18.04.13

В годините на „развития социализъм” известният пловдивски зевзек Мильо /същият, чиято седнала статуя и днес радва хората на Главната улица в Пловдив/ обичаше да казва: „Ако искаш да станеш 100-процентов глупак, майна, затвори се в една стая и гледай  24 часа телевизия”. След което приключваше с неизменното „Ай, сиктир!”, сиреч „ Хайде чупка!”.

Откровението на някогашният пловдивски любимец звънти актуално и днес. И не толкова за телевизията – все пак през второто десетилетие на 21 век българинът може да избира какво да гледа и какво не – колкото за други изстъпления в бушуващата през тези дни предизборна надпревара. Абсурдите, с които тя ни засипва, са предизвикателство дори за хора с относително съхранена психика.

Примери   – колкото щеш!

След като населението на най-мизерстващата европейска държава ужасено от сметките за ток и потресено от повсеместните кражби  излезе на улицата и за втори път през последните 23 години свали правителството си с протести, същото това население се готви отново да преизбере досегашните си управници. Поне така твърдят социолозите и партийната пропаганда.  Въпросните управници, които завлякоха цялата държава на дъното и обвиниха пенсионерите, че лакомо са „изяли” фискалния резерв, от своя страна вече твърдят, че „може да има 100 000 протестиращи, но пък 1.5 милиона ще са гласували при нас”. Това са същите управници, които чрез своя бивш вътрешен министър забъркаха МВР в чутовния скандал с подслушванията, скандал чиито поражения не само в политиката, но в икономиката, бизнеса и чуждестранните инвестиции тепърва ще се изчисляват. Същите, които поставиха шефа на НАП, лицето държащо  в ръцете си най-интимните данъчни тайни на граждани, бизнес и партии, за водач в своя листа, скривайки го по този начин под чадъра на политическия имунитет  и то пред погледа на необичайно активизиралата се напоследък прокуратура!

Отпадъкът на прехода

Бушуващите предизборни страсти родиха друг абсурд в кампанията  –  финансирането и издаването на луксозни,  уж „изследователски” книги, чиято  основна цел всъщност е да залеят с компроматна чернилка политическия противник. Тези дни на книжния пазар разцъфтя  подобно наплевателско съчинение.  На официалното му представяне в луксозен софийски хотел прозвучаха две характерни изказвания, които дават бегла представа за публицистичните качества на „творбата”.  Основният  докладчик по книгата, знаков осветен доносник на комунистическата ДС,  понастоящем медийна знаменитост, в особено висок и изискан стил избълва следното: „Преходът не може да се върне, той може да се повърне. И за да се повърне по-добре и по-качествено този преход, са нужни такива книги. Те ще предизвикат такова повръщане на политически мисли и преход, натрупан с годините у нас, каквото илюстрира в своя прекрасен роман „Пътешествие до края на нощта” Луи-Ферднанд Селин, където на един кораб хората се премятат при бурно вълнение и повръщат един върху друг храна. В случая вие ще повръщате политически преход. Книгата много си струва, тя много ще ви даде. Тя е едно огледало, в което ще се огледаме всички какво представляваме в една деморализирана България. Тази книга е един вик срещу демагогията”.

   Бий врага!

В този ред на мисли самият автор на изследването добави недвусмислено: „Нужна е „желязна завеса”, бих казал и „стоманен юмрук”, който трябва да се стовари върху тези хора /потърпевшите в неговото проучване-б.а./ и това трябва да бъде направено от нови хора, които трябва да робуват само на един принцип, този на меритокрацията. Това са достойните хора, които могат да се изправят и да гледат хората в очите и да не се притесняват, че са откраднали 300 хиляди долара, или са приватизирали нещо по морето, или че техни съдружници са ги убили, защото са част от ъндърграунда”.

След подобни словесни изстъпления едва ли е необходимо да следиш предизборните гърчове денонощно за да станеш пълен глупак, както беше прогнозирал навремето пловдивския зевзек. Вероятно  мнозинството българи вече са осмислили пророческата му философия и дори са си произнесли, къде по-тихо или по-звучно, неговото  категорично  „Ай сиктир!”.

