10.07.2014

Непосредствено преди бедствената градушка във вторник и ден след визитата на руския външен министър  в София, от БСП дойде вестта за регистрирано ново партийно течение „русофили“.  „Ние не отричаме членството на България в ЕС, но смятаме, че БСП като партия трябва да отстоява, и не виждаме нищо лошо в това, русофилските настроения на своите избиратели“, се изповяда пред медиите хлевоустият дихател на червената пропаганда и кахърен кандидат за евродепутат Александър Симов, водач на групата. Стана ясно също, че партийното течение, подобно на Националното движение “Русофили“,  вече е повлякло с идеите си неколцина партийни функционери и трима депутати от отиващото си 42-ро НС, като тяхното верую прозира от идейното откровение на водача Симов: „Нашата битка не е за власт, а за ценности“.

А  московските „ценности“ напоследък имат твърде  странни измерения. Преди  два дни, например,  депутатът от ултранационалистическата Либерално-демократическа партия в руската Дума Роман Худяков /впрочем, връстник на „русофила“ Симов/ с официално писмо поиска от Централната банка на Русия популярните 100-рублеви банкноти / това са около 2 евро/ да бъдат заменени с нови, тъй като на тях била изобразена статуята на Аполон от входа на Болшой театър, на която частично се виждала част от неговото мъжко достойнство. „Ние трябва да предпазим децата си от подобна информация, от порнографията“, се аргументирал Худяков и сега намиращата се в обръщение от 1990 година банкнота с този „порно дизайн“ вероятно ще бъде изтеглена от обръщение и заменена с юбилейно изображение на Севастопол по повод анексирането на Крим.

И други удивителни „ценности“ предложиха руските законодатели през миналия месец, на които, както отбелязва АФП „дори руснаците не знаят дали да се смеят или да плачат“.  Като, например, лансираната идея за въвеждане на строги официални стандарти за женските обувки, тъй като високите токчета и балетните туфли „се отразяват много лошо върху здравето на жените“. Депутатката от управляващата партия „Единна Русия“ Елена Мицулина, която фигурира в списъка на САЩ  за санкции по повод анексирането на Крим, от друга страна поиска от Думата  да забрани абортите и на сурогатното майчинство, което доведе до спонтанното подписване на  петиция от 100 хиляди московчани с настояване: „Министерството на здравеопазването на Руската федерация да изпрати най-добрите си експерти, които да удостоверят психическото здраве на депутатката, тъй като душевно болни хора нямат място в Държавната Дума“.

Изброеното дотук, обаче, не е всичко. От 1 юли в сила влязоха одобрените от президента Путин поправки към федералния закон „За държавния език“, с които се забраняват публичните показвания на произведения на изкуството, съдържащи нецензурни думи и изрази, сиреч псувни и ругатни. Нещо, срещу което изригна дори близкият приятел на Путин, известният кинорежисьор Никита Михалков, който поясни: “Псувнята е тънка материя, едно от най-великите изобретения на руския народ. Псувнята е средство да се изразиш в крайно състояние – при война, смърт, болка. И тогава е оправдана”.

Друга „ценност“, за която вероятно предстои да поведат  „битка“  и новоизпечените български русофили,  се съдържа в проекта на руския депутат от Комунистическата партия Иван Никитчук, озаглавен „Забрана на тютюнопушенето за жени под 40 години в присъствието на деца под 14 години“. Старият комунист пледира, че той и неговите съпартийци искали да оставят след себе си „едно здраво поколение“, а в душите на хората от новото течение в БСП вероятно  кънтят скандиранията „От векове, за векове!“. Друг московски депутат, 32-годишният Михаил Дегтярьов /също връстник на нашенския русофил Симов/, депутат от  ултранационалистическата Либерално-демократическа партия, който иначе се бори за забрана на чуждите думи в руския език, вече лансира идеята си, че руснаците трябвало постоянно да бъдат насочвани в правилната посока, защото:  „ако на хората им се разрешава да правят всичко, което им се иска, ние ще се върнем в каменната епоха“, обобщава Дегтярьов пред АФП.

