БАЛКАНСКИЯТ ВЕЛИКДЕНСКИ ШЕНГЕН

Половин година вече ЕС работи над усъвършенстването на шенгенският механизъм. Направените през септември 2011 година предложения на ЕК към Европейския съвет/ в който участват всички 27-членки на съюза/ за подобряване системата на оценки за влизане в Шенген, както и за повишаване на доверието към свободната от граничен контрол зона, все още се обсъждат на фона на засилващият се все повече емигрантски поток към Стария континент и кризисните явления в самия ЕС. Какви са действията на България и Румъния около така очакваното влизане в шенгенската зона?

В интервю за тиражния парижки седмичник „Неделен вестник” / Journal du Dimanche/ миналата неделя /07.04.12/ претендентът за нов президентски мандат Никола Саркози отново потвърди намерението си да оттегли Франция от Шенген ако външните граници на зоната не бъдат укрепени. Дори повече, напористият френски държавен глава посочи и конкретната причина за своето предупреждение: „На границата между Гърция и Турция има 120 километра, които не са охранявани и аз съм в правото си да настоявам за съответните санкции”, заяви в интервюто Саркози.  В тревожна статия в края на март председателят на фондацията „Робер Шуман” Жан-Доминик Джулиани от своя страна припомни, че Европа губи коренното си население и демографската ситуация е катастрофална, но заедно с това тя заема първо място сред континентите като убежище за бежанци и дом за имигранти. „Европейското население се увеличава с 8 милиона души годишно и сред 502-та милиона европейци има 45 милиона чужденци, които трудно се интегрират”, посочи френският европеист.
Сиртаки по немски
Тези дни федералната статистическа служба в Берлин огласи официални данни според които през миналата година броят на чужденците в Германия е достигнал рекордни равнища в резултат на рязкото увеличаване на емигрантския поток от Източна Европа, в това число и от България. Тежката икономическа криза в района е подгонила към федералната република близо 50 хиляди поляци, 33 хиляди румънци и почти 20 хиляди българи. В края на миналата седмица германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих се обяви за връщане на вътрешните шенгенски граници при нужда, както вече са направили Франция и Италия. Осведомителните агенции акцентираха върху думите на министъра, че страните от зоната трябва да имат право да възстановяват контрола по границите си, ако съседите им не се справят с нелегалните имигранти, както и неговата констатация, че Гърция има проблеми с границата си с Турция, а бежанци от Северна Африка идват по море до Италия и оттам влизат в ЕС. В резултат на засилените мерки на 6 април германските власти извършиха задължителна паспортна проверка на всички пътници на летищата в страната, които идват от Гърция. Броени дни преди това гръцката телевизия „Скай” обяви, че Гърция може да излезе от Шенген ако не предприеме радикални мерки за справяне с нелегалната имиграция, позовавайки се на изказване на гръцкия министър за защита на гражданите Михалис Хрисохоидис.
Между агнешкото и Шенген
В същото време чакащите за влизане в Шенген България и Румъния генерират доста противоречиви сигнали. Осведомителните агенции наскоро цитираха казаното от бившата румънска правосъдна министърка, а сега евродепутатка от Демократично-либералната партия Моника Маковей, че  нейната страна е подготвена да се присъедини към зоната, но при условие, че бъде запазен механизма на сътрудничество и проверка с ЕК. Едновременно с нейното изявление български всекидневник тиражира думите на председателя на парламентарната комисия по вътрешна сигурност Анастас Анастасов от ГЕРБ, който изрази надежда до края на годината въпросният механизъм да отпадне, тъй като ако това не стане, „Хърватия, която предстои да се присъедини към ЕС, ще има право да прилага мониторинг върху нас”, което вече правело положението „тегаво”. Публикации в централната българска преса припомниха, че въпреки декларираната техническа готовност на България за Шенген, в края на март е приет поредния План за действие по изпълнението на неотложни мерки във връзка с присъединяването, който предвижда до края на годината купуването на ново оборудване и на доста ремонти ГКПП-тата по границата с Турция и Сърбия. Особено шокиращо впечатление предизвика публикувано в българските медии факсимиле от документ, доказващ че  охраната и пропускателния режим на черноморското нефтено пристанище „Росенец” / разположено на бъдещата шенгенска граница на ЕС/ се осъществява от фирма, която е стопроцентово руска собственост.
От няколко месеца сред депутатите от ГЕРБ кипи напрегнат труд по подготовката на два ключово важни закона, свързани с получаване на благоприятна оценка в юлския мониторингов доклад на ЕК – за отнемане на престъпното имущество и промените в съдебната власт. Целта е те да бъдат гласувани до началото на идния месец, за да залегнат в доклада. Сега единствено дългите и напоителни великденски празници биха могли да объркат този график. И така, недай Боже, да свържат по неповторим балкански начин боядисаните яйца и печеното агнешко с Шенген.

Leave a Reply

Your email address will not be published.