БОЛНОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

06.06.2008

През тази седмица българите научиха две „разтърсващи” новини за своето здравеопазване. Във вторник се разбра, че според специално социологическо проучване над 7000 души годишно умират поради ниско качество на здравното обслужване. Само ден след това беше огласено предстоящото двойно повишаване на началната заплата на лекари и медицински сестри.
В началото на миналия месец една наистина шокираща информация не успя да се превърне в медийна новина, а трябваше. Лекарка от „Бърза помощ” успява да стабилизира изпаднал в тежко белодробно състояние човек, закарва го с линейката до „Пирогов”, където „докторите-специалисти” отсъждат, че след като човека е беден клошар, той не заслужава внимание и разходи, връщат го с линейка без апаратура обратно и по пътя той, естествено, умира. По идентичен начин преди два месеца професор от НАТФИЗ с тежък инсулт след безполезно двучасово чакане за линейка на улицата, беше разкарван с частен автомобил из две болници, едната от които също „Пирогов”, за да предаде в крайна сметка Богу дух в трето непретенциозно здравно заведение. По същото време заплатите на медиците от единствения столичен Институт за бърза медицинска помощ бяха вдигнати с 30 на сто и

като връх на лицемерието

беше обявено, че в него се назначава омбудсман за пациенти, който щял да защитава техните и на близките им права!
От години в България е обществена тайна, че спешните здравни заведения избягват да приемат сложни медицински случаи със съмнителна прогноза, веднаж, за да не понижават своя „ рейтинг за смъртност” и втори път, за да не правят излишни финансови харчове за по-тежко болните. Противно на Хипокритовата клетва, медиците и управителите в тях обричат подобни случаи на неизбежния летален изход.
Това обаче не са 7000-те нещастници, които годишно биват изпращани

„в отвъдното” поради лошото качество на здравното обслужване.

И как да е добро, когато от влизането на България в ЕС досега само столичната лекарска колегия е била напусната от 270 кадърни специалисти, избягали на работа в чужбина, което прави средно по 16 души месечно! Да не говорим за стотиците медицински сестри и друг квалифициран персонал, които предпочитат да се трудят надалеч най-често като частни болногледачи, отколкото да се грижат за здравето на бедните си сънародници.
Така „Благата вест” за „стопроцентовия” скок на началните месечни заплати на младите лекари и сестри се оказва обикновен пропаганден трик, който едва ли ще заблуди медиците със съответно 300-та и 200 евро, които предстои да получават, едва след като държавата намери средства за това. Просто целта е да се изпусне мъничко високото социално напрежение сред гилдията и да се налее доза вода в предизборната пропагандна мелница на управляващите за догодина.

Така, пропорционално на тежката демографска криза, българската държава ще продължава да редуцира и своите медицински кадри. Което е логично, закономерно и… нехуманно. Дори по-страшното – това е жестоко.

Leave a Reply

Your email address will not be published.