„Ценностите“, по които са зейнали с отворени уста българските русофили, коментира  и тиражният всекидневник  „Московски комсомолец“. „Почти не съществува необходимост депутатите да пишат нормални закони: всичко, което трябва да бъде прието се спуска на Думата от Кремъл или от правителството“, пише вестникът, който отразява и  настроенията сред обикновените руснаци. АФП от друга страна цитира 17- годишната московчанка Елисавета Краснопевцева, която възкликва: „Когато чух за забраната на туфлите за балет и високите токчета бях шокирана и си помислих, че подобна степен на идиотщина просто не може да съществува! Как могат да налагат такива забрани на цял един народ!“

Всъщност могат, защото все още разполагат с  богатия си  опит от миналото! Как можеха в бившия Съветски съюз само преди четвърт век да изпращат масово хора в сибирските каторги единствено заради прояви на „западното влияние“? Как в България милицията на „тодорживковците“ можеше да стриже насила дългите коси на момчетата и да цепи полите на момичетата, защото били „неморално къси“? Как можеха да режат „любовните сцени“ на западните филми, след което  ненаситно да зяпат  нелегално порно в къщи? Как можеха да говорят „мазно“ и почти „културно“  по партийните конгреси, а в кабинетите си и у дома да псуват и ругаят  като хамали? Можеха, можеха и още как!

Затова новото русофилско течение се очаква да размаха сред своите червени „фили“  тъкмо тези „непреходни ценности“ на  грижливо съхранявания  тоталитарен манталитет в България и Русия. И да се радва несекващи скандирания и аплодисменти от типа на „Вечна дружба!“ и „От векове, за векове!“.

Което, впрочем, далеч не е скучна идея!

За българинът няма да е лошо да се посмее иронично на червените циркаджилъци и на професионалното им  изпълнение от партийната клоунада. Като накрая, естествено, презрително махне с ръка на поредната „нова степен на идиотия“/ по думите на 17-годишната московчанка/ на тези фигури  и ги удостои със задължителната, за късмет все още незабранена в България, цветиста ругатня.

09.07.2014

Украинското министерство на правосъдието подаде иск в Киевския окръжен административен съд за забрана дейността на парламентарно представената Комунистическа партия на Украйна /КПУ/.

На брифинг в Киев във вторник министърът на правосъдието Павел Петренко съобщи, че искът е бил внесен след анализ на огромен брой доказателства за противозаконна дейност на украинските комунисти. Аргументацията на правосъдния министър е изградена върху обвинения за нарушаване на законодателството в неговата част за противоконституционна дейност, за подкрепа на сепаратистите в Източна Украйна и  за призиви за промяна на териториалната цялост на страната, съобщи агенция Интерфакс. Към съдебният иск са приложени 130 страници писмени доказателства и видеозаписи, доказващи многобройни нарушения на Закона за политическите партии от страна на комунистите.

Комунистическата партия на Украйна, която открито заема проруски позиции, има 23 депутати в 450-членния украински парламент. От началото на въоръжените стълкновения в източната част на страната правоохранителните органи и специалните служби непрекъснато предоставят факти за активно сътрудничество на  комунистическата парламентарна фракция със сепаратистите.

Засега офицална реакция от страна на КПУ няма, както не е известно дали съдът ще даде ход  на делото.Още в средата на май  тогавашният председател на украинския парламент Олександър Турчинов беше внесъл предложение за преустановяване на „противоконституционната дейност“ на украинските комунисти. На предсрочните президентски избори седмица по-късно, лидерът на комунистите Петро Симоненко успя да събере за своята кандидатура 1.5 на сто от гласовете.

Вестник „Украинска правда“ припомня, че след разпадането на Съветския съюз  през 1991 година с решение на украинския парламент комунистическата партия е била забранена. През 2001 година, при управлението на президента Леонид Кучма, формацията възобновява дейността си след като съдът приема, че КПУ не е наследничка на организацията на съветските комунисти.

