БЪЛГАРИЯ И ГРЪЦКИЯТ КОД „ЖЪЛТО”

На фона на засилващата се политическа и финансова нестабилност на Гърция все повече наблюдатели вече се питат не дали, а как и кога страната ще напусне еврозоната. България не членува  в системата на общата европейска валута, но евентуален фалит на южната й съседка, връщане на драхмата и излизането й от Шенген, биха могли да имат сериозно  отражение върху най-бедната членка на ЕС. Какви са възможни опасности:

През юли 2010 в София се състоя първото /и единствено досега/ съвместно заседание на правителствата на България и Гърция. Тогавашният  гръцки премиер Георгиос Папандреу се опита да лобира за тръбопровода Бургас-Александруполис, но за „подслаждане” на очертаващия  се отказ от българска страна, колегата му Бойко Борисов обяви пред медии току-що получените резултати от стрес-тестовете на ЕК за устойчивостта на българските и гръцки банки. „С високите оценки „стабилни” се дава отговор на провокационните съобщения, че срив в Гърция ще повлече и българската банкова система”, заяви тогава Борисов,  а Папандреу му върна жеста с обещанието неговата страна да окаже пълна подкрепа за приемането на Българи в Шенген през 2011.   Днес, две години по-късно, Георгиос Папандреу отдавна вече не е гръцки премиер, проектът „Бургас-Александруполис” е в историята, гръцките банки са пред фалит и България е все още извън Шенген. Единствено валидни останаха страховете най-бедните европейци да не бъдат повлечени по съседки от гръцкия дългов въртоп в неизвестни и твърде опасни води.
Да искаш да вярваш…
В средата на 2011 в интервю за гръцката информационна агенция АНА-МПА управителят на БНБ Иван Искров обяви, че „Гръцките търговски банки в България са основен “пилон” за стабилност на банковата система на страната“. Година по-късно, когато перспективата Гърция да фалира и напусне еврозоната е съвсем реална, въпроса какви биха могли да бъдат последствия за нейната европейска съседка, в която около 30 на сто от общите банкови активи се контролират от гръцки банки, отново става актуален. Експерти вече прогнозираха сериозно преструктуриране на местния банков сектор, ако големите банки в Гърция започнат да разпродават дъщерните си подразделения в България, но възможните последствия от подобно развитие засега удобно се премълчават за да не се създава излишна паника. И още – за първото тримесечие на годината БНБ отчете драстичен срив на преките чуждестранни инвестиции в сравнение с миналата година, който редица икономисти свързват както с недоверието на големите световни инвеститори към района като цяло, така и  с неясната перспектива за влизането на България в еврозоната и в Шенген.
Шенгенският смях и плач
Сериозни опасения буди  и възможното излизане на Гърция от шенгенската зона. Ако шенгенската мечта на София се осъществи през тази или следващата година това би означавало, че огромните имигрантски потоци от Африка и Близкия изток  ще се насочат към българските граници. Да не говорим за няколкото милиона имигранти, намиращи се сега в Гърция, които бързо ще поемат на север по шенгенското трасе към богатите западноевропейски държави. Не по-малко напрежение би предизвикало и масовото завръщане в родината на работещите в Гърция български гурбетчии, чийто брой надхвърля 150 хиляди души.
Готови ли са българската икономика, социална  и имиграционна система за подобни изпитания? Оптимистите веднага биха отговорили –  да, готови сме и биха се позовали на твърденията на премиера Борисов, че „България е най-добре оборудваната за шенгенското пространство” или на уверенията на вътрешния министър Цветанов, че „пазим границата по-добре от други страни в ЕС”. Песимистите, обаче, иронично биха поклатили глава при наличието на почти 13 процентна безработица, след факирското сублимиране за правосъдието и МВР на двамата осъдени „братя Галеви” или биха кимнали многозначително към увеличаващото се всяка година разноезичие в квартала зад столичните Хали.
Предупреждението на синоптиците
Бежанските вълни на гръцкия бизнес към България са може би окуражаваща новина за част от стотиците хиляди безработни в страната, а трансферът на гръцки капитали вероятно е положителен фактор за нейната свита икономика. Но едва ли обикновените българи, чийто стандарт на живот и мизерни доходи често се размахват като плашило от гръцки политици срещу сянката на фалита и неизбежните ограничения за спряване с дълговата криза в тяхната страна, биха почувствали реално всичко това. Засега у тях остава единствено усещането за неяснота и потенциална опасност. Подобна на онази, която метеоролозите обявяват като код „жълто” и предупреждават срещу предприемането на ненужни рискове.

Leave a Reply

Your email address will not be published.