Убедителното представяне на втората българска номинирана кандидатка за еврокомисарския пост Кристалина Георгиева пред комисията на Европейския парламент, постави нови въпроси, свързани с подбора и използуването на кадри с висока международна квалификация.
Прякото предаване от изслушването на Кристалина Георгиева в Брюксел предостави отново възможността българинът да участвува, макар и само като свидетел, в демократичния процес по селекцията на бъдещия еврокомисар. Независимо от усещането за своеобразен „реванш” на националното достойнство, очакван след нелепото представяне на първата българска кандидатура, реакциите на местната политическа класа и медии бяха по-скоро стреснати, отколкото окуражителни. Просто отдавна закърнялата способност на гражданството и неговите представители във властта да се зарадват на индивидуалния успех, независимо от оцветяването на партийните очила или отвъд тежките комплекси на собствената посредственост и ниска образованост, до голяма степен се изрази в класическото абсурдно българско недоумение: „Не може да бъде, та тя ми беше комшийка!”.

Резервната национална гарнитура

Комшийка или не, г-жа Кристалина Георгиева беше вкарана в „еврокомисарския мач” не от резервната скамейка играчи на ГЕРБ – тя не членува в сегашната неопитна управляващата партия, а и деликатно отклони настойчивите покани да заеме вицепремиерския пост в правителството! Тя беше извадена от виртуалната национална кадрова банка, която включва доказалите  се на международния терен българи независимо дали са политици, експерти, учени, творци или студенти. Тяхното признание и опит са резултат от качествата и усилията, положени във формациите с международно представителство, в глобалния бизнес, в политическите органи на световни и регионални организации като ООН, ЕС, НАТО и много други, в елитните университети на планетата, където преподават и учат, в реномирани световноизвестни научни институти, в средищата на глобална култура и цивилизация. Те са основно сред 2-та милиона българи, напуснали през последните 20 години трайно родината си поради невъзможността да реализират в нея своите способности и интелект, но потенциално готови да й помогнат, ако тя знае кога и как да се обърне към тях.

Money, money, money…

А тя, България, за разлика от Чехия, Полша, Балтийските държави, очевидно има трудности в подобен тип комуникация. В първите години след прехода управляващите измислиха „Българският Великден” и „Бъдеще за България” не за да използуват потенциала на способните българи по света, а за да ги „скубят” за валута. Дори един финансов министър с нечовешко малко име, беше скастрил лакомо младите „великденци”: „Ний от вас акъл нищьем, пари носетьи!”. След неубедителното представяне на „сините якички” от НДСВ в управлението, тристранната коалиция реши да заложи основно на здравите сили със солидна съветска подготовка, резултатите от което днес са налице. Всичко това, обаче, не попречи на отделни личности да намерят индивидуално международно признание на своите знания и лични способности, независимо че произхождат от малка балканска държава и колкото и трудности да им е струвало това.

Художествена самодейност

Днес същите тези хора, подобно на новата бъдеща еврокомисарка, са готови да измият лицето на държавата, но на каква цена? Усетил киселинната политическа среда на София известният икономист проф.Илиян Михов побърза да отлети обратно за университета си в Сингапур, като отхвърли вицепремиерската оферта. Подобни са реакциите на десетки, дори стотици ентусиазирани кадърни българи, натирени зорлем обратно в чужбина от грубата местна партизанщина, посредствената завистливост и ендемичната корупция на своите сънародници.
Сега, след като с успеха си новата еврокомисарка Цветелина Георгиева показа на българите, че Брюксел не е сцена за читалищни изпълнения на провинциални самодейци от партийните драмсъстави, може би нещо с отношението към българската „виртуална резервна кадрова скамейка” ще се промени? Дай Боже, макар това да е малко вероятно. Причината –  местният „европеец”  не се променя лесно. Той просто не такъв човек.