БЪЛГАРИЯ В ПРИМКАТА НА НЕСИГУРНОСТТА

Old-rusty-loudspeaker-of-communist-regime-in-Sofia's-center-0812 05.08.2015

В края на политическия сезон премиерът Бойко Борисов не спря да повтаря, че „управлението е стабилно, всичко е спокойно и няма проблем между ГЕРБ и РБ“. Дори повече, малко преди да бъде ритуално умит с „чудотворната вода“ на Плиска, премиерът отново увери медиите, че коалцията е в „прекрасни отношения“ и в нея „си имаме доверие“. Пожелателни внушения, чието натрапчиво повтаряне обаче подсказва несигурност.

Тези дни статистиката на НСИ съобщи, че през юли общият показател на бизнесклимата в страната е намалял с 1.8 пункта в сравнение с предходния месец. Като причини за спада са посочени несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене на стоки и услуги, конкуренцията в бранша. През юни международната агенция „Стандарт енд пуърс“ остави рейтинга на страната на равнище „боклук“ / BB+/B със стабилна перспектива/ и посочи, че основните фактори на стопанската несигурност остават ниските доходи, демографския проблем, слабостите в управлението и евентуалните последствия от гръцката криза. На форум на Българската агенция за инвестиции/БАИ/ през май като основни препятствия пред дейността на инвеститори в страната бяха посочени правната и законодателна несигурност, корупцията и сивия сектор. Пред участниците управителят на Германо-българската търговска камара Митко Василев повтори проблемите, пред които германските инвеститори са изправени в България от години – правната несигурност, неефективната публична администрация, корупцията и обществените поръчки, както и престъпността.

Липса на хоризонт

Социологът доц.Антоний Гълъбов определя несигурността като проблем на опитите за по-дългосрочно планиране. Трудността, която деформира стопанските отношения и политическия живот, е свързана с липсата на предвидимост, хоризонт, перспектива, върху които могат да бъдат планирани действията на публичните субекти. „В класическата дефиниция на това понятие се говори за риск, за неопределеност при постигане на поставените цели. Така става ясно, че състоянието на несигурност е много сериозен фактор за влошаване качеството на преразпределението и затова реакциите на бизнеса са напълно обясними“, коментира доц. Гълъбов пред ДВ. Той пояснява също, че поддържането на състояние на несигурност е инструмент за управление и стратегия на големите играчи. Запазването на определено равнище на несигурност към конкуренцията и по-малките играчи позволява да се съхрани инициативата, да се неутрализират възможни контра действия. „Това се вижда добре както в стопанския, така и в политическия живот“, отбелязва социологът.

Помагаме ви, вярвайте ни!

Директорът на Института за пазарна икономика Красен Станчев уточнява, че наблюденията върху бизнеса се правят по една и съща методика във всички европейски държави, но характерни за България през последните три години са големите ежемесечни изменения на параметрите и то най-вече поради наличието на политическа нестабилност. „Данните на БНБ, особено за поведението на спестяванията на домакинствата и нестопанските предприятия, предизвикват известна тревога за повишено относително харчене в сравнение с 2014 година, което донякъде се обясняваше с кризата в КТБ. Има обаче и възстановяване на заемите, намаляване на необслужваните кредити –здравословни процеси както за бизнеса, така и за отделните домакинства“, коментира пред ДВ Станчев. Той определя исторически най-високите спестявания на нефинансови предприятия и домакинства от 1998 година досега като вид национално поведение. „Когато съществува политическа несигурност, хората започват сами да се грижат за себе си и това е здравословно. Политическите приказки за криза идват по-скоро от левия политически спектър, но те се чуват и отдясно. Когато политиците твърдят, че има криза или нещо подобно, те всъщност казват: „Ние сме тук за да ви помогнем, вярвайте ни!“, коментира Красен Станчев.

Трудното мнозинство

Социологът Антоний Гълъбов вижда източник на несигурност и в сложния процес на постоянни преговори, който сега формира българската политическа реалност. „Нямаме, и това е една от спецификите на сегашното НС, доминиращ политическите сили фактор. Всичко е въпрос на споразумяване, на непрекъснато търсене на преговори в парламент с 8 политически формации, където постигането на необходимото мнозинство често се оказва трудно. В такива условия е разбираема по-ниската степен на предвидимост, защото липсва общ план, който да бъде следван, липсва доминираща формация, чиито управленски намерения имат подкрепата на мнозинството депутати“, констатира социологът . Той отчита висока степен на несигурност и в законодателството, в критично високия дял на „изменените и допълнени“ сега съществуващи закони. „Всичко това изисква допълнителни усилия от страна на субектите в бизнеса да се информират, да поддържат контакти с народните представители, за да могат да реагират своевременно на промените, които предстои да бъдат приети в парламента“, отчита Гълъбов.

Външната несигурност

Към вътрешната политическа и икономическа несигурност през последните години в България се наслагват и външни фактори – ембаргото срещу Русия след военния конфликт в Украйна и анексирането на Крим, неотшумялата икономическа криза в ЕС, финансовата драма в съседна Гърция, засилващият се бежански проблем. Така страната се оказва в район, където рисковете и заплахите се концентрират по специфичен начин и генерират все по-голяма несигурност.

Икономистът Красен Станчев е убеден, че страната трябва да възстанови разходите си за отбрана според изискванията на НАТО, тъй като в ситуация на повишена външна опасност не е правилно да се отделят от бюджета 3-4 пъти по-малко средства за собствената национална сигурност. „Стимулиране на местната военна промишленост обаче не е нужно. Ако все пак нещо се прави с този отрасъл, за него е нужна приватизация. Военните предприятия, които в момента са държавна собственост, не са ефективни“, пояснява икономистът.

Усещане за хронична непредвидимост

Антоний Гълъбов от своя страна смята, че външния дневен ред на проблемите със сигурността все по-често започва да подрежда вътрешния, а различните днешни предизвикателства пред България нямат аналог през последното столетие. „В крайна сметка всичко е свързано с усещането за национална ориентация, за перспектива. Тяхната липса обаче подсилва традиционно ниското доверие в публичните институции, усещането за несправедливост. Това са тежки белези за общество, което не успява да постигне съгласие около своите общи цели. В момента то няма национално значима цел, която да се подкрепя от достатъчно сериозно мнозинство българи. Така усещането за безперспективност, за хронична несигурност и непредвидимост влияе върху способността за постигане, възраждане и развитие на самата национална общност“, обобщава социологът доц. Антоний Гълъбов.

Leave a Reply

Your email address will not be published.