредният междинен доклад, който ще съдържа техническа актуализация на настъпилите през последните шест месеца промени в наблюдаваните сфери, а през лятото ще се появи и годишния документ със съответните политически оценки в него.
Студената „шенгенска” пот
Както обикновено и сега очакванията са за критични констатации и негативни оценки в документа. На неофициалната среща в Копенхаген на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи, на която присъстваше и българският вътрешен министър Цветанов, авторитетни агенции като АФП и Ройтерс цитираха дипломатически източници от форума, според които докладът отново ще бъде неблагоприятен за България. Ако изводите в документа се окажат действително негативни, въпросът за влизането на страната заедно със съседна Румъния в Шенген през тази година автоматично отпада. Известно е, че Холандия изрично постави като условие за вдигане на своето вето пред членството на двете балкански съседки наличието на два поредни положителни доклада на ЕК.
Думи, слова, думички
Предварителни пояснения около предстоящите изводи в доклада вече дадоха някои български политици. Новата българска вицепрезидентка и бивша министърка на правосъдието Маргарита Попова поясни разпалено в ефир, че механизмът за сътрудничество и проверка ще работи дотогава, докато „ние не си направим реформите и докато дадем яка/!/ заявка за последователни позитивни резултати при разследванията по делата и наказване на престъпността”. Отговарящата доскоро за съдебната власт бивша министърка каза също, че хората чакали „закона за отнемане на имуществото” и че най-вероятно в доклада много остро ще бъде поставен въпроса за „правилата и поведението на работа на висшия кадрови орган на съдебната система, Висшия съдебен съвет”. Министърът на външните работи Николай Младенов от своя страна отказа да коментира в медиите „спекулативни публикации” преди официалното излизане на доклада, но предпазливо изрази очакванията си той да бъде „обективен”.
Когато някога се срещнем, непознати…
Ако очакванията на шефа на българската дипломация за обективност на оценките се сбъднат, това означава, че освен споменатите от вицепрезидентката Попова пропуски, в документа би следвало да бъдат отразени и куп други тежки проблеми, които възмущават всекидневно не само българите, но и техните европейски партньори. Като, например,  скандално-епичните словесни схватки между МВР и съдебната власт, несекващите странни назначения в правораздавателната система, мудните съдебни процеси срещу знакови фигури на организираната престъпност, множащите се случаи на откровено полицейско насилие и некомпетентност при разследване на тежки престъпления, липсата на осъдителни присъди за корупция във висшите етажи на властта, безнадеждно закъснелите реформи в системата на МВР и съдебната власт. Ако към тях се прибавят правният хаос около стотиците помилвания на престъпници, сътворен от бившата президентска двойка и опитите на скандален бивш главен прокурор на страната да преврне в комедийно шоу мафиотски съдебен процес, картината в доклада на ЕК би станала съвсем красноречива.
И все пак ако в някой хубав бъдещ ден осведомителните агенции разпространят съобщенето, че бивш български министър-председател е бил осъден от Върховния съд ефективно на затвор за корупция, както се случи с някогашния румънски премиер, тогава може би подобно на Остап Бендер, в Брюксел най-сетне ще възкликнат: „Ледът се пропука, господа съдебни заседатели!”, а Шенген ще започне да става някак си по-реален и обозрим за българи и румънци.

Leave a Reply

Your email address will not be published.