БЪЛГАРИЯ-ГЪРЦИЯ: МЕЖДУ ЗЛОРАДСТВОТО И СОЛИДАРНОСТТА

Capture 12.08.2015

След като постигна сделката с международните кредитори за нов спасителен многомилиарден заем, Гърция вече потегля към финансовото си възстановяване. По всеобща оценка пътят ще бъде дълъг, мъчителен и сложен. Държавата ще затяга все повече социалните колани на хората, а бизнес-емиграцията на компании и фирми в чужбина тепърва ще набира скорост. Германското списание „Шпигел“ неслучайно отбеляза, че България се превръща в „спасителния трезор за Гърция“ след като десетки хиляди гръцки граждани вече са отворили собствени банкови сметки в северната съседка. Икономистът Красен Станчев от своя страна съобщи пред АФП, че през последните шест години гръцките инвестиции в българската икономика са достигнали почти 5 милиарда евро. И още. БТА цитира официален документ на гръцкото посолство в София, в който се посочва, че онкологичната апаратура за над 2 милиона евро за болниците в Кърджали, Враца и Смолян е закупена от Гърция, страната е предоставила е 11 милиона евро за частни инвестиции в производството и в малки проекти в България, дарила е на София и Пловдив десетки хиляди долари за тяхното разкрасяване и че с гръцка помощ е построена част от автомагистралата „Тракия“. В същото време всяка година стотици хиляди българи летуват по лазурното и небетонирано гръцко крайбрежие, а много от тях отдавна се радват на собствени недвижими имоти там. В Гърция от години изкарват прехраната си близо четвърт милион безработни български граждани, чиято бройка през летния сезон набъбва още повече. През общата граница на двете страни годишно преминават над 8 милиона автомобила, а търговията в крайграничните градчета в миналото и днес продължава да просперира.

„Тихо, да не събудим българите!“

Въпреки тези естествени връзки, между двете съседни държави продължават да прехвърчат политически и медийни искри, припалвани от архаична завист, исторически комплекси, икономическо злорадство и от какво ли още не! При гласуването на плана за мостово финансиране на Гърция в българския парламент, например, премиерът Бойко Борисов призова той да бъде подкрепен, но изрично заяви: „Нашите съседи, ако имат доблест, да излязат и да се извинят за обидите, които изпратиха към нас в своите политически популистки оценки и вече ясно за всички, обричащи Гърция на тежка криза.“ Думите на Борисов В София бяха отговор на казаното от първия зам.-председател на гръцкия парламент Алексис Митрополус от Сириза. В началото на юли в Атина той заяви по телевизията : “Ние сме в трагична ситуация… дилемата, която кредиторите са сложили на масата, е или насилствена българизация на гръцкото общество, или излизане и прекратяване на отношенията с нас.” Естествено в София с обида помнят фалшифицираните, както се оказа, думи на тогавашния гръцки премиер Папандреу отпреди пет години, който уж бил предупредил сънародниците си, че ако не приемат антикризисните мерки ги очаквала „съдбата на България“. Не са забравени и плакатите с надпис „Тихо да не събудим българите“ издигани в Атина от следващи в София гръцки студенти, както и хлапашките им обяснения, че „българите сами са си виновни за положението, до което са били докарани“. Атина също помни вещанието на българския финансов министър Дянков през 2012 г., че „гърците дълго ще страдат“.

Да размахваш юмруци след боя

Деян Кюранов, политически анализатор от Центъра за либерални стратегии смята, че макар и вече обсъдена в парламента, българската позиция спрямо Гърция не е била достатъчно точна и остра. „Сега, обаче, вече е ясно какво има да се случва в южната ни съседка и няма смисъл повече „да размахваме юмруци след боя“. Всички злорадства в момента, призиви някой да се извинява, и то когато от гръцка страна, горките, се чудят на кого да си изкарат яда, всичко това са излишни неща. Вярно, много по-лесно е да си го изкарат на нас, българите, докато на Германия е по-трудно, по много причини! Сега обаче е време да работим с Гърция така, че тази страна да може по-бързо да се въздигне. От това ще имаме полза не само ние и те, а и целият ЕС.“, посочва анализаторът.

Да изживееш наслоенията

Все пак културата на политическо злорадство на Балканите е факт. Тя има своите корени в миналото и тежки исторически последствия за всички държави от региона. На въпрос на ДВ доколко подобен анахронизъм в европейските отношения е преодолим, Деян Кюранов отговаря, че трябва да се подготвим търпеливо да изчакаме появата поне на още едно поколение, докато тези наслоения „изфирясат“ по естествен начин. „Виждаме популизма у нас в България, свидетели сме на изключително войнственият гръцки популизъм. Това няма как да се преодолее само с добри пожелания. То няма да се случи и с размахване на пръст от Брюксел, Вашингтон или от когото и да било друг. Завистта и злорадството просто трябва да се изживеят“, казва политологът. И продължава: „Преди 25 години щях да бъда изключително оптимистичен и дори щях да кажа, че след 2-3 години всичко ще се оправи. Уви, оказа се, че всичко това е въпрос на смяна на светогледа на поколенията. Тази смяна върви много бавно, защото наистина малка част от новите поколения имат и ново мислене“, коментира анализаторът от ИЛС.

Конкуренция в туризма?

След като съдбата вече започна да изравнява икономически двете европейски съседки и да ги изправя пред идентични предизвикателства, дали не е по-добре те да започнат да „прекосяват реката както незрящият и куцият войник“ от притчата?

Деян Кюранов смята, че добрите намерения и желанията са едно, но онова, което реално Гърция и България могат да направят заедно днес, е друго. „Струва ми се има шанс България да се възползва от ситуацията в Гърция за да стимулира реалното си производство, реалната си индустрия, а не да опитва конкуренция в туризма. Дори да имат някакви временни трудности, съседите ни в много къс срок ще се оправят – гръцкият туризъм неслучайно е бил един от най-развитите в света. Просто винаги ще има хора, които ще искат да видят Акропола или да летуват на едни по-чисти и човешки морски курорти. А не на нашето бетонирано крайбрежие“, коментира Деян Кюранов.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.