Което е колкото облекчаващо за душата на българина, толкова и тъжно за неговата обуначвана демокрация.

18.04.13

Странно защо нерегламентираното, сиреч „незаконно” подслушване, което в България е и със собствена двадесетгодишна история, се възприема като основен етикет на тайните служби след като те използуват  куп други методи за следене  и контрол върху обществото. И не само върху нищо не подозиращите обикновени граждани. Обект на техния специален интерес са както политици и журналисти, така и дребни и средни предприемачи, търговци, производители, да не говорим за по-известни юристи и правозащитници. Информацията е стока, която днес се продава скъпо, тъй като с нейна помощ могат да бъдат осъществени не само политически, но и чисто икономически цели, като превземане на чужд бизнес или упражняване на  обикновен рекет. Освен микрофонното слухтене, в арсенала на събрачите на лични данни са проследяването, специализираното видеонаблюдение, контролът върху компютрите и компютърните мрежи, документооборотът, пощенската кореспонденция и редица други явни и тайни методи.

Фотографиите на КАТ

Парадоксалното в България е, че докато при използуването на СРС-та от МВР и тайните служби все пак съществува някаква законова уредба, други държавни ведомства практически безконтролно събират и съхраняват огромно количество информация, свързана с личния живота на хората и тяхната собственост. В средата на миналата година, например, българската пътна полиция се похвали с новите си супермодерни радари, чиито камери с висока резолюция заснемат ясно не само лицето на шофьора-нарушител, но и на неговите придружители. Дори да приемем, че по етични причини снимката „честитка” от КАТ за пътното нарушение пристигне по пощата с черна лентичка върху очите на пасажерите, никак не е ясно колко време се съхраняват заснетите изображения, кой има достъп до базата данни на КАТ и как се охранява тя срещу щедри събирачи на конфиденциална лична информация.

Намигването на Биг Брадър

Подобна е и ситуацията с безбройните в наши дни системи за видеонаблюдение и охранителните камери, без които наистина сигурността и борбата срещу престъпността е невъзможна. По закон видеозаписите следва да се унищожават най-късно в 30-дневен срок след извършването им, освен в случаите, когато в тях се съдържат данни за извършено нарушение на обществения ред или престъпление. Използуването на заснетите изображения като доказателства в съда все още преминава през сложни процедури и експертизи, поради което е и  рядко. Възниква обаче въпросът действително ли се  унищожават ненужните записи в законовия срок или все пак някои от тях се превръщат в обект на незаконна търговия ако съдържат, да речем, компрометиращи данни за определено лице?

Папараци от въздуха

Флагрантно нарушаване на личната свобода на българските граждани през 2010 година извърши Националната агенция по приходите.  Тя организира шумна публична акция по заснемане от въздуха на луксозни имоти на заможни българи. Хеликоптер на прочулият се с транспортирането на футболния отбор „Бистришките тигри”  правителствен „Авиоотряд 28” натоварен с тежко накичени с фото и видеокамери репортери от медиите, прелетя над богатите къщи с басейни и тенис кортове край столицата и по-големите градове, над голф игрища и яхтени пристанища за да бъде документирана от въздуха собствеността на предполагаемите данъчни престъпници. Резултатите бяха повече от съмнителни – акцията донесе едва няколко милиона лева в хазната, събрани далеч не от най-приближените до властта бизнесмени. В замяна на това, обаче, авторът на гениалната идея, тогава заместник-началник на НАП бързо зае титулярното място в  агенцията  и днес дори е водач в една от изборните листи на ГЕРБ. Скандалното заснемане от въздуха всъщност се оказа безконтролно събиране на данни, които се използуват неизвестно от кого и с каква цел, а масираното публикуване на заснетото в медиите предостави солидно основание на потърпевшите да сезират пряко съдът в Страсбург за нарушеното им право на личен живот и неприкосновеност на жилището, при това без да минават през българската съдебна система.

Часът на живите СРС-та

Едва ли е нужно да говорим за т.нар.”трафични данни”, сиреч информацията за това кой с кого, кога и колко е контактувал по интернет или чрез мобилен телефон –  според неотдавнашен доклад на една от комисиите на 41-то НС службите и особено МВР са следили тези данни неограничено без разрешение на съда. Да не споменаваме и за възможностите на същите тези структури да ползуват  безконтролно цялата визуална и текстова информация на информационните агенции и медиите и най-вече онази, която не е публикувана.  Да не говорим  и за вечните местни доносници, онези „живи” СРС-та, за които още през 70-те години на миналия век Радой Ралин беше написал: „Да, факт, под небосклона – осем милиона микрофона!”.

Наистина, нека не говорим! Защото подобно занимание в България е все още рисковано и наистина много опасно.

13.04.13

   Естествено че служебният премиер Марин Райков е прав да твърди, че темата за ДС е част от чалгата на прехода! Нима системата на тайните тоталитарни служби в миналото и днес не е била построена на базата на „слушане” и в крайна сметка на „изпяване” на някаква информация на „когото трябва”? Нима познатите „изпълнения” на някогашната тодорживкова милиция не се бяха превърнали във истински фолклор препредаван с героичен апломб в официалния комунистически печат, литература и  изкуство  и мултиплициран палаво в апокрифното пространство на вицовете?

Изненадващото е, че композиторите  и изпълнителите на ДС-чалгата, не са спирали да създават ченгесарските си хитове нито за миг през двете десетилетия на безкрайния български преход. Дори и днес те изненадват с все по-оригинални парчета, далеч по-завладяващи от един ГЕРБ-овския химн, какъвто безспорно е  „Нашата полиция ни пази”.

Ето някои „любими” шедьоври в ДС-фолка, съчинени и изпълнени в медиите от кадрови служители и осветени агенти на комунистическите тайни служби през последните няколко години:

„Да знаете едно от мен: видиш ли някой през 2013 година да говори за ДС, значи е човек, който се измъчва от постиженията на по-рано успелите и търси начини да заличи преднината им.… Омръзнали са ми хората, които все мрънкат за ДС – и без изключение го правят келеши, които изобщо нямат представа за онези времена. А питате ли ме мен, какво ми е да живея вече над 20 години с тия нещастници – хленчещи всъщност по неосъществените си амбиции.” – Агент „Димитър”, журналистическа „легенда” /февруари 2013, в.”Стандарт”.

„Не са разкрити досиетата предимно на хора от правителството на Иван Костов, а те също попаднаха под ударите на закона. Знаят се кои са. Техните досиета трябваше да бъдат оповестени, но не се случи. Умишлено бяха скрити поради политически съображения. Костов има свои хора в комисията по досиетата и те прикриват политици от неговото правителство за да не се разбере, че е управлявал с хора от бившата ДС. В случая законът се прилага с двоен аршин. А те искат сега и децата ни да бъдат засегнати.” – полковник от резерва Николай Русатев, бивш зам.-шеф на военното разузнаване по операциите /в.”Преса”, януари, 2013/

„Каквито са били евреите в Царство България – мачкани и унижавани като хора второ качество, но със спасен живот, такива са сега и хората по по-ниските етажи на специалните служби. Мачкани, но със съхранен живот. И имат възможност да работят. Засега… „ – Агент „Алберт”, топжурналист /в.”Шоу” февруари, 2013/

„Има морални и колегиални много силни зависимости при хората с досиета. При възможност се дава преимущество на „своите” с принадлежност към ДС, защото ние сме професионална група, това си го носиш вътре в себе си.” – Димитър Иванов, бивш началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС, издател /януари 2013, www.desebg.com /.

„Не съм служил на Държавна сигурност, заяви в Разград главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи по повод оповестената от Комисията по досиетата информация за негово агентурно минало. По думите му тази информация за него не е новина, защото за първи път е обвинен и обявен като служител на Държавна сигурност през 2006 година. Оттогава насам аз съм избиран три пъти заглавен мюфтия и не виждам нещо да се е променило по отношение намюсюлманите към мен и аз лично не отдавам значение на този въпрос, коментира той.” – агент „Андрей”, главен мюфтия/януари 2012, БТА/

“За какво пречистване става дума? Ако тези хора наистина са писали доноси, да, може би трябва да се покаят, но тези, които са работили за интересите на държавата… В Първо главно управление има и такива, които са поддържали връзки с други православни църкви. В епохата на Студената война те работеха срещу нас, унищожаваха български църкви, своите територии. Те просто са вършили дейност, която е била полезна за България” – Агент „Кардам”, „Тервел”и  „Телериг”, историк, директор на НИМ /декември 2011, www.mediapool.bg/

“Агенти, щатни и нещатни, има и ще има, откакто и докато свят светува. Проблемът е, че ние сме световни шампиони по “отгърмяването” на тия редки смелчаци, които – колкото и да е странно, работят прикрито за доброто на държавата, не за друго. Поклон на тях… В Народния театър няма защо да внедряваме артисти. В “Труд” няма защо да внедряваме журналисти. Но не така стои въпросът с митничарите, където има корумпирани и свързани с контрабандата” – Агент „Страхил”, професор, бивш министър на вътрешните работи / ноември 2011, в.”Труд”/

„Всички, които ме познават добре, знаят че не владея чужди езици и не знам иврит. Две години бях войник в Строителни войски, където изпращаха „малцинствата”. Използвам думата според речника на ДС, в който евреите са „малцинство”, което е обект на разработки и различни „мероприятия”. Как след това се оказах разузнавач – не знам”. – Агент „Спасов”, художник, професор в НХА/юни 2011, www.tv7.bg/

“Колективната нарцистична травма на българското общество от собственото му жалко минало трябваше да бъде лекувана и свирепо нагласеният образ на ДС беше лечението. Списъците ще продължат да редят имена на вещици за изгаряне, за да “покажат” кои са истинските виновници. Да докажат, че ДС е наистина всемогъща. Но тя е могъща не защото все още притежава реална власт, седи в тъмното и дърпа конците на зависимостите – този удобен мит. Българската демокрация (по светлия почин на другаря Сталин!) нагло продължава да обяснява импотентността си с плашилото на дълбоко ешелонирания враг”. – Агент „Андрей Николов”, литератор и филолог, професор в СУ „Св.Климент Охридски” /юни, 2011 www.mediapool.bg/

“За разлика от мнозина, попаднали в моята ситуация, аз не мога да твърдя, че не съм имал никакви или пък само спорадични контакти с ДС. Нейните служители системно тормозеха семейството ми още в детските ми години, упражняваха масивен психически терор. Като юноша усвоих урока на баща ми: не се прави на герой пред тях; не казвай нищо, което вече не знаят; не пиши и не подписвай нищо. Бях убеден, че това ме е опазвало. Напразно”- Агент „Павел”,  философ, професор в СУ”Св.Климент Охридски” /февруари 2011, в.”Култура”/

„Взимането на тези решения става извън нас. По същия начин бяхме ангажирани в ДС без самите да сме го желаели. Нещата се повтарят. Работата ми не беше секретна, аз бях зам.-председател на работната група на ООН по жилищните въпроси. През 1987 г. ми казаха, че трябва да им давам информация за работата на този орган. Материята беше граждански важна за нас и не видях нищо обезпокоително. Описвах добрите практики. Поисках от Първанов да се публикува моето досие на сайта на президентството, но то е унищожено”. – Агент „Андрей”, бивш дипломат и секретар на президента Първанов/януари, 2011, в.”Капитал”/

„Тези Джеймсбондовски похвати въобще не са ми известни, освен от филмите. Твърдя, че не съм доносничил, твърдя, че не съм шпионирал, твърдя, че не съм работил срещу нито една чужда държава. И ще ме попитате какво сте правили тогава. Казвам ви, писал съм външнополитически информации, които пиша оттогава досега, и без да съм свързан със служби. Аз ходих и четох папката си и оценявам доста слабо тези информации, които съм писал преди 20 години. Ако тогава съм бил агент, то сега трябва да съм суперагент”. – Агент „Боил”, дипломат, съветник на президента Първанов/декември 2010, ,радио DW/

„Не мога да говоря за това, защото и вие, г-н Коритаров знаете, че и аз съм изваден като свързан със службите, и закона не ми позволява да кажа какво точно сме работили с Иван Костов заедно. Нека да променят закона и да мога да говоря, тогава ще кажа” –  Агент „Яков”, икономист, съветник на премиера Б.Борисов /август, 2012, ТВ+/

„Безогледното разкриване на досиета е удар срещу българската държава, граничещ с мазохизъм. Защото законът позволи да се вадят досиетата не само на доносниците от Шесто, но и на хора, продължили да работят за българското разузнаване и след 1989 г. А най-страшното е, че се публикува не само името на агента, а и имената на неговите водещи офицери. А това са млади хора, назначени в службите след 1989 г., действащи офицери и в момента.  Смешно е и твърдението, че бившите офицери и сътрудници от ДС станали до един милионери. Че има отделни забогатели бивши агенти, има. Но да се слагат всички под един знаменател, че са получили куфарчето с милиона, е несериозно”. – Агент „Дончо”, „Иван”, политик, лидер на политическа партия /март, 2010, в.”Стандарт”/

„Искам да кажа, че почти всички, които пътуваха зад граница като кореспонденти или представители на България, са работили за службите. Към журналистите проявяваха интерес почти всички управления на МВР, в това число ДС, военното разузнаване и политическото и научно-техническото разузнаване. В редица случаи журналисти са ползвани и от криминалната милиция, от стопанската също”. – Цвятко Цветков, зам.-началник на Шесто управление на ДС, бивш главен секретар на МВР /декември 2009, www.blitz .bg/

“Заклевам се да бъда безпределно верен на своя народ, на социалистическата си родина, на делото на БКП и на дружбата с великия Съветски съюз… непримирим към нарушителите на закона… да пазя тайната… да бъда дисциплиниран и бдителен… да не щадя силите си и дори живота си за сигурността и охраната на социалистическия обществен строй.” Подписах се под тези думи през пролетта на 1978 г. на среща с кадровика на Първо главно управление към Държавна сигурност (ПГУ-ДС). Това беше клетвеният лист на офицера от МВР. Освен журналист в БТА вече бях и лейтенант от ПГУ. Започваше нов етап в живота ми – ставах офицер под прикритие”. – Веселин Марков, щатен служител на ДС, журналист, /декември 2009, в.”Труд”/

„Значи още през 1980 г. съм бил набелязан от ДС за жертва. Защо мен? Ами защото съм най-удобен за това. В курса ми имаше деца на полковници от МВР, на университетски преподаватели, на номенклатурни другари, внуци на активни борци против фашизма и капитализма… Нима те ще позволят децата им да станат сътрудници на политическата милиция? Докато аз бях единственият, роден и израсъл на село. Кой да ме защити?” – Агент „Максим”, журналист, /декември 2008, в.”24 часа”

Искате още потпури от чалгата на прехода? В медиите е пълно с подобни „шедьоври”, нужно е само човек да потисне погнусата си за да ги прочете. И в крайна сметка да стигне до мисълта, че Азис е истински симпатяга в сравнение с конкурентите си от отблъскващия чалга-хор на ДС! И доста по-автентичен от тях!

Месец преди вота на 12 май наблюдателите от предизборната мисия на ПАСЕ констатираха: демокрацията в България е в криза, доверието между хора, институции и политици липсва, а  ситуацията, в която ще преминат изборите, е изключително утежнена. Какво е притеснителното в тази диагноза?

Видяното от петимата представители на 47-членния Съвет на Европа през тези дни се покрива изцяло с наблюдаваното от техни колеги на изборите в България през 2009. Още тогава Съветът определи нова процедура за наблюдение над държавата, допуснала сериозни нарушения в изборния процес, каквито са търговията с гласове и корпоративния вот. Доколкото членството в ЕС неизменно преминава през предварителното горнило на Съвета на Европа, извънредният мониторинг е изключително рядък прецедент за европейска държава. А както е известно предсрочния вот през май в България освен от  21 представители на ПАСЕ ще бъде следен изкъсо и от 242 международни наблюдатели от ОССЕ.

Демокрация или недемокрация?

Актуалната анамнеза за болестта на българската демокрация едва ли изненадва някого, още повече, че ежегодните доклади по Механизма за сътрудничество и оценка на ЕК не само потвърждават, но и отчитат тенденцията за постоянното й влошаване.  Дори повече. След унищожителната констатация в мониторинга за България през миналата година, че демократичните процеси в системата на правосъдието и вътрешния ред „не са необратими”  професорът по история от Лайпцигския университет Волфганг Хьопкен свърза негативната оценка  с „недостиг на демокрация”, а местни наблюдатели изразиха основателни опасения, че фундаментът на българската демокрация отдавна е подкопан. Всъщност онова, което управляващите от ГЕРБ удобно се преструваха, че не забелязват, се оказа негласният, но ключово важен критерий за Европа – качеството на демокрация. Те така и не разбраха до днес, че без върховенство на закона демокрацията боледува тежко и тъкмо нейната немощ, а често и отсъствие, унищожиха икономиката чрез избуяването на картели и олигархични схеми, дори дадоха възможност самата политическата система да се превърне в картел.

„Мъртви души” пред урните

Кое, по-конкретно, даде основания на наблюдателите от ПЕСЕ да диагностицират българската демокрация като кризисна? „Над 10 хиляди души без право на глас фигурират в подписките за регистрация на партиите за предстоящите на 12 май парламентарни избори”, биха тревога експерти от неправителствения Институт за развитие на публичната среда като поясниха, че става въпрос за купуване на база данни от партиите. „Ако подписите бяха събирани както са изискванията  по закон дали щеше да е възможно в предстоящия вот да участват 67 партии?”, попитаха риторично същите експерти и съвсем сигурно техните аргументи са дали основание на наблюдателите от Съвета на Европа да подновят призива си да не се купуват гласове, както и избирателните списъци най-сетне да бъдат очистени от т.нар.”мъртви души”, чийто брой вече клони към милион!

Медиите: „Избори година хранят”!

От българската неправителствена фондация „Медийна демокрация” повдигнаха друг болезнен въпрос – за скъпо платеното представяне на кандидатите в медиите. Медийният експерт Орлин Спасов  е категоричен, че през последните предизборни кампании журналистиката се е обезличила именно заради платените форми на публикация в медиите, което е създало  и условия за „неравнопоставено участие на кандидатите”. Това накара  и ръководителят на предварителната мисия на ПАСЕ Андреас Грос да възкликне възмутено в София  по повод изискването партиите да плащат за телевизионни участия: „Срамота е да се плаща за ефирно време”, а колегите му да припомнят все пак, че свободата на изразяване трябва да се уважава. Естествено наблюдателите от Съвета на Европа лично са усетили, че мнозинството българи живеят в „почти безнадеждна ситуация”, за да твърдят, че изборите ще се проведат в „много труден контекст”, забелязали са, че турското малцинство в страната не може да използува официално майчиния си език, с което „10 процента от обществото ще бъде ограничено”, че не бива  кампанията да се води със скандали, а с политически аргументи, че за да може гражданите да направят своя информиран избор има нужда от добри програми и други всеизвестни неща.

Лозунги „плацебо”

И какво от това? Вече стана ясно колко ще са гласуващите столетници и заличените от избирателните списъци затворници, но за „мъртвите души” никой не обели  нито дума. Вместо безплатен достъп поне до т.нар.”обществените медии”, въпросните потриват ръце в сметки за предстоящите печалби, а отгоре на всичко прокуратурата се захвана превантивно да попритисне журналистите, просто така, за всеки случай!  Вместо политически аргументи в програмите си, партиите отново започнаха да размахват намирисващите на нещо исторически неприятно лозунги  като „Имаме воля”  и „България над всичко” и дори да се хвалят с откровено плагиатския „Да върнем България на гражданите”.

Подобно поведение въобще не допринася за оздравяването на болната българска демокрация. Ако, естествено, тя все още се поддава на някакво лечение.

Георги Папакочев,05.04.2013

Вместо да получи предизборен отговор на въпроса защо живее толкова жалко и безрадостно, българинът още по-често се сблъсква с   абсурдите на несъчитаемите противоположни понятия, които древните гърци са нарекли „оксиморон”.

Примери – колкото щеш!

След през януари бяха похарчени 25 милиона лева държавна пара за напълно неясния референдум около строежа на втора ядрена електроцентрала, гражданите на най-бедната европейска държава внезапно научиха, че и без въпросната супер-мощност страната им произвежда над 11 мегавата ток, но потребява едва малко над 6 мегавата. Което естествено принуди електроенергийният системен оператор да ограничи драстично генерирането на ток от всички производители напук на непосилно високите сметки на потребителите, въпреки че цената  на този вид енергия е доказано най-ниската в Европа. Просто се получава нещо подобно на  абсурдът „сладка мъка”, който дълбае въображението на поетите и влюбените обикновено през пролетта.

Ведрата безнадеждност

Токът скъп, а  руският газ – още по-скъп! Такива са българските енергийни реалностите днес. Въпреки това едни от най-силно ударените в сметките граждани, тези от Северозападните райони на страната, са категорично против сондажите за извличане на шистов газ в техния район. Дори повече. Те не само са срещу евентуален добив на тази енергийна „маана небесна” в днешно време, но са дори и срещу възможността другите им сънародници да разберат дали въобще в района им съществува такъв газ. Така на практика те протестират хем срещу високите си сметки, хем срещу възможността за тяхното намаляване. Което е проява на онази несъчитаема „ведра безнадеждност”, за която пише Пенчо Славейков.

Колкото по-зле, толкова по-добре!

Енергийните абсурди и безобразията в управлението се оказаха капката, която препълни чашата на българското търпение. През февруари недоволството преля по улиците, управляващите страхливо се отказаха от властта, лявата опозиция се скри уплашена от  крясъците „БСП – в Сибир!”, а и президентът беше надлежно освиркан в София. Градовете се затресоха под лозунги като „Мафия” и  „Боклуци-вън”, авторитетната ББС осведоми света, че  „Българите късат портрети на премиера Борисов”, пламнаха и хората факли.  Месец по-късно гражданството вече спокойно зяпаше турски сериали по домовете си, а социолозите един подир друг започнаха да отчитат скокове в подкрепата за Борисовата и  Станишевата партия. Сиреч  за политиците, чието последователно пребиваване във властта беше сринало битието на електоратите им до твърдото европейско дъно. Което погледнато логично си е безспорна „авангардна класика” в местния социално-политически абсурд.

Кафявата  „външна вътрешност”

В площадната шумотевица неизменно присъстваха и щурмоваците от фалангата на крайните националисти. По традиция те издигаха високо патриотичния лозунг „България над всичко”, напомнящ подозрително на известен химн, злоупотребен от националсоциалистите на Хитлер за чисто човеконенавистни цели. Метнал се ловко върху вълната на недоволството и свързания с него спонтанен национализъм, лидерът на най-кресливата  формация  набързо обиколи шашнатите медии, размаха за пореден път баналните си популистки прийоми извадени от познатия реквизит и…  точкомерите на предизборния му рейтинг отново отчетоха възход. Сега, отново по  известния сценарий, дребните заядливи провокацийки на щурмоваците преди изборите ще ескалират в познатите „националистически” факлени шествия, които никога дори не преминават / защо ли?!/ покрай Паметника на съветската армия в София или пред някой друг руски или съветски обект в страната. А зрителите отстрани ще ги разстресе /за кой ли път!/ характерния  за  подобни моменти „горещ студ”!

И малко „ярка тъмнина”, все пак…

И понеже дописването на книгата на абсурдите /някои дори вече я наричат „Романът на лудия”/ е българска приказка без край, на местния гражданин не му остава друго, освен отново да включи телевизора и да зяпне в екрана. За да види отново изблещената физиономия на някой от безкрайния контингент на Комисията по досиетата, който ще му заобяснява какъв достоен „разузнавач”, а не доносник, навремето е бил, или ще му изчете назидателно поредната лекция по висок морал и професионална гражданска етика.

И след подобна среща в ефира в съзнанието на мнозина започват да припламват огънчета. И вероятно им минава мисълта да палнат не толкова себе си, а по-скоро телевизора, да речем.