БРИТАНСКИЯТ ОСТРОВ И КОНТИНЕНТАЛНАТА /НЕ/СИГУРНОСТ

Capture 26.06.2016

След злополучния референдум за оттеглянето на Великобритания от ЕС ключово значение придобиват евентуалните последствия за европейската сигурност в контекста на външната политика на Москва към Европа, както и способността на 27-те, в това число и на България, да противостоят на агресивните цели на руската политика.

Повечето експерти, които следят отношенията ЕС-Кремъл не отричат, че след британското напускане на съюза основните външнополитически ходове на Москва ще се съсредоточат в отслабване  единството на съюза чрез продължаване на сегашната политика на Кремъл, която в повечето случаи драстично се разминава с националните интереси на мнозинството европейски държави. Идеята е, че едно фрагментиране ЕС, членките на който в по-голямата си част членуват и в  НАТО, ще даде възможност на Москва да реализира своите военни, политически и икономически цели в условията на т.нар. “студен мир“, обявен между Руската федерация и някои ключови членки на съюза след  кризата в Украйна.

 Наслада от британското напускане

Парадоксалното е, че още преди референдума на 23 юни 2016 г. повечето европейски, а и редица британски политици, бяха съвсем наясно, че Москва ще се възползва максимално от евентуалните отрицателни резултатите на „Брекзит“ за да засили позициите си както в Обединеното кралство, така и на Стария континент. Бившият белгийски премиер  и лидер на групата на АЛДЕ в Европейския парламент Ги Верхофстад още в началото на годината заяви  в прав текст в „Гардиън“, че руският президент „ ще се наслади на британското излизане от ЕС“, както и че „единственият световен лидер, подкрепящ британското излизане от ЕС, е Владимир Путин“. Часове след резултатите от референдума  британският външен министър Филип Хамънд  макар твърде дипломатично обяви пред Ройтерс, че „отслабването на позициите на Великобритания вероятно се приема със задоволство от руския президент Владимир Путин“

Предупреждения между ушите

Всичко това говори, че „Брекзит“ ще окаже значително влияние  не само върху руско-британските, но и  върху руско-европейските отношения в по-широк смисъл. ЕС, който е изправен пред необходимостта да понесе на гърба си  последствията от отпадането на Великобритания, в продължение на години  ще бъде ангажиран да се справя именно с тази тежест и едва ли ще бъде в състояние да обръща достатъчно внимание на своите Източен и Югоизточен райони. А това засяга както  Балтийските държави и Полша, така и периферийната „Балканска група“ на България, Румъния и Гърция.  А при определени обстоятелства всички те могат светкавично да се окажат на първата линия срещу т.нар. „ руска хибридна експанзия“. Най-новите стратегически документи на Северноатлантическия алианс, както и  изявленията на редица негови високопоставени представители, подкрепят тези тревоги. Да си припомним, че  през април тази година в София зам.-генералният секретар на НАТО Алекзандър Вършбоу, американският дипломат в НАТО, изрично заяви, че Алианса „няма да позволи Русия да отхвърля принципите, върху които е основана европейската система за сигурност“.

Проблем за Европейската сигурност?

Известно е, че  Обединеното кралство като  ключов фактор в ЕС досега заемаше твърда позиция спрямо зле прикритата политика на подкопаване единството на ЕС и НАТО  водена от Москва. Сега обаче, когато Великобритания излиза от ЕС, е твърде възможно ситуацията да се промени. Подчинен главно на търговско-икономическите си интереси и  вече ангажиран с  много по-малко отговорности във външната политика на ЕС, при определени условия  Островът може да се превърне неочакван проблем за системата на Северноатлантическата архитектура за сигурност. Британските елити, които ще стават свидетели на  неизбежните финансово-икономически трудности на държавата си след оттеглянето й от ЕС, е възможно  да засилят интереса си към засилване на търговските и политически отношения с Кремъл. Което, естествено, ще свие допълнително ефекта от западните  санкции и изолацията на Москва.

Опасност от промени

Не е тайна, че във Франция, Германия, Италия, както и в някои други членки на ЕС, продължават да избуяват про-Кремълски  формации, които  доста неловко прикриват същината си зад призиви за запазване на прагматичния принцип в отношенията с Москва, известен в деловия свят като “business as usual”. Да, действително във  Великобритания подобни лагери не съществуваха до днес, с изключение  на крайната  Британска партия на независимостта/UKIP/ на Найджъл Фарадж.  Безспорен  също е факта, че британските елити, чиито  „специални“ отношения със САЩ и НАТО никога не са били подлагани на съмнение, и  досега споделят концепциите за сигурността на континента както в съюзнически, така  и в  стратегически аспект. Каква е гаранцията обаче, че след излизането на Обединеното кралство от ЕС и едно бъдещо  засилване позициите на UKIP, в досегашните позиции на Обединеното кралство няма да настъпят промени? Подобно  развитие на събитията няма да е никак,  наистина никак добра новина най-вече за Източните и Югоизточни членки на ЕС и НАТО. Особено  когато те изпитват най-сериозния натиск на  засилващите се имперски намерения на Русия.

Разпространение на „референдумния вирус“

Напускането на  ЕС от  Великобритания  е възможно да катализира и някои центробежни тенденции сред политическите и икономически елити на самия ЕС. Излизането от съюза, мотивирано с неговия „провален проект“, автоматично ще се преврне в паролата, която ще отключи охотата  на Кремъл за  нови финансови „външнополитически инвестиции“ към Европа. Съществуват многобройни факти, които доказват политическата и финансова подкрепа оказвана от  Москва  на различните роящи се евроскептични движения и организации в Европа, както и  изливането на колосални средства в хибридно-пропагандната мелница  на Кремъл, фокусирана тъкмо в представянето на ЕС като „нефункциондна и корумпирана“ организация, чиято  „сбъркана“ политика по същество е насочена „срещу интересите на самите европейци“. И ако доскоро „референдумния вирус“ за излизане от ЕС не беше ясно идентифициран на Стария континент, днес е  възможно  британският „Брекзит“  вирулентно да поляризира европейското общество, да укрепи лагерите на евроскептиците и в крайна сметка да отслаби още повече  и без друго отслабналата имунна система на Стария континент. Нека не си правим илюзии – „ Брекзит“ действително притежава такъв потенциал !

Ръмженето на Руската мечка е опасно

Ако  се стигне до референдуми в Шотландия и Северна Ирландия по въпроса за запазване на връзките им с ЕС, това  ще е безспорен знак за намаляване на политическата тежест  на Обединеното кралство, както и за неговото постепенно излизане от голямата континентална  политика. При подобна  ситуация  ще намалее и  възможността ЕС да отделя необходимите време и ресурси за решаването на  важните вътрешни въпроси в съюза, каквито са европейската сигурност, икономическите проблеми на неговите Южни и Източни райони,  справянето с безпрецедентна миграционна криза. А това са въпроси, които могат да бъдат решени само колективно от от всички европейски държави.

Затова решението за излизане на Великобритания от ЕС  е не само лош, но и твърде опасен за сигурността и единството на Стария континент прецедент. При това във време, когато застрашителното ръмжене на Руската мечка става все по-силно.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.