06 .07. 2014

На самия финал на правителството „Орешарски“ военният министър Ангел Найденов обяви, че телената ограда по българо-турската граница ще бъде завършена до дни и похвали ведомството си за успешната работа по нейното изграждане. Стойността на обраслото с финансови скандали и забавяния изграждане на 30-километровото защитно съоръжение възлиза на над 4 милиона евро, като очакванията са то да възпира и насочва вълните от бежанци и имигранти към КПП-тата и по този начин да бъде освободена  значителна част от хилядите полицаи, командировани за охрана на границата.

Предстоящото „пускане в експлоатация“ на оградата от режеща тел съвпадна с уверенията на поемащата ротационното председателство на ЕС Италия, че е тя е готова да работи за бързото приемане на България в Шенген. Според италианският държавен секретар по европейските въпроси Сандро Гоци „пътят на двете държави към Шенген е много важен“ за неговата страна. Ще припомним, че Италия, която през първите пет месеца на тази година беше принудена да приеме над 40 хиляди нелегални имигранти, обяви пред Шенгенския комитет в началото на юни, че имиграцията ще бъде основна тема на нейното председателство и  потвърди необходимостта от ангажирането на целия ЕС за справяне с този проблеми..

Така отново възниква въпросът доколко телената ограда по българската граница с Турция реално ще ограничи имиграционния натиск и как това би ускорило приемането на страната в Шенген?

В интервю за българския печат през март еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малстрьом изрази личното си мнение, че оградите и стените са „краткосрочни мерки, които не решават системните проблеми в управлението на миграционните процеси“. Еврокомисарят Малстрьом  отбеляза също, че:  „Европейските държави се нуждаят от средносрочни и дългосрочни реформи и структурни мерки, за да управляват своите граници по съвременнен и хуманен начин и така да се справят с предизвикателствата в областта на миграцията и даването на убежище.“

В края на миналата година Енчо Господинов,  специален съветник на еврокомисар  Кристалина Георгиева, на базата на солидния си опит с хуманитарните кризи по света  също изрази мнение, че „построяването на много стени и огради по границите няма голям ефект“ и  сравни бежанските и имиграционните потоци с „огромни вълни, които винаги намират пролуки откъдето да преминат“. В интервю за ДВ той каза: „Ако ролята на новата телена преграда край Елхово е да насочва  бягащите от войната към хуманитарните органи, тогава може би издигането й  е оправдано, такова е и мнението на комисар Георгиева. Но ако участта на тези хора се влоши или в резултат на т преградата започнат да се обогатяват разни каналджии, тогава нейния смисъл се губи. А и каква е гаранцията, че отчаяните бегълци няма да потърсят обходни маршрути по море и ситуацията няма да заприлича на онова, което сме наблюдавали в Куба или се случва сега край италианския остров Лампедуза?“

Скептични по отношение построяването на новата ограда се оказаха и жители на крайграничните райони, които най-добре познават имиграционната обстановка там. Според тях единственият ефективен начин за защита на границата от незаконно преминаване е преграждането по цялата й дължина, както и постоянна охрана, осъществявана от граничари. В открито писмо в края на миналата година Българският хелзинкски комитет/БХК/ сравнява новото телено ограждение с аналозите му при тоталитарния режим, нарича изграждането на оградата „нехуманен“, „нецивилизован“ и „популистки“ опит за възпиране на хората, търсещи убежище и посочва, че „целта на този строеж е само хвърляне на прах в очите на обществото, защото той ще бъде неефективен”.

Известно е, че няколко влиятелни европейски държави, сред които е Германия, са категорично против приемането на България и Румъния в Шенген. Само преди седмица държавният секретар на федералното министерство на вътрешните работи в Берлин д-р Емили Хабер каза нещо твърде важно, а именно, че случващото се в България през последната една година отдалечава страната от вземането на положително решение за членството в Шенген. Според нея задълбочаващата се политическа криза влияе негативно и на ефективостта на правоохранителната система. “Когато една такава система не е ефективна, а държавата е страна членка на Европейския съюз, Германия е изключително загрижена, защото вътрешните процеси засягат сигурността на целия съюз”, коментира многозначително държавният секретар на федералното вътрешно министерство на Германия.

