30.11.2016 г

Нежеланието на основните парламентарно представени партии да се договорят за излизане от политическия вакуум след оставката на кабинета „Борисов“ и ориентирането към предсрочни парламентарни избори, на практика вкара България  в познатото управленско безвремие, което в най-добрия случай ще продължи до пролетта на 2017-та. Тази  ситуация, съчетана с постоянно раздухваните заплахи за предстоящи мигрантски цунами на фона на безредиците в центъра в Харманли, създават благодатната среда, в която започна развихрянето на националистическите страсти. Те  варират от опити за спешно вкарване на засилени „патриотични“ елементи в програмите на партийните формации преди предсрочните избори, до познатите улични прояви на краен национализъм и ксенофобия.

Чистосърдечно признание

В началото на ноември членове на неформалната утранационалистическа организация „Национална съпротива“ осъществиха серия от протестни маршове в София със закани първо да „изчистят“ от пришълците  района на Лъвов мост, а след това и цялата държава. След тях щафетата беше поета от ВМРО, НСФБ и „Атака“, които  с факелни шествия първо във Велико Търново и Добрич, след това в Пловдив и София, отбелязаха шумно годишнината от подписването на Ньойския договор и съвсем естествено обвързаха събитието с лозунга „Вън мигрантите от България“. Тези дни, в отговор на упреци, че „патриотите“ /както членовете на националистическата коалиция много харесват да се наричат/, са подклаждали протестите пред мигрантския център в Харманли и са раздухвали психозата за опасност от заразни болести в града, съпредседателят  на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов призна директно от телевизионния екран: „Не сме подклаждали, ние организирахме протестите на гражданите“.

Остър националистически завой ?

Според Димитър Ганев, политолог от изследователския център „Тренд“, политическите ветрове в България вече духат в консервативно-националистическа посока. Причините са  не само в мигрантската криза в Европа, но и в очертаващата се  тенденция към отхвърляне на либералните елити и подмяната им с консервативни и по-националистически ориентирани техни аналози. „България  не прави изключение и за това говорят резултатите на Патриотичния фронт на последните президентски избори, които са безпрецедентни за местното националистическо пространство. Обърнете обаче внимание, че в страната вече съществуват и доста по-радикални от сегашните националистически формации! Бъдете сигурни, че в рамките на предстоящата предизборна кампания партия ГЕРБ ще направи консервативен завой от дясно-либералното течение, което я доближаваше до Реформаторския блок през 2014-та, към използването  на все  по-патриотични, националистически послания, без обаче да влизат в крайна риторика. Това ще бъде и мостът към евентуално бъдещо партньорство между ГЕРБ и Патриотичния фронт на изборите догодина“, прогнозира Димитър Ганев.

Патриотизъм в полза на чужда държава

Преподавателят в НБУ доц. д-р Антоний Гълъбов припомня, че  национализма на Балканите по принцип е основан на комплекс за национална малоценност и това го прави труден за сравнение със Западноевропейския национализъм. Той смята, че местните видове национализъм  са по-скоро шовинистични, а конкретно българския проблем е в това, че в страната има националисти, но те далеч не са патриоти. „Става въпрос за  националистически и популистки движения, които до голяма степен работят в полза на чужда държава като  Русия, например. Така излиза, че в тежкия проблем с местния патриотизъм се съдържа и  цялото изкривяване на представата за национализма.  Никога досега през изминалите 27 години българската национална общност не е била в толкова разединено състояние. И затова върху страховете на хората днес се проектират национал-популистки призиви, които нямат нищо общо с патриотизма“, коментира доц. Гълъбов.

Нови консервативно-патриотични тоналности

Тези дни партия ДСБ лансира във Велико Търново нов десен проект. В предложения политически документ, озаглавен от авторите  „Договор за Нова Българска република“  се говори за „възраждане на републиканския идеал“, за „възрожденски европейски цели“,  за „Трета българска република, основана на възрожденския национален идеал и на националния интерес в модерната глобална епоха на несигурност“. Могат  ли все пак българските политически формации да се лишат от подобни послания преди предсрочния вот?

Няма съмнение, че всяка партия ще преминава  все повече на по-консервативна и по-патриотична тоналност, прогнозира политологът Димитър Ганев. Той посочва за пример  и реакцията на БСП за Харманли, която предвижда отказ от постановлението за трайно заселване на бежанците и дори отмяна на Дъблинското споразумение. „А като лява партия БСП би следвало до отстоява принципите на солидарността  и хуманизма, казва Димитър Ганев и допълва:  „Същото е с Радан Кънев и новия му проект. По принцип тази т.нар. „автентична“ или „традиционна“ десница в България винаги е била по-скоро с либерален характер. Да не забравяме, че самият Кънев беше подкрепил гей-шествието в София  преди няколко години! В тази десница,  обаче, имаше и сериозни конфликти по оста „консерватизъм-либерализъм“ тъй като определени среди в нея роптаеха срещу либералната линия. Това, което прави впечатление сега е, че г-н Кънев ще се опита да излезе от тази либерална ниша и да влезе в консервативно-патриотичната, но без да прекалява с патриотично-националистическата риторика. Такъв е духът на времето, натам вее вятъра и е нормално в предстоящата кампания да се чуят подобен тип националистически и патриотични послания“, казва Димитър Ганев.

Неразбраните републикански ценност

Антоний Гълъбов от своя страна е убеден, че в момента нови политически проекти нямат шанс, тъй като до предсрочните избори няма време те да се реализират в пълнота. По повод предложения “Договор за Нова Българска република“ политологът припомня големия проблем, че републиканските ценности в България продължават да остават дълбоко неразбрани.  „Властта, която произтича от нас хората, изисква друг режим на управление. А това не може да бъде подменено с националистическа риторика. За съжаление вдясно не възникнаха достатъчно стабилни устои на един десен консерватизъм и модел на патриотизъм. И тъкмо там беше освободено празно пространство. Обърнете внимание обаче, че по-голямата част от национално-популистките проекти са базисно и генетично свързани с бившата комунистическа партия и с лявото“, коментира доц. Гълъбов.

Риск от радикализация има

И все пак Димитър Ганев и Антоний Гълъбов се разминават по въпроса за опасността от радикализиране на българската политическа среда. Политологът от центъра „Тренд“ смята, че въпреки мигрантската криза и бунтовете в Харманли ситуацията от 2013 година, когато е съществувала опасност от силна радикализация, едва ли ще се повтори. „ Скептичен съм, че в рамките на следващите 5-6 месеца ще се случи нещо, което да позволи на радикализма да вземе връх. Нещата не са същите както преди три години“, отбелязва Ганев.

Доц. Антоний Гълъбов обаче отчита за реален риска от появата на краен социален или национален популизъм. „Такъв тип радикализация не е „четима“ през организационни структури и политически субекти. Тя би могла да бъде управлявана както от корпоративни интереси, така и онова, което виждаме като опит за подмяна на темата за референдума, когато корпоративен субект застана в ролята на защитник на гражданското общество и се опита да говори от негово име. Очевидно съществува сериозен риск  и той в никакъв случай не следва да се подценява“, предупреждава политологът Антоний Гълъбов.