АСАД, МОСКВА И БЪЛГАРСКИТЕ РУСОФИЛИ

Victory day  Sofia   9 May 201413.10.2015

Както можеше да се очаква военната намеса на Русия в сирийския конфликт превъзбуди за пореден път българската левица. След като проруската партия „Атака“ /която странно защо местните медии упорито продължават да наричат националистическа!/ внесе в парламента искане България да се присъедини към оглавяваната от руския президент Владимир Путин международна антитерористична коалиция срещу „Ислямска държава“, формациите от левия сектор подскочиха като ужилени. И то далеч не заради абсурдната идея на Сидеров, която лидерът на БСП Миков описа като „военнолюбска“ заради намерението „българските граждани да се включат в Сирия с двата си самолета и дървените си пушки“. Съвсем не! Парламентарно представените левичари по-скоро бяха притеснени от мисълта, че не те, а някой друг се опитва да бъде гласът на Кремълската политика в България и затова светкавично се опитаха да шмугнат в парламента решение за отмяна на санкциите срещу Русия. Вярно, БСП, Патриотичният фронт, “Атака” и АБВ не успяха да реализират идеята си, но загубата едва с 5 гласа разлика показа какъв продължава да бъде русофилския потенциал в сегашния български парламент.

Флиртовете с Дамаск

И нещо друго. Посткомунистическата българска левица освен към Путин трудно прикрива срамежливата си слабост и към сирийския диктатор Башар Асад. В началото на миналата година, тогава все още депутатът от БСП Страхил Ангелов, неочаквано се озова на собствени разноски с делегация в Дамаск, където беше посрещнат на най-високо равнище от председателя на сирийския парламент, а проправителствените медии в тази страна получиха възможност да заговорят за начало на промяна в политиката на Европа към управляващия режим. За да не забърка подкрепяното от БСП правителство на Орешарски в сериозен международен скандал, тогавашният председател на ПГ на посткомунистическата левица Сергей Станишев официално се разграничи от скандалното посещение като го нарече „частно“, но далеч не успя да разсее съмненията, че дипломатическият сондаж е бил направен по поръчка на висшето партийно ръководство. От друга страна непосредствено преди визитата на самодеецът-дипломат в Дамаск агенция Ройтерс изказа предположението, че България тайно доставя чрез Русия оръжие за режима на Асад. Присъствието на члена на ВС на БСП и голям радетел на българо-руската дружба проф. Захари Захариев в делегацията тогава единствено засили това подозрение.

Очакване за реванш

И все пак защо левицата и новоизпечените русофили продължават до ден днешен да изпитват слабост към квази-социалистическия сирийски режим на Асад?

Бившият посланик на България в Москва и политически анализатор Илиан Василев твърди, че общия знаменател, който определя отношението на посткомунистите към сегашните събития в Сирия и Украйна, е техния „антиимпериалистически“, днес „антиамерикански“, генотип. „Въпреки, че комунистическата номеклатура удобно зае лидерски места в политиката, в бизнеса и беше принудена да се съобразява с игрите на пазара, това по никакъв начин не промени нейната идейна и ценостна база. Затова винаги, когато съзре възможност да “си върне” за стратегическата загуба от 1989 година и да натрие носа на другата част от обществото, която симпатизира на НАТО и ЕС, тя не пропуска случаите за реванш“, обяснява Василев пред ДВ. Затова днес продължават да се разпространяват слухове как щял да се пренареди кабинета след изборите, как от Сирия щяла тръгне промяната и да се постигне “окончателната” победа там, как ЕС щял да рухне, а заедно с него и прогнилия Запад, а ние в България по подразбиране ще се върнем в правилното русло. Тези хора така и не успяха да приемат демокрацията и пазара като свое верую. Дори повече – малцина от тях признаха като свои ценностите на консерватизма, либерализма, дори на западната класическа социалдемокрация“, отбелязва Илиан Василев.

Лявата дилема

Отношението към бежанската вълна, която в голямата си част е съставена от сирийци също изправя пред дилема българската левица. Тя още не може да разбере, че дори Асад да постигне успех с руска помощ, броят на бягащите от репресиите на режима хора ще се увеличи многократно и нови милиони ще поемат за чужбина. Но дори и при хипотетично стабилизиране на режима в Багдад с руска военна помощ, ще бъде доста любопитно да се видят пируетите на българските левите коментатори и анализатори, които от една страна ще предупреждават за страхотиите от бежанския прилив, а от друга, скрито или явно, ще подкрепят руската военна интервенция, катализирала същите тези нови и още по-масирани мигрантски вълни.

Отразената светлина на Кремъл

Според Илиан Василев Москва гледа на българската посткомунистическа левица като част от своя ресурс за влияние, който може да бъде мобилизиран в защита на “социалиста” Асад. „Да не се заблуждаваме обаче – сирийският лидер няма нищо общо със социализма, той е по-скоро разменна монета, полемизира Василев с аргумента, че Путин го подкрепя само в степента, в която Асад може да му послужи да принуди Запада да преговаря за една „Нова Ялта“, за нови сфери на влияние на Русия и да го признае за равностоен глобален лидер. „А иначе основните течения в българската левица просто нямат самостоятелно излъчване, те светят с отразената светлина на Кремъл. Затова защитата на руската версия за Сирия прилича по-скоро на обслужване на нечии външни опорни точки. Родните левичари изглежда все още очакват своите „червени ескадрони“ и новия си „9-ти септември“ ако Путин успее да договори своите нови сфери на влияние. Негов провал в Сирия обаче, ще означава край на този натиск отвън и срив в политическото влияние на левицата в България за дълго време напред“, е убеден бившият български посланик в Москва Илиан Василев.

Leave a Reply

Your email address will not be published.