Коментарът, който не засяга пряко въпроса с оградата от режеща тел по границата с Турция, всъщност предоставя едно от възможните обяснения защо България все не може  да се класира за шенгенската зона, както и дава индиректен отговор  на легитимното питане за какво всъщност бяха похарчени 4-те милиона евро, значителна част от които извадени от джоба на най-бедния данъкоплатец в Европа.

Отговор, който вече няма никакво значение за отиващите си управляващи и който изправя пред нови главоблъсканици техните бъдещи  приемници.

03.07.14

Отиващият си от властта премиер Пламен Орешарски съобщи, че на 16 юли в Брюксел щял да номинира кандидата за еврокомисар на България.  До този момент ясен претендент за този пост няма, но видимо сегашния кабинет възнамерява да се ангажира в една от последните си ариергардни управленски битки със своя собствена, най-вероятно партийна, кандидатура. За сражението с не по-малка страст се готвят досегашната парламентарна опозиция, както и новите претенденти за властта, естествено със свои собствени номинации за еврокомисар.

Всъщност не става дума за нищо друго, освен за престиж. При това нито за партиен, още по-малко за национален престиж. Въпреки това политическата фауна  в страната жужи от предложения, разпределя бакалски бъдещите ресори и вероятно си прави наивните сметки как  ще дърпа конците на Брюксел чрез „нашия човек там“. Което е първосигнално политическо мислене.

Интересът на най-окаяната европейска членка България, както впрочем и на останалите 27 нейни партньорки, е ЕК да бъде конституирана така, че да може да функционира по най-добрия и ефективен начин. Това предполага чисто националните сметки да бъдат оставени на втори план, особено след като задълженията на еврокомисаря по статут включват защита на интересите на всички европейски членки, както и строгата забрана да дава ухо на онова, което националните правителства биха се опитали да му подшушват.

Така еврокомисарят далеч не е най-важният представител на страната в Брюксел. Просто страните-членки имат своето пряко представителство чрез Съвета на Европейския съюз, състоящ се от по един представител на всяка държава членка на ниво министър, и чрез  Европейския съвет, който е съставен от държавните или правителствени ръководители на 28-те. Тъкмо тези два органа определят дневния ред на ЕК и де факто те поставят задачите, които комисията следва да изпълни.

Когато чиновниците от ЕК облекат определените от двата органа /Съвета на ЕС и Европейския съвет/ задачи в параграфи, членове и директиви, те ги изпращат обратно към националните правителства, но вече  украсени с много допълнения, отправки и изключения. Което понякога е причина от първоначално направените предложения да се раждат  и доста нелогичини пасквили, даващи основание на противниците на ЕК да твърдят, че законите в ЕС са съчинени от неизбирани от никого чиновници в Брюксел. Това, обаче, не е точно така, защото без представителите и ръководителте на отделните правителства, ЕК не може директивно да решава нищо. Пример: приетото в Лисабонския договор предложение за намаляване с една трета на състава на комисията,  впоследствие набързо беше оттеглено от правителствените глави и сега броят на комисарите отново съответства на броя на страните-членки. Дори повече, ЕК получи  задачата да изобрети нови ресори за всеки комисар поотделно, като така в съзнанието на много европейци си изгради образа на някакъв  на съвременен бюрократичен Молох /бог на слънцето и изпепеляващата сила на огъня, принасял в курбан деца и цели народи/, който непрекъснато търси жертви за своите ритуали.

Така излиза, че  възможността за опазване на националния престиж около бъдещия български еврокомисар се изчерпва основно с акта на неговото прослушване пред ЕП. Още не е забравен изгарящия национален срам от препитването на предложената от ГЕРБ кандидатка за еврокомисар през 2009 г., излъчвано по основните телевизии на континента. Поради това все пак за този пост трябва да бъде номинирана действително подготвена личност, с добра репутация в страната и най-вече извън нея, която да представлява не отделна политическа формация или фракция, а се ползува с авторитета на експертна и по възможност консенсусно уважавана личност.

Останалото е въпрос на изградено собствено национално чувство за престиж и способността то да бъде отстоявано с достойнство в Европа. Доколкото това все още е възможно за българската политическа класа.