ЕВРОПА МЕЖДУ САНКЦИИТЕ И КОНТРАСАНКЦИИТЕ

Capture 07.08.14

„Санкциите действат  и според очакванията оказват огромен натиск и напрежение врху руската икономика“, заяви на пресконференция във Вашингтон в сряда Барак Обама. Американският президент цитиран от Ройтерс поясни: „Това не е моя оценка. Ако погледнете борсите и данните за изтичане на капитали, ако се вгледате в прогнозите за икономически растеж на Русия ще видите, че нейната икономика вече е в застой“.

За неумолимият ефект на санкциите говорят и други факти. След краха на няколко големи руски туристически агенции, близо 30 хиляди руски туристи в курорти на Турция, Гърция и България останаха на улицата. И което е по-лошо – оказа се, че няма с какво да се приберат у дома.  Дъщерната на „Аерофлот“ авиокомпания „Доброльот“, която обслужва и курортистте в Крим, се озова в черния списък на западните санкции и полетите й в страни от ЕС и НАТО бяха прекратени. Вярно, „Доброльот“ е нискотарифен превозвач, а не флотилия от луксозни авиолайнери, които превозват своите ВИП клиенти до луксозните магазини на  най-скъпите улици по света, но все пак лятната почивка на хиляди обикновени руски семейства с деца беше окончателно съсипана.

Междувременно, в отговор на западните санкции президентът  Путин нареди местните производители да се преориентират от внос към вътрешно производство, за да не може Запада да използува руската икономика за оказване на политически натиск. Чрез „Министерството на чуждестранните микроби“, както иронично наричат федералната служба за ветринарен и фитосанитарен контрол „Россельхознадзор“, първо беше забранен вноса на ябълки от Полша, след което бариерата падна за зелето, гръцките праскови и испанското месо. На 6 август Путин подписа указ за едногодишната забрана за внос на значителна гама храни  и селскостопански стоки от държавите спазващи санкциите срещу Русия, в това число и от България.  Според българския НСИ износът към Руската федерация през 2013 година е бил 757 милиона долара / при внос почти 6.5 милиарда долара!/, като най-голям относителен дял от почти 30 на сто са имали медикаментите. Според националната статистика гроздовите вина заемат 2 на сто от износа, а всички останали стокови групи, в това число селскостопанските произведения и животни, са под 2 %.

Впрочем споменатия вече „Россельхознадзор“ вече е вдигнал мерника и на веригата закусвални  „Мак Доналдс“Тя, както е известно, започна да храни руснаците през гладните времена на 90-те години и сега разполага  с над 430 заведения в цяла Русия.

В следващия си кръг ответни санкции Кремъл вероятно ще се опита да си отмъсти за неприятностите с авиокомпанията „Доброльот“  като  забрани чартърните полети от Запад и/или затвори основните въздушни коридори  до Азия над Сибир. Това означава, че цените на самолетните билети ще се повишат, а акциите на големи световни авиопревозвачи, като „Еър Франс – КЛМ“, „Финеър“ и „Луфтханза“, е възможно да паднат. Вероятно ще има загуба на солидни средства от недоставените за Русия промишлени съоръжения, оръжия  и военна техника, макар че ограничаването тъкмо на тези стоки се очаква да причини най-болезнените дефицити в руската икономика. Стига въпросните наказателни мерки да са добре обмислени и преценени. Нещо, което ще може да се разбере след месеци, а е възможно и след цяла година.

Причината? Все още не е ясно какви са точните цели  и сметки на авторите на западните санкции. Руският предприемач и общественик Михаил Ходорковски, който имаше възможност цели десет години да размишлява в затвора върху поведението на своя тъмничар Путин, твърди например, че санкциите не оказват никакво въздействие върху руския президент. А и най-новото изследване на социологическия център Левада сочи, че 61 на сто от анкетираните руснаци не се боят от санкции. Ходорковски смята също, че след като Путин ще остане във властта още между три и пет години,  за такъв период икономика с минимални дългове като руската все пак би могла да издържи една управлявана рецесия.

Вярно е, че на  руснаците ще се наложи да свикват отново  по щандовете на магазините да липсва това или онова, но да не забравяме – повечето от тях все пак помнят, че на същите щандове преди броени години нямаше абсолютно нищо!  Освен това тези хора  като че генетично са привикнали с войните. Сегашната война в Украйна е просто поредна. Преди Чечения помним, беше Афганистан. Преди него  бяха бивша Чехословакия, Унгария, Великата отечствена. Да не говорим за  постоянните вътрешни въоръжени конфликти и напрежения…

От  друга страна действително е важно да се види каква ще бъде европейската устойчивост срещу ответните руски санкции. Все пак потъналите в дългове някои членки на ЕС, безработицата, продължаващата икономическа криза, превърналият се в навик за гражданите на Стария континент висок жизнен стандарт, енергийната зависимост от руски газ и нефт – всичко това несъмнено ще има своето отражение.

Въпросната устойчивост и европейска солидарност  обаче може да се окажат онзи вълшебен спояващ материал, който така много липсва напоследък в групата на 28-те. И който е ключово важен за нейното бъдеще.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *