От началото на октомври българските данъчни власти се занимават с фотографиране от въздуха на луксозни имоти на заможни хора  край големите градове и сред природата. Очакванията са за сериозен фискален ефект в полза на държавата от санкции за незаконни строежи и укриване на данъци от техните собственици.
Акцията породи нееднозначни коментари сред обществеността и политиците, но засега не е ясно какви са нейните правни основания. Защо?
Според член 32, ал.2 от Конституцията на Република България „Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи”. Очевидно заниманията по аерофотография на българската данъчна администрация се основават на последната част от въпросния конституционен текст и тяхната цел е да осигурят необходимите „веществени доказателствени средства” пред досъдебното производство, което, ако прецени, следва да образува наказателно преследване, свързано с предполагаемата вина на богаташите-нарушители. Ако съдът приеме въздушните панорами за такова веществено доказателство, след като се убеди, че те са били заснети от специално оторизиран за тази цел държавен орган, а не от любител и дори от професионален оператор или фотограф, тогава юридически нещата биха могли да станат приемливи за следващите етапи на съдебното дирене.

„Щрак” Марийка на портрет!

Дори да допуснем , че Националната агенция за приходите, след личното разрешение на бившия главен секретар на МВР и сегашен премиер Бойко Борисов, е „изпипала” юридически своята хеликоптерна въздушна фотосесия с всички необходими разрешения за използуването на Специални разузнавателни средства/СРС/ за целите на националната сигурност и на държавния фиск, възниква друг деликатен въпрос. И той е как видеокадрите  и снимките от въздуха попаднаха за броени минути в местните телевизионни канали, които започнаха масирано да ги излъчват, а фотографии от въздуха на най-апетитните и пищни имоти, разцъфнаха по първите страници на българския печат и в Интернет? Ако кадрите са предоставени на медиите от НАП, това неизбежно ще доведе до правни претенции на собствениците за уронване на техния престиж и добро име, преди съдът да се е произнесъл за тяхната предполагаема вина. В случай, че от хеликоптера на  правителствения авиоотряд, /изпълняващ, между другото, тренировъчни полети за летците по време на облитанията!/, са действали оператори и фотографи от медиите, които са публикували своите кадри без изричното писмено съгласие на собствениците на въпросните къщи и имоти, това е тежко нарушение не само на споменатото конституционно изискване, но и на куп други законови актове и разпоредби, да не говорим за етичните журналистически норми и правила.

Въздушно воайорство?

Едно от използуваните в българското право определения за т.нар. „Папараци фотография” е, че това са снимки, „заснети със специална фотографска техника и телеобективи, снимани без знанието на лицето; това са снимки, които нарушават личната сфера и  снимки, които могат да доведат до унижение, да обидят, изложат или осмеят дадено лице или лица”. Подобни изображения се приемат за незаконни, поради което не би следвало да се публикуват с комерсиална цел при никакви обстоятелства!
Дали действително не би следвало? Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков обяви, че въздушните акции на данъчната администрация трябва да демонстрират, че „никой не е над закона”. Никой? Дори и новоизлюпените български „данъчни папараци”? Това вече би прозвучало твърде  съмнително…

Германски инвеститор заведе тези дни  в Страсбург арбитражно делосрещу България  за 60 милиона евро заради нарушения в германско-българския договор за насърчаване на инвестициите, както и заради бездействието на съдебната система и прокуратурата, съобщиха български медии. Очаква се един от въпросите, които германската канцлерка Ангела Меркел предстои да дискутира със своите домакини в София, да бъде липсата на правна сигурност за чуждестранните капиталовложения в България.
Какви са основанията за това недоволство?

В края на първата официална среща между Ангела  Меркел  и Бойко Борисов през януари в Берлин, германската канцлерка окуражи усилията на новия български кабинет за налагане на правовия ред и преборване на корупцията, като изрично подчерта, че тези усилия следва да продължат още по-интензивно. Десет месеца по-късно се оказва, че германските инвестиции в страната чувствително са намалели и причина за това далеч не е само икономическата криза, а липсата на правна сигурност за чуждестранните капиталовложения, която продължава да произтича от проблеми в съдебната система. Същата прословута българска съдебна система, която въпреки опититите за реформи, продължава да бъде обект на непрестанни критики от страна на ЕК и осезателна пречка за нужните като „въздуха и слънцето” за креещата българска икономика инвестиции от чужбина.

Да респектираш инвеститора

Всъщност конфликта на сегашния кабинет с германския бизнес в България започна през май, когато авторитетният „Файненшъл таймс Германия” написа, че „българския премиер прилага груби методи спрямо чужди концерни с цел да постигне приходи за страдащата от хроничен недоимък държава” по повод акциите на властите срещу две енергоразпределителни дружества и натиска на вътрешното министерство около техническите неблагополучия със „Сименс”, свързани със смяната на личните документи на гражданите. Непосредствено след това Бойко Борисов атакува германски бизнесмени в страната с упрека, че много бързо били научили българската поговорка „ за зелника и онзи който му го давал”, че се „провирали през различни законови вратички, за да не работят така, както в Германия”, че въпреки уважението към всички, българите са му по-мили и т.н. В крайна сметка премиерът поиска инвеститорите да помогнат „да станем като тях, а  не те да станат като нас”, което било „по-лесно и по-сладко, но така не можело да бъде”.

Акъл имаме, пари дайте!

В резултат на възникналото напрежение в края на юни в София пристигна германският външен министър Вестервеле, който дипломатично заяви по темата, че неговата страна залага на „правната сигурност на нашите инвестиции, на това германските фирми да идват в България, да инвестират в нея за доброто на двете страни и двата народа”. От своя страна Германо-българската индустриално-търговска камара в София, в която членуват над 420 фирми, ударно подготви и връчи на правителството набор от предложения за актуализирането на 24 български закона със 101 идеи, позовавайки се на германския опит. Основен акцент в този сборник са предложения в областта на търговското право, обществените поръчки и данъчния режим – сфери, които най-често обезкуражават притока на инвестиции и спъват безогледно частния сектор. Кои от тези предложения ще бъдат приети и доколко правителството въобще ще бъде в състояние да реализира някое от тях, предстои да се види, въпреки публично демонстрираният ентусиазъм в тази посока.
В края на юли бившият втори човек в германското посолство в София Клаус Штрамайер, тънък познавач на България, отбеляза в интервю за радио „Дойче веле”, че “Борисов няма развито правно чувство и усещане за правова държава и това е един от най-големите му недостатъци”, както и че „правната слепота на това правителство може да се превърне в опасност, ако не се промени нищо”. Възниква въпросът – опасност за кого? За икономиката, за бюджета, за кабинета, за крехкото парламентарно мнозинство на ГЕРБ или за най-бедните граждани на ЕС? А може би и за рехавият инвестиционен интерес към страната от чужбина?
Най-вероятно канцлерката Меркел, която г-н Борисов сочи като свой „символ на поведение” и чиято снимка краси бюрото в неговия кабинет, ще му подскаже дискретно отговорите на ухо. Като на истински европейски приятел.

Еднодневното посещение на турският министър-председател Реджеп Таиип Ердоган в София се оказа своеобразен тест за премиера Бойко Борисов в опитите му да балансира нееднозначното отношение на някои български партии към Турция с регионалните политически и икономически реалности.

Любпитно събитие, случило се в Ню Йоркския „Уолдорф Астория” преди две седмици, илюстрира сложните емоции, които бушуват в душата на Бойко Борисов. На гала вечеря на лидерите на балканските държави под егидата на турския президент Гюл, българският премиер демонстрира дистанцирано поведение към домакина, което по-късно обясни с необходимостта на подобни срещи „всички да сме равни и дружбата ни да е на равноправни начала”. Вероятно вътрешно подразнен от луксозния и пищен прием, даден от спорната все още кандидатка за ЕС в най-трудните времена на кризата за неговата бедна, но членка на съюза родина, и жегнат от овациите на балканските си съседи към турския президент, г-н Борисов не се изправил да го поздрави, произнесъл няколко изречения за личната си готовност да помага на Турция по пътя й към Европа, извинил се набързо на Гюл и напуснал залата.

„Кач пара” или колко струва?

При посещението на турския премиер Ердоган в София  премиерът Борисов направи опит да овладее емоциите си, макар и не съвсем успешно. Те все пак намериха отдушник в отиващия си от страната френски посланик, който по време на своя мандат си позволяваше остро да критикува българската съдебна система, отношението на държавата към ромите и да отстоява позицията на Париж срещу турското членство в ЕС. Горчивината в българския премиер, обаче, остана от друго. Ердоган не пропусна да припомни на софийския с домакин, че Турция е седемнайстата по големина икономика в света, шестата в Европа и шести по големина търговски партньор на ЕС, който със своя 72-милионен пазар, както и с възможностите за стратегическо сътрудничество, може да бъде повече от полезна за България. Турският премиер недвусмислено даде да се разбере,  че след като основните алтернативни енергийни газови и нефтени проекти са свързани главно с неговата страна, едва ли има голямо значение дали в двустранните отношения с България ще съществува партиен посредник като ДПС, както и дали главният мюфтия е бившо комунистическо ченге, макар че е добре да не е, според Ердоган.

„Чок гюзел булгаристан телевизъ” „
И ако на този фон опитите на една извънпарламентарна националистическа партия за предизвикване на референдум по въпроса за членството на Турция в ЕС могат лесно да бъдат обявени от българският премиер като „неактуални”, отношението на крайните националисти от Атака в тази основна за тях политическа „фиксация” би могло да създаде проблеми на кабинета, доколкото парламентарно той става все по-зависим от тях. В началото на юли с викове „Мекерета” и „Не искаме турци в България” лично лидерът на Атака и негови сподвижници прогониха от центъра на София екип на държавната турска телевизия, а сега шумната проправителствена крайна формация води активна кампания срещу турските сериали, прожектирани по няколко български тв-канала.
В началото на годината при посещението си в Турция, премиерът Борисов беше включил в делегацията си млада депутатка от Атака, с намерението тя да снеме част от напрежението в двустранните отношения, пораждано в продължение на години от действията на нейната партия. След визитата госпожицата – депутатка изрази радостта си, че „ и на международно ниво, много хора са се убедили, че Атака не е толкова страшна и е достатъчно зряла”.
„Дано, дано!”, вероятно тези дни си е повтарял българския премиер, разкъсван от плахи надежди, каквито турската страна едва ли споделя. Просто защото липсват убедителни основания за подобен оптимизам.

След номинацията на поредния здравен министър и огласените от държавната статистика икономически данни за второто тримесечие на годината, българското правителство навлиза с надежди в есенно-зимния сезон.

Оправдани ли са те, обаче?

Тревожно започналата политическа седмица в България за радост на сегашното управление приключи оптимистично. Само за 24 часа с хирургическа точност и впечатляваща бързина премиерът Борисов отстрани втората в мандата на своя кабинет министърка на здравеопазването и имплантира нейния нов приемник, в същото време откри с впечатляваща церемония покривната конструкция на строящата се в София спортна зала за 100 милиона лева, след което обяви официално избавлението на страната от икономическата рецесия. Всичко това следваше да  отнеме вятъра от платната на опозицията, която е в усилена парламентарна подготовка на своето първо за този мандат искане на недоверие на кабинета, да предотврати прекипващите протести на лекари и медицински работници и в крайна сметка да облегчи психически гражданството от социалните му кошмари свързани със скъпотията, безработицата и очаквания тежък есенно-зимен период. И ако от идната седмица българина се отдаде предимно на затваряне на буркани със зимнина и производство на домашна ракия и вино, това ще означава, че кабинетът е постигнал своя нов, забележителен успех.
Или поне е искал да го постигне. Защото реалностите пораждат някои съмнения.

Пускане на кепенците?

Едва ли конвейрната смяна на здравни министри може да компенсира практическата пълна липса на реформа в българското здравеопазване. А да правиш реформи без пари е все едно да градиш пясъчни замъци на плажа при бурно море. Ако болниците в страната наистина започнат масово да удрят ключа поради недоимък, ако действително се стигне до посягане на военновременните медицински запаси, пазени за бедствия и военни конфликти, а най-бедното население на ЕС се наложи да доплаща лечението си в клиниките след като все пак има здравни застраховки, това би могло да бъде началото на бързия край на управлението не само на поредния здравен министър, а на и всичките му колеги начело с техния началник.
Това, обаче, вече няма как да се случи, тъй като на състоялата се в четвъртък в правителствената резиденция „Бояна” конференция на европейските статистици, не друг, а самият премиер Борисов обяви, че според данни на държавната статистика, за второто тримесечие на тази година икономиката е постигнала нарастване от 0.5 на сто спрямо предходното тримесечие, което означавало край на рецесията, начало на стремглав стопански полет нагоре и сигурен икономически растеж от 3.6 процента от БВП, както е заложено в проектобюджета за догодина. Странно защо държавната статистика, чието ръководство преживя драматични кадрови моменти около етническите „фалове” свързани пробното преброяване на населението, внезапно се реши да извърши т.нар.”изглаждане на данните”, след като в началото на септември обяви, че българската икономика се е свила с почти 1.5 на сто спрямо същото време през миналата година.
Да вдигнем самолета!

Това, обаче, са незначителни подробности на фона на изявлението-лозунг на финансовия министър Дянков още през април, че икономическата криза в страната е приключила, тъй като през предходния март промишленото производство било спряло да се срива. Светлите перспективи, които тогава очерта първият финансист на държавата, бяха свързани с нетърпеливо очакване още през следващите месеци хазната да се напълни. Г-н Дянков си остана непоправим оптимист и днес! През седмицата в парламента той успя да надмине и най-възвишените мечтания в стила на някогашната комунистическа пропаганда, като обяви, че „България след 10 години ще изглежда като страна, в която всички ще искат да живеят, учат и останат”.
Всъщност въпреки полета на своята фантазия, финансовият министър не е уточнил дали България само ще „изглежда” или действително ще „стане” мечтаната страна, както и кои са тези „всички”. Но това едва ли има някакво значение за държава, която според редица демографски прогнози след десет години ще бъде с близо милион души по-малко, а след 40 години ще е от около 3 милиона души, от които основната част се очаква бъдат турци и роми.
Тогава здравната, просветната и социалната реформа ще се осъществят от самосебе си и съвсем без пари. Каквито, всъщност, са въжделенията на финансовия министър.

Националното литийно шествие в подкрепа на въвеждането на задължителен предмет „Религия” в българското училище, състояло се в София по инициатива на Светия Синод, породи разгорещени дебати. Досега, обаче, не се чу думата на онези, за които ще бъде предназначен новата учебна дисциплина – самите ученици.

Какво би могло да ги озадачи в реалното лоно на БПЦ?

Шествието, преминало под наслов „Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца”, на пръв поглед изглежда достойно начинание с крайна цел, според Светия синод, „духовно-нравственото израстване” на българските подрастващи. На същите тези деца и млади хора, наречени „ученици”, едва половината от които, според най-новия доклад на Световната банка от септември за образованието в България, са в състояние да покрият критичния праг на грамотност при четене, както и при математически знания и умения. На онези над 20 на сто българчета, които въобще не завършват средното си образование, както констатира през август сайтът на ЕС Еуроактив.

Сатана или Геена огнена?

На православното /все още!/ мнозинство  от всички тези, а и не съвсем, ученици, се предлага задължително да изучават „Религия”, преподавана в училищата от специално подготвени и ерудирани в духовната сфера учители, най-вероятно от контингента на БПЦ. Същите преподаватели, нека дори да ги наречем „педагогически пастири”, ще трябва да предпазват невръстните си слушатели от „печалната духовна картина на сипещо се зло, наркомания, алкохолизъм, безпътица, промяна на ценностната система, незнание какво е грях и какво е добродетел”, според Знеполския епископ Йоан, и заедно с това да отговарят на някои безхитростни въпроси на „заблудени” млади души, породени от реалностите около тях.
Като, например, защо Негово Високопреосвещенство пловдивския Митрополит Николай, който рядко  слиза от телевизионните екрани,  гневно свърза миналогодишната трагедия с български туристи в Охридското езеро с концерта на Мадона в София, защо нареди, противно на всякакви канони, Града на тепетата да бъде огласен с църковни камбани по повод парвенюшката сватба на местна телевизионна „знаменитост”, а тази есен връчи ордени за анти-гей поведение на двама държавни служители, междувременно станали за смях с глуповатите си изявления по темата? От училищния чин палавите духовни „безпътници”, може да попитат поради що в доходоносните църковни свещи въобще липсва восък, защо в кандилата с елей от години вместо маслинено масло гори гранясало олио, а често в тях дори мъждука крушка от електрическо фенерче?

Търговците в храма

Ще се поинтересуват прогимназиалните духовни „безпътници” защо, например,  висшия църковен клир се придвижва из страната с луксозни джипове и скъпи лимузини, а обикновени селски свещеници, като цитираният преди време в печата поп от Монтанско, всяка сутрин се събуждат с нечестивата мисъл: “Боже, дано тази нощ в енорийката някой е предал Богу дух, та да изкарам 20 лева от погребение, защото децата ми няма какво да ядат?” Ще се замислят, може би, потъващите в безбожие, но иначе успяли вече да пообиколят Европата български учащи се, колко сиропиталища, църковни лагери за деца, трапезарии за бедни ученици и изпаднали хора са създадени и подържани със средствата, които църквата печели от своите обширни имоти и от наемите, които прибира от безчетните търговци около своите „храмове”, със  сериозните си, но неясни за обществото доходи, които дори не се облагат с ДДС? Объркани родители, които подобно на отрочетата си също са далеч от истинската добродетел, вероятно ще поискат да разберат защо църковните настоятели в повечето храмове са главно ловки бизнесмени и в крайна сметка как църквата, която в миналото винаги е била духовна опора на хората при бедствия и войни, днес крепи осиромашалото си паство от лишенията в кризата?
Всъщност до тези  и подобни въпроси едва ли ще се стигне в посткомунистическа България, още повече че те биха затруднили дори най-опитния местен богослов. А и не задължителният час по „Религия” в училище е мястото, където следва да бъдат дискутирани подобни теми.
И все пак вярата и традицията рано или късно ще потърсят своята православна истина. И то не сегашната, а реалната.