БИТКАТА ЗА ДОСИЕТАТА

Ears@ass12.12.2013   Дошъл ли е моментът за закриване на Комисията по досиетата? Кой стои зад организациите на бившите агенти на ДС? Достатъчни ли са 6 години за задълбочено изследване на миналото на българските тайни служби?

„Имайте предвид, че ние няма да се оставим! Имайте предвид, че в тези организации членуват над 100 000 души, над 100 000 души!” –възкликна в българския радиоефир полковник Чавдар Петков,  председател на Националната асоциация „Сигурност”/ наследничка на Второ главно управление на някогашната ДС/ по повод писмото на 20-тина граждански организации за закриване на Комисията по досиетата. Според бившите кадрови служители на комунистическите тайни служби  дейността на комисията водела до ограничителни и лустрационни действия,  които са противоконституционни,  противоречащи на общоприетите норми на вътрешното и международното право и на международните договори, по които България е страна, а приетият през 2006 с политически консенсус  Закон  за досиетата вече е изгубил своята актуалност. Тези дни министър-председателят Пламен Орешарски също прикани комисията „да побърза и да си свърши работата”, пояснявайки, че след като стори това, не вижда защо тя трябва да съществува. От своя страна в специална декларация членовете на Съюза на репресираните от комунистическия терор се обявиха за продължаване дейността на Комисията по досиетата, изразиха мнение, че все още не е късно за приемане на закон за лустрацията и припомниха, че ”в Германия дори човекът, който беше председател на комисията по разкриване на досиетата, сега е президент на страната им”.

              Закриване на Комисията по досиетата?

               Трябва да се съобразим с времето, през което този орган е имал възможността да работи, каза пред ДВ  Ханс Алтендорф от Федералния комисариат за архивите на ЩАЗИ в бившата ГДР. Началната дата на  дейност  на комисията ви не е краят на 1989-та, когато беше основана нашата институция в Германия ,  а 2008 година. Досега ние разполагахме с близо 25 години възможност за работа, а 6-те години съществуване на българската комисия далеч не са достатъчни за едно сериозно и задълбочено изследване на досиетата и архивите. Затова съм убеден, че сега въобще не е време да се дискутира закриването на вашата Комисия както и достъпът до досиетата, е убеден германският експерт.

Комисията по досиетата тя е работещ орган и ако това не беше така, никой нямаше да се интересува от нея, е категоричен разследващият журналист и изследовател на архивите на ДС Христо Христов. Винаги, когато БСП се е връщала на власт, тя се е изкушавала да посяга върху досиетата и да ги ликвидира. Очевидно кликата на хората от ДС, които искат архивите да останат затворени припознават в БСП своето представителство. Бившият председател на Комисията по досиетата Методи Андреев е също убеден, че когато БСП управлява винаги съществува потенциална опасност за подобни действия . Под натиска на Европа БСП подкрепи навремето Закона за досиетата, но тогава тя го направи не по вътрешно убеждение, а по външна политическа необходимост, която нямаше как да бъде избегната. Сега тази партия пуска своя ариергард от „обществени организации”, които трябва да създадат представата, че искането за закриване е желание на много хора, на цели „трудови колективи”, а в даден момент БСП  ще вземе своето решение. Затова смятам, че комисията е заплашена реално и въобще не трябва да си правим илюзия, че опасността за нея е отминала, е категоричен Методи Андреев.

Правото на информиран избор

Още в началото на 90-те години в Германия оживено  дискутирахме възможността дали бивши агенти на ЩАЗИ могат  да изпълняват обществени функции, пояснява Ханс Алтендорф.  Това беше една от причините за създаването на нашата комисия  – след като  биографиите на такива лица бъдат осветени и изяснени,  да се даде възможност за публична дискусия около тяхното минало. В Германия често обсъждаме кандидатурите на политици и депутати, които са били информатори и неофициални сътрудници на тайните служби. В тези дискусии хората виждат онова, което въпросното лице е вършило и какви функции е имало през онези години. Лично аз обаче  не знам нито един случай, в който бивш агент, щатен или нещатен сътрудник на комунистическите тайни служби, да са заели пост в държавната администрация, твърди Ханс Алтендорф.

Според Методи Андреев обявяването на хората попаднали във важни сектори на държавното управление, изваждането на показ на тяхната агентурна  принадлежност има няколко измерения в сегашното българско законодателство.  Едното е, че тази информация може да повлияе на избора на всеки гражданин, което означава, че който не иска присъствието на такива хора във властта, не трябва да гласува за партиите, които ги издигат. Другото  е, че по този начин се къса тайната нишка на зависимости между щатния вербовчик и неговия таен сътрудник. Тези ползи щяха да бъдат несъизмеримо повече, ако имаше и лустрация, каквато съществува в Германия. Някои казват – това е пещерен антикомунизъм. „Не знам дали е пещерен или не, но в Германия лустрацията ще продължи да действа до 2019 година!”, възкликва Методи Андреев.

Фундаментът на „контролираната демокрация”

Всички решения на Комисията по досиетата, анализът на нейните експерти, четенето макар и на не всички архиви показва, че значителна част от българския контролиран и сбъркан преход, който спокойно може да се нарече  „контролирана демокрация”, лежи върху неотворените досиета 0 цели 16 години те не бяха прочетени, констатира Христо Христов. Сега комисията обявява т.нар.”икономически досиета” и те показват, че през първите седем  години от прехода парите на България са били управлявани от трима агенти на ДС, назначени за управители на БНБ. Дори повече, човекът, който е трябвало да отговаря за това банките да не фалират, случайно или не, също е бил агент на тайните служби. Архивите доказват, че българското политическо пространство  е било моделирано с активното участие на кадри и сътрудници от агентурната мрежа на ДС. Заради това БСП и кликата на ДС никога не са спирали усилията си за ликвидиране на комисията – сега сме свидетели на седмия от последните 24 години опит досиетата отново да се затворят.

В крайна сметка битката е не само за биографиите на бившите сътрудници и за това  досиетата да не пречат за нови техни назначения на високи постове в държавата. Битката е и за паметта на комунистическата епоха, една по-далечна битка, която историци и изследователи продължаваме да водим, обобщава разследващият журналист Христо Христов.

Leave a Reply

Your email address will